Вещите се преобразяват /трансфигурацията на нещата/

Имат тази способност.










Стари автомобили се превръщат в телевизори.












Къщата на село се преобразява в автомобил.











Нивите, наследени от предците - в апартамент (стара панелка или дори ново строителство).
Кръговрат...

ПП 1 - Снимките, свалени от мрежата, са връзки към източниците.
ПП 2 - Нивите, разбира се, не са вещи, но се трансформират в такива. За жалост.

Чак такива трудни неща...

"Чак такива трудни неща не ми трябват на мен" - ми твърди една ученичка, на която й предстои да бъде в ХІІ клас на вечерната гимназия наесен, а напролет да държи матура. Съгласих се да я подготвям за матурата и днес имахме час. Стана ясно, че тази ученичка, чиято дъщеря също ще бъде дванайсетокласничка и я чакат задължителните матури, не различава съществително име от глагол, понятията прилагателно име и сказуемо са тъждествени, а главни букви в началото на изреченията не пише, защото "то сега аз за себе си ги пиша". Обаче претендира, че на тестовете от матурите "хваща" четворка и даже пише много грамотно и без грешки, в сравнение с другите от техния вечерен клас.

Питам се, и по други поводи съм се питала, дали тестовете ни са криви, дали идеята ни за матура с елементарни въпроси и отвратително ниска летва е крива, или са ни криви разбиранията, обществото, образователната система. Или пък нещо друго?

Ядосвах се на себе си, че си губих времето и се мъчих да наливам в трайно раздъненото образователно буре на тая закъсняла ученичка знания, които никога не са се застоявали в главата й. А колко сериозно се отнася към материала, към мен и към държавния си изпит, ще разберете от факта, че "урокът" ни се проведе при включен телевизор, който "не пречи". Днешната ни среща беше повече прах в очите на околните й, отколкото наистина тревога и ангажираност с бъдещия изпит.

Втори път няма да има, драга. Хвани си щерката и се подготвяйте съвместно за изпитите си! На мен ми стига!

Стоп на вода

Стопаджиите са сухоземни пътешественици. Нали така?

А морски стопаджии дали има? А въздушни? Щом се дивим на космическия стопаджия, значи може да научим повече за приключенията на по-обикновените. Ако те са склонни да споделят, разбира се.
Аз имам само една история за странен стоп, която дори не е лична. Жадувам да науча за интересни стопаджийски истории с нестандартни превозни средства, за весели случки, за приключения. Гарджето разказа вече пред "Мен.бг", но не само тя е стопаджия. Обществото им е голямо и разнолико. Автомобилни, водни, въздушни, велосипедни и каквито още има стопаджии, разкажете на скучните страхливи като мен хора за вълнуващото в стопа!
Ето и моята история.

Ю. - влаков стопаджия:

Много години назад ме връщаш, да ти кажа. Ама хайде, ще ти пусна "записа". Връщам се посред нощите от Кърджали в Момчилград. Бях ходил в болницата след работа да видя жената - взели я, наплашили я с едни приказки и тя се паникьокала. Докато стоях при нея, времето си мина. Наближи полунощ - една санитарка си затвори очите и ме остави доста до късно при жената. По едно време се сетих, че сутринта съм на работа и си тръгнах. Отивам на автогарата - автобуси вече няма; отивам на ЖП-гарата - последният влак заминал; парите за такси не стигат; коли по пътя въобще не се движат... Огледах се, огледах и потеглих пешком по релсите. Още неизлязъл от района на гарата, чувам - влак. Влакът обаче не спира! Махам аз, махам, скачам... Спира влакът, подава се машинистът и ме пита какви ги диря тука.
- Тъй и тъй- казвам му - трябва да се прибера в Момчилград, ама... Вземи ме, на един крак ще стоя! Утре ще ми отрежат главата, ако не съм на линия, пък жената бременна - в болницата, реве - как да я оставя по-рано!
- Къде да те взема бе, момче! Нали виждаш - товарен съм. Забранено е в локомотива външни хора да се возят! Ама... Хайде идвай, какво да те правя! Качвай се! Само никой не те види, че...
Качих се аз на секундата и лафът тръгна. Даже не разбрах кога сме стигнали гарата в Момчилград. Тъй се прибрах като пътник стопаджия с товарния влак. Сега и да ме накараш, няма да тръгна да махам на влакове, обаче тогава...

Кой ще хване този кораб на стоп? Разкажете ми! Предния път само си помечтах, сега ми се иска отново.

Пътниците са хора, не товар с картофи или желязо! (Шофьор на градски автобус)

Шофьорът на автобус от "Градски транспорт" с № В 8964 РХ може да кандидатства за конкурс "Най-много превозени и извозени тиквеници". Ако бях бременна, щях да пометна от неговото каране. Рязко спиране и потегляне, спирачки... Седящите дори се развикаха, че ние, пътуващите в автобуса сме хора, а не картофи. Какво да кажа за правостоящите! С две ръце се държах и пак политах в съответната посока, според това дали потегляше или спираше този "майстор".
Дано този текст го прочетат от управата на "Градски транспорт" Варна и да си направят проучване - аз ще им го пратя на пощата за всеки случай. Все пак и да се бърза за наваксване на графика, пак трябва да се кара внимателно. Пътниците са хора с болежки, уморени, изнервени, с деца и възрастни, с товари покупки. Редно е да могат да се задържат на краката си, дори държейки се само с една ръка!

Автобусът е №17/60, движещ се в направление кв. Галата в 19:30 часа на 21.07.2011 г. Ей ги и билетчетата:

"Великолепният век" ("Мuhtesem yuzyil")

Филм, предизвикал противоречиви мнения в турското общество. Стана ми интересен заради погледа към една историческа епоха, към която ние имаме специално отношение. Бих казала, че сме не толкова пристрастни и обременени от пропагандата, на която сме били подложени (преди, а и сега), а по-скоро поради незнание и нормалната човешка невъзможност да възприемем обективно касаещите нас въпроси.

На мен този филм ми беше интересен. Осъзнавайки огромната художествена измислица, напасването, съчиняването на поведение, герои и отношения, оценявам сериала като интересен и модерен. Нормално е този, пък и останалите турски сериали, да учат, да възпитават в ценнтости, различни от нашите, българските в някаква степен. Но да не забравяме, че турската продукция служи на турските интереси.

Ще се радвам да се появят и добри родни продукции, които да обслужват нашите интереси. Нека са модерни, забавни, поучителни! Нека да представят исторически епохи и личности по нов начин - нестандартно, човешки - да изтъкват качествата, но и някои слабости на родните герои! Нека предизвикат дискусия в обществото ни! Винаги ще има "за" и "против", важното е да има дискусия, интерес, мнения! Особено важно е да има какво да обсъждаме, вместо да липсва такова.
А "Великолепният век" поставя и общочовешки въпроси, на които се търси отговор. Гледайте го и коментирайте! Без да сте видели обаче дори една серия от него, не става! Първо си съставете мнение!

Според мен актьорската игра, сценарият, костюмите, диалозите, музиката са на много високо ниво.

Комари

Комари като гълъби охраняват парка около и след залез слънце. Ходиш и се чудиш от тях ли да се пазиш или от прелитащите бръмбари рогачи.
Страшно е.

Пускам "Седемте неща, за които..."

Сещам се, че много много често всички се оплакваме от нещата, които не са ни се случили, които са ни се случили, ама не сме ги искали, които сме пропуснали. С две думи - оплакваме се, вихрим се и забравяме или пропускаме да видим хубавото в живота си.
Предлагам игра "Седемте неща, за които благодаря (които ме правят щастлив)", в която се надявам да се включат много пъти по 7 участници.
Нека сега си вържем не виртуална гривна със седем възела, а колие със седем скъпоценности, които притежаваме!
Аз вчера казах, но да повторя моите седем скъпоценности:

1. семейството, което ме прави щастлива - съпругът, децата, родителите, роднините,
   
2. здравето,
3. сигурността,
4. работата,
5. обичта и щастието, които изпитвам,
6. мечтите, които все се обновяват и множат,
   
7. любопитството и ентусиазмът, които не съм загубила.

Каня да се включат Петър и БилянаСъбеви, Златина, Joro Pentagram, d_r_watson, графът, Gloxy-Floxy и Блага. Всички, които искат, нека се включат! Каня ви!
Стига сме се ожалвали! Да си отворим очите и за хубавите неща в живота си! И... Да признаем, че ги има!