Чета "Посестрими в занаята" на Тери Пратчет.
Тоя човек ме изумява с невероятните си герои. Та ето какво казва една от героините му: "Мъдростта е нещо, с което човек трябва да се сдобие сам". Мъдри ли са думите на тая добра вещица?
Тоя човек ме изумява с невероятните си герои. Та ето какво казва една от героините му: "Мъдростта е нещо, с което човек трябва да се сдобие сам". Мъдри ли са думите на тая добра вещица?
И още нещо, на което ме наведе един пасаж. Всички търсим идеалния красавец или съвършената красавица. Е, да де, ама, реално осъществими ли са ни бляновете?
Как мислите не е ли прекрасно, че повечето хора ги води истински интелигентното им и разсъдливо либидо? Мнения?
"Шутът рискува да надигне още малко глава и зърна за пръв път Маграт (...) Шутът затаи дъх. В дългите нощи на студените камъни пред кралската спалня той бе мечтал за жена като нея. Въпреки че, ако се замисли човек, не точно като нея. Жените в мечтите му бяха малко по-надарени в гръдната област, носовете им не бяха толкова зачервени и остри, косите им бяха по-дълги и буйни. Но либидото на Шута бе достатъчно интелигентно, за да направи разлика между невъзможното и постижимото, и бързо включи няколко филтриращи програми. (...) Шутът плахо се изправи на крака, като предизвика порой от звънтящи камбанки."
Как мислите не е ли прекрасно, че повечето хора ги води истински интелигентното им и разсъдливо либидо? Мнения?
Няма коментари:
Публикуване на коментар