17 ноември 2007

Какъв ти е прякорът?


След като вече занимавах всички вас с личните и фамилните имена на българите, смятам е време да се спра и на традицията да се дават и прякори на хората. Прякорите не са българско изобретение. Прякори са били давани на известни и неизвестни хора от дълбока древност. Винаги се сещам за името, с което е останал в историята Византийският император Константин V Копроним (Лайняния) Прякорът му бил даден заради това, че когато Патриарх Герман го кръщавал, бебето - бъдещ владетел на Византия - се изакало в купела за кръщение и се размирисало ужасно. Както и личноте имена, прякорите на хората не винаги са ласкателни за тези, които ги носят, но са факт и по-често помним човека с прякора му, отколкото с личното име.

Моите наблюдения за прякорите навеждат на мисълта, че има пряка връзка между фамилно име и прякор. В смисъл, че често прякорът се превръща във фамилия на рода и обратно фамилното име се превръща в прякор. Давам и пример, за да не съм голословна. В поста за фамилиите бях писала, че на един цял род фамилията произлиза от кенар - хората живеели в единия край на селото - така станали Кенарята, а оттам - Кенарови. На един мъж от рода и до днес му викат Кенара, Кенарчето - сиреч това му е прякора, с който го знаят в града и околията.
Много често човек получава един или няколко прякора в зависимост от някакви негови конкретни действия или отличителни белези. Такъв е примерът с една вече покойна жена, която обикаляла във връзка с работата си няколко села и хората и викали Левски, защото никога не знаели къде е и кога ще се появи някъде. Прякорите обикновено ги получаваме от другите около нас. С каквото ни помнят и различават, такова име ни дават.

И тъй какви прякори знам аз:

(Личните имена на хората нарочно няма да пиша, да не ги обидя по някакъв начин)

Карабаджака - т.е. с черни крака;

Баницата - ???

Байганьото - хранел се изключително некултурно;

Омегата - ???

Поляна И-а - на някогашните селски сборове участвала наравно с мъжете в пехливанските борби, че и често била победител;

Салкъма - направил на младини нещо в една салкъмова горичка;


Кухия крак - пиел страшно много, без да се напива и се шегувал, че алкохола се излива в кухия му крак, затова не го хваща;


Шефа - бил избран на времето за командир на отряд в ученическа бригада;


Полковника - когато бил ст. лейт. променили големината на звездичките върху пагоните (уеднаквили ги) и един редник се объркал;


Шомпола - понеже няма нищо общо с шомпол - мнооого е едър;


Трътката - на един банкет си поръчала ястие наименовано "Петльови мераци", което на снимката изглеждало като сърца, но като и ги донесли се оказало трътки на скара, а тя не ядяла такова нещо;


Дивака - в юнашките му години и особено като си пийнел повечко, към всекиго се обръщал с "Абе, дивак!"


Мани (ударено а) - като бил в началното училище отишъл на училище с манерка;


Кукера - понеже е от Ямбол


Бахамеца - тъй като е от Провадия, а един град на Бахамските острови се казва Ню Провидънс...





Е, стига толкова. А вие можете ли да споделите няколко интересни прякора? Може би ще кажете какъв е личният ви прякор? А защо?

3 коментара:

GaN каза...

По моите скромни наблюдения в моята среда от ученическите ми години, прякорите се измисляха на база някакви случки и изцепки :) Понякога наистина имаше много добри попадения :) Аз съм имал 2 до колкото си спомням, защото много трудно им беше на моите приятели да ми измислят прякор. Но някои си мислеха, че се справиха и аз примерно имах прякорите "Магията" и "Мосю(то)" :) беше си забавно :) Вече нямам :)

Snejka каза...

А моя прякор/Снежка, или Снежанка/ го придобих по малко забавен начин.
Тъкмо бях тръгнала с вече бившия си приятел Стилиян и един ден отивам в неговия квартал и се запознавам с приятелите му. Един от тях/казваше се Владо, но всички му викаха Пинко...така и не можах да разбера защо/ ме пита как се казвам и аз му казвам- Милена. Той-добре. Ама на следващия ден забравил как ми било името и вика на базик- абе какво прави Стилиянка/т.е. жената на Стилиян/. И понеже акъла му много щрака за майтапи и базици, от Стилиянка на Стилиянка веднъж сред майтапите като изръси Снежанка...и всички почнахме да се смеем много. Но така си ми остана Снежанка, накратко Снежка. Оттогава не съм чувала Стилиян или който и да е от този квартал да се обръща към мен по друг начин, освен със Снежка или Снежанка...
Но като цяло съм забелязала, че мъжете имат повече прякори от жените. В квартала на Стилиян почти всеки си имаше прякор от детството, ама няма нищо общо с имената или фамилиите им, а всичките са свързани с някакви случки, които и аз не знам:Пинко, Грут/името му е Петър/, Паяка, Косъма, Салкъма, Пухчо, Тотата...да продължавам ли?...:)))

Анонимен каза...

Всъщност и Левски е прякор, идва от лев, както тогава са викали на лъва. Кръстили са така Васил защото скачал много.