Свети слънце...

... в прозорците.

Почти като маяк ;)

По съвет на децата

По съвет на децата гледах "Вълната". Съвременен филм, който поставя въпроси. Въпроси, които ние дори не смеем да си зададем. Ето и статия за него отпеди няколко месеца.
Германците наистина могат да ни научат как да се изправим лице в лице с фактите от историята си и пред страховете си от бъдещето.

Непрочетен вестник

Никога не съм претендирала, че в дълбочина познавам нашето кино.
Ама пък хич да не съм чувала за филма "Нощните бдения на поп Вечерко"...
?!?
Детски ли е, за възрастни ли... Ще видим.
Предлагам на хора като мен, непросветени, да го видят. Може пък и да е хубав.

Моето мнение, щом го изгледам. :)

Сега подхождам към него като към непрочетен вестник. :) ;)

Две шепи шипки и малко коприва

Обикновен почивен ден. Започна и свърши нормално. Нищо особено не свършихме, нищо планирано. Закуска, мотане, разходка из града. После и в гората.

Отидохме в гората след обяда - да видим има ли гъби, или няма. Оказа се, че има, ама като не ги познаваме тези... Поразгледахме ги, помирисахме, пък после ги завихме отново с дъбова шума и отминахме.


Все пак от гората се върнахме с пълна торбичка. Набрахме си коприва и шипки. Копривата още тази вечер ще бъде сготвена и изядена, а шипките ще си ги варим на чай, след като ги изсуша. Радват ми окото тези червени мъниста.

На това му казвам мъничка истинска радост. :)

*** В изтерзаната ни гора все още има какво да се набере!***

КаквооО?

- "Търся секретарка"! Точно като за мен, кратка и ясна обява! Я да видим какво ще каже по-конкретно! Така-а 08-88-ху-00-88 ...
(сигнал, изчакване)
- Ало, добър ден! Обаждам се във връзка с обявата, че търсите секретарка...
- А... колко... сте... години? (силен чуждестранен акцент) ?
- 40, мога да...
- А... аз търся по-млада...
- ?!?!
- Аз... чужденец и самотен...
- ?!?!
- ... аз търся по-млада.
- КаквооО? :О :Х :Х

Пак трагедия

Вчера се случва това.

По радиото новината се върти ежечасно. Майката на момчето е на работа, когато научава (как и по кой начин не зная). А в края на смяната я намират паднала по лице, потрошена и в кома.

Ще се разнищва ситуацията - все пак изникват доста въпросителни. Ужасно е, че трагедията води след себе си друга трагедия. Не познавам бащата на момчето, но според мен в момента той наистина се нуждае от подкрепа - синът му вече не е сред живите, жена му пък не е нито при нас, нито оттатък...

Страхотии!
Дано намери сили да преодолее този ужас! И дано жена му се оправи!

Правите ли си семейни портрети?

Мисля си.
Дали традицията да се правят семейни портрети е жива днес?
Толкова много техника имаме, толкова много снимки на всякакви неща правим...
А правим ли си семейни снимки?

При мен се оформи цяла папка със стари, по-нови и съвсем пресни семейни портрети. Някои са в традициите на студийните фотографии, а други са по-неформални.
Разглеждайки ги, си мисля, че е прекрасно да ги имаме и умножаваме. И най-важното да ги пазим и разглеждаме заедно от време на време. Може би на Коледа или пък на специално наречен за това ден в годината? Какво му пречи на семейството да си измисли празник на семейната снимка и да се събира ежегодно за празнуване?


***
Прекрасната снимка в началото открих случайно (в сайта на една жена фотограф) и много ми хареса. Приемете я като поздрав за всички.