14 август 2008

Големият кораб заминава

И то без мен на борда. Дори без мои близки или познати.
А така ми се иска някога аз да съм на борда на един такъв кораб и да обикалям...
Да обикалям...
Да обикалям...

Колкото и смешно да звучи на по-младите и пътували по света хора, аз тотално се оприличавам на оня, дето казал:
- Ех, пак ми се ходи в Париж тази година!
Околните го попитали:
- Ама Вие ходили ли сте там?
- Не! Ама и миналата година ми се ходеше. И по-миналата ми се ходеше. И по-по-миналата - също!!! - отговорил той и въздъхнал.

Та и аз така. Гледам си през терасата и си въздишам, че пак ми се ходи на пътешествие из широкия свят. Ама... (Въздишка и вдигнати рамена)

3 коментара:

Анонимен каза...

И аз съм така, толкова много ми се пътува, обаче... като заместител препоръчвам "По пътя" на Керуак, "Патагония експрес" на Луис Сепулведа, на Стайнбек не си спомням точното заглавие, но беше нещо от сорта "През Америка с...", "Трима на бумел" - Джером К.Джером - не е същото, но поне умеят да разказват... Аз ги прочетох всичките само през последните 6 месеца :)

kenkal каза...

Добра препоръка.
И е безплатно. И може да се повтаря и преоткрива емоцията!
:)

kanew каза...

Сайнбек "Пътуване с Чарли".
Нели, имал съм късмета през 70-те да пътувам с руски пътнически кораби по маршрута Варна-Александрия и обратно.Действително е много хубаво.