За и против

Днес големият ми син (почти на 16) беше на лекар отново. Има упорито главоболие и тръгнахме по лекари да търсим причината. Вчера след обстоен преглед и рентгенова снимка изключихме причината да е в зъбите. Днес са му правили снимка на синусите и специалистът (жена) установява, че има възпаление и го определя като сериозен проблем. Аз отидох в края на прегледа, когато вече тя изписваше лекарствата. Понечих да обясня, че от години не е пил лекарства, че чувства облекчение, докато е във водата, но реакцията беше стряскаща -10 дни на антибиотик (Зинат) и после евентуално физиотерапия. Проверих за стойността на изписаните в рецептата лекарства и се ужасих - над 60 лева за 5 дни!? А трябва да ги пие 10!?!

Бях готова да ги купя - нали за здраве всичко се дава. Хубаво, че звъннах на нашата докторка. Тя от години ни лекува с хомеопатия! И според нея антибиотикът не лекува синузита, а само приглушава симптомите. Та тя ме успокои и увери, че може да лекува синузит с нейните методи. Ще пие хомеопатия, а после ще ходи на физиотерапия. Въпросът, който е трябвало да задам (ама пусто като не разбирам от медицина), е защо не му направят посявка и тогава да се решава как да се лекува.

Какъв ми е проблемът?! Ами дразни ме това, че докторите, лекуващи по методите на класическата медицина, не изслушват оплакванията на пациента; че са забравили да се вслушват в тялото; че бързо и без много да се церемонят решават лечението да става с антибиотици (а е доказано, че те не са панацея). Доволна съм от нашия лекар хомеопат, защото тя отчита различни сигнали на конкретния организъм, че се вслушва в това какво говори пациента, отчита моментните различия и отклонения в обичайните предпочитания на човека пред себе си. Тя изслушва, съчувства, подкрепя, окуражава пациентите си. Тя е и лекар, и психолог и приятел. Може би другите лекари, принудени да спазват някакви процедури, да попълват документи, да гонят поизводителност или брой обслужени болни са забравили именно това, че болният иска да види в лицето на доктора човек, загрижен за здравето му. Ей това човешко отношение и внимание страшно ми липсва. Лошо ми е, че съм принудена да ходя по прегледи, после на всяко чуждо решение с моята докторка да правим ревизия и после да лъжа, че съм се излекувала с антибиотици. Ядосвам се задето не чувам простички обяснения от лекарите и задето не ми дават възможност сама да реша и избера за себе си вариант.

Момчешки работи

Момчетата стават в 6:30 и тръгват за тренировка. Днес по изключение - следизборно - съм у дома и чакам да се върнат двамата. Имаха малко работа в града и не се тревожех, че в 11:15 още ги няма. Но като се върна баткото и като каза, че са се разделили преди повече от час, на мен ми се дръпна фъша. Оказа се, че малкият е звънил два пъти на мобилния, ама като не съм чула... Звъня - не вдига. Косата ми почна да се понадига, обаче не си признавам. На петото позвъняване той отвори и въодушевено ми съобщи, че е решил малко да повърви и е вече след моста!?! Ама няма страшно, щото не вали, сам си крачи бодро, бодро и скоро ще се прибере! Ей такива ми ти момчешки работи. И как да реагирам? Приемам истината , каквато е и го чакам с чаша чай с мед. Нали след още 30 минути се прибра вкъщи като смел и решителен победител... Решил и изпълнил своето си решение. Притеснението ми си е пълно, ама нали мъж трябва да става...

При положение, че някой има да ми даде съвет, да ме укори или подкрепи - направете го. Чакам коментарите с нетърпение.

Стари работи

Чували ли сте за списание "Естрада"? Не съм сигурна колко време е издавано и дали още се издава, но скоро намерих своята сбирка от списания - бях абонирана за цялата `86 година. Вътре се намираха готови сценарии за тържества, рецитали, сценки и интермедии, фейлетони. Ползваха ги хората, занимаващи се с художествена самодейност. Оказа се, че има доста интересни неща. Та, хм... ще ми се да споделя с вас някои нещица.

***

Учен-изследовател тъжно вдига глава от микроскопа и пита колегата си:

- Знаеш ли как точно е обратната дума на "еврика"?

***

Разговор в зоомагазина:

- Да имате случайно малка акула?

- За какво ви трябва? - пита продавачът.

- Искам в края на краищата да дам урок на котарака си - днес той за пети път изяде рибките от аквариума.

***

Телефонно обаждане в полицията:

- Един тип отсреща ме гледа докато се събличам!

- Пуснете завесите, госпожо!

- Не може - намирам се в телефонна будка!

***

Дъщеря пише на майка си: "Мила мамо, щях да ти пратя $5 за рожденния ден, но уви, вече запечатах плика!"

***

ЩАСТИЕТО - Боряна Бакалова

Щастлива ме правят най-дребни неща:

усмивка, приятелско рамо.

Забързана с времето, спирам в снега.

Задавам въпрос, запъхтяна.

Къде ли се крият добрите неща?

Мил жест или хубава дума...

Къде сте, приятели? - питам сама.

Усещам: играта е друга!

Не виждам усмивки, а само проблеми.

Не чувам закачки, а груби шеги.

Най-честите блянове станаха неми,

най-хубави хора продават души...

Завърта се малък, познат карнавал!

Борбата е с "нокти и зъби"...

Тече си живота с възторг и печал,

а щастие има на "Търси се"...

***

Ако те водят за носа, може ли да се смята, че си на екскурзия?

***

Някои клетки едва са се родили и вече са нервни!?

***

- Най-важни са гънките! - обичала да казва дъската за гладене.

***

ЗАГАДКА - сценка от Христо Мледенов (със съкращения)

Ангелова - Добър ден.

Секретарката - Няма го. Другарят Стоянов е в комитета и скоро няма да се върне.

Ангелова - Въобще няма да ме накарате да го чакам. Първо другарят Стоянов е в кабинета си, преди малко го видях да слиза от волгата. И второ не ме карайте да чакам, защото не знаете коя съм.

Ангелова - Аз съм другарката Ангелова. (...) Ние с другаря Стоянов сме спали заедно.

Секретарката - Моля!!!

Ангелова - На едно място. Да, да, да...

Секретарката - Другарю Стоянов! Отвън е... Тя казва, че много ще се зарадвате, защото сте ... С нея заедно сте били... Сте спали заедно.

Стоянов - ??? !!! Поканете я!

Стоянов - Другарко Ангелова, колко приятно! Какво ще пиете- чай, кафе, уиски, а?

Ангелова - Благодаря! Първо да приключим с деловата страна на моето посещение.

Стоянов - Моля, моля.

Ангелова - Ами трябват ми два камиона.

Стоянов - Абсурд!

Ангелова - Но вие забравяте, че ние с вас...

Стоянов - Дааа! Ще видим, ще уредим тази работа. Къде да дойдат?

Ангелова - Ами в зеленчуковата градина.

Стоянов - Абсурд!

Ангелова - Но вие забравяте, че ние с вас заедно сме...

Стоянов - В зеленчуковата градина... Да, за доматите всичко трябва да се направи!

Ангелова - Ето виждате ли как намерихме общ език? Благодаря ви много. Довиждане!

Стоянов - Един момент! Малко ми е неудобно, но бих искал да попитам...

Ангелова - Защо, ние с вас сме толкова близки!

Стоянов - Все пак, къде ние с вас ъъъ...

Ангелова - Какво?

Стоянов - В командировка ли?

Ангелова - Сме спали!

Стоянов - На симпозиум ли?

Ангелова - Сме спали?!

Стоянов - Да!

Ангелова - Ние заедно с вас спахме на годишното отчетно събрание! Помните ли? Седяхме един до друг и от време на време вашата уморена глава клюмваше на моето рамо! Повече нищо не си спомням, защото и аз заспах! - Сега друго какво трябваше? Я да видя... Трябва ми редосеялка! С кого съм спала още... А, с Пенчев! Отивам при Пенчев!

Стоянов - Пада му се! На всичкото отгоре той и хърка на събранията!

:D :D :D

Друг път повече ;)

Един съвет за питащите?

Как да си направят костюми като на спартански войни младите и неопитни ЛАРП-аджии?
Ясно за туниките, ама под тях какво?




Тази е картинката - благодаря, Longanlon!

Що не си сверя часовника - да ме пита човек...

... и да не знам какво да му отговоря. Хем съм редови даскал, дето се мъчи с честен труд, почтено и пълноценно да си върши работата, че и да припечелва по нещо... Хем си въобразявам, че мога разни (допълнителни) работи... Хем не знам къде и как да си продам труда и уменията. Ненапразно хората мислят за даскалиците, че не са кой знае колко находчиви и пробивни. От известно време ми се натрупват такива, че и по-лоши мисли. За мое лично съжаление.
За какво иде реч ли? Ами за ей това - в нашата сфера се е наложило мнението, че учителят трябва да може всичко и да разбира от всичко. Че защо бе, хора?

• Защо като съм обикновен учител по български и литература да съм длъжна да изготвям сценарии?
• Защо да мога да правя рецитали, че и да подготвям рецитаторите "на ниво"?
• Защо да мога и да съм длъжна да пиша статии за вестници (местни и малотиражни, ама все пак...) ?
• Защо да трябва да правя дизайнерски проекти на календари, покани, сценография?
  

Че нали има специалисти за тези неща - сценаристи, режисьори, журналисти. Те са МАЙСТОРИ в своята си област! Ама за техния труд се ПЛАЩА. Пък за моите усилия (кога успешни, кога - не) едно "потупване по рамото и похвала пред строя" няма, а плащане - хич! Аз съм у-ч-и-т-е-л. Не пенкилер! Работата ми е да уча учениците да говорят и пишат на книжовен български език.
Та за какво оревавам орталъка да си кажа накрая. Иска ми се да си сверя часовника. Надявам се по-младите, по-осеферени и по-опитни от мен хора да ми налеят в главицата акъл. Как да си продам знанията и уменията в друга сфера.

Нямало нищо по-хубаво от лошото време

В 4 през нощта се събудих. Навън духаше като през най-лютия януари. Тополите срещу терасата се превиваха - духаше от морето. Заваля дъжд - постепенно се успокоих и отново заспах. Сънищата се редуваха като при филмов маратон - не само филмите се сменяха, но и кината.

Събудих се от виковете на мъже, играещи разпалено футбол. Площадката е на 30-тина метра. И тихите им псувни мога да чуя, ако искам. Вали дъжд, хората още спят... Все пак е 8:30 в неделя сутрин... А те играят. И им е хубаво. Колко са мокри - не ги интересува. Никой не ги препира да свършват по-скоро. Явно друг запазен час няма за ползване на терена. Пък и да има, никой не е дошъл. Народонаселението у дома е кротко и мързеливо се наслаждава на единствения ден от седмицата, в който може да се наспи. Мир и покой, който ме накара да запретна ръкави. Все пак мъжете ми заслужават закуска по-различна от сандвич с чай ;)

И я получиха - палачинки със сирене, два вида сладко и хубаво кафе за мама и татко.

После гледане на филм и тихо правене на различни неща - всеки със свое си дело.

Рядко ни се случва вече. Но все така ми харесва - времето да е лошо, да сме всички заедно вкъщи, да мирише на хубава храна и да мързелуваме дружно.

Дори кучето се наслаждава на общото настроение.

Що за фамилия?

Като започнах темата за българските имена, не мога да подмина многообразието във фамилиите на нашего брата - българина. Има много обикновени български фамилии, образувани от собственото име на някой дядо. Примери много - Стоянов, Петров, Георгиев, Колев и т.н., и т.н. На мен лично много са ми интересни особените български фамилии. Тези, които са редки, запомнящи се. Случва се понякога те да звучат малко смешно на съвременника, но са с дълбок смисъл, носят послание в себе си, говорят за родовата принадлежност и история. За една такава фамилия- Газибаров - стана дума в коментарите в Свежо (Абе защо се губи вече няколко дни?) след статията за уникалните наши имена. Изяснено ми беше, че името е образувано от две думи - гази и бара (ручей, рекичка, поток) - и значи ходи по вода, гази във вода. Аз имах една колежка с такава фамилия и на работа въобще не я казваше - имала е случаи на гадни подигравки заради мръсното ни мислене и замяната на първото а с ъ. :І Та да се върна към собствената си слабост и интерес към подобни фамилии. Настоящата ми фамилия се състои от две части - първата част фамилното ми име по баща и втората придобитото след брака фамилно име на мъжа ми. И двете си ги харесвам. Но бащината си фамилия не дадох, защото продължава да ме свързва с моя род и произход; пък и не е чак толкова разпространена. Шегуваме се понякога с приятелки, че навремето бих накарала мъжа си да приеме моята фамилия, ако неговата беше някаква обикновена и често срещана. ;)

Следва един списък на фамилии на хора, които лично познавам и много харесвам.

Банялиеви - обяснението беше, че в по-старо време предците на тези хора са поддържали градската баня.

Боева - самата дама не знае откъде произлиза името, но го свързва най-прозаично с думата бой; наследник е на някогашни преселници от Русия и понеже прадедите и са били високи и снажни хора мисли, че е възможно да се търси семантиката и във второто значение на думата бой - височина, ръст.

Витлиемова - дядото се е казвал Витлием, но защо - никой не знае. Обикновени селски хора са били. Жалко, че не знаят повече за историята на семейството си и конкретно за това защо дядо им е носил това гръмко и префърцунено име за български селянин.

Делиборев - някога имало в семейството роднина на когото казвали Делибори=Лудия Борко, така се появило и семейното име.

Дюстабанлиева - на някого да не му е ясно, че произхожда от отличителния белег на повечето хора от рода - дустабан?

Кармъзов - някой от прадядовците бил с червендалесто лице и всички допълвали Кармъза към името му. После то се предавало от поколение на поколение като фамилия.

Кенарова - турската дума за край е кенар. Предците на тази дама са населявали единия край на селото. И понеже в другия край била разположена друга фамилия - Крайовите, на тези хора почнали да им викат Кенарята. Така от прякор името се превърнало във фамилия.

Конакчиев - свързва се с конак.

Кехайови - идва от кехая. Кехаята е бил нещо като началник на овчарите, ръководител, отговорник. Кехаята също е и по-заможен стопанин, който има много сюрии овце. Та това семейство, мои познати, са наследници на един такъв заможен роди техен родоначалник е бил един кехая.

Налбантов - произлиза от професията налбант (доколкото знам той подковава конете).

Чакъров - макар и рядко и сред хората има чакърести; т.е. с две различни на цвят очи. Е, оттук и прякора, а оттам и фамилията.

Шейтанова - идва от турската дума за дявол, придружава се от интересна легенда, свързана с един далечен прадядо и неговите премеждия.

Шереметова - не съм питала откъде произхожда името, но много ми харесва.

Юнаков - мисля всеки прави връзка с юнак, храбрец.

Сигурно някого съм пропуснала да включа в списъка си. Като се сетя или науча интересна фамилия, ще допълвам. Разчитам и на това, че вие, които се излъгвате да прочетете нещо мое, ще обогатите тази колекция с нестандартни български фамилии. Ако пък знаете и как се обясняват те, още по-интересно. :)