Имам въпрос

Има ли право собственик на диплома за средно образование, записан в университет за редовно обучение, да си получи за ден или два документа и пак да го върне?

Нашият казус е следният: синът се записва за студент, но държи да се запише и 13 клас. И на двете места изискват диплома оригинал - в университета* тя ще се съхранява до неговото завършване, а в училището е нужна само за записването (правят й копие и я връщат). Проблемът възниква заради правилото университетът да не предоставя дипломата по никакъв повод и за никакъв срок, щом вече е прибрана в неговите архиви. Да, ама от близки разбрах, че в СУ при записването са обяснили, че ако дипломата е нужна, може да се изтегли срещу разписка и след това отново да се върне.
От друга страна записването в училището започва след 23 август, а дотогава студентите вече трябва да са се записали (с две думи да са предали дипломите за отговорно пазене в администацията на висшуто училище).

За мен е важно да получа отговор.
*ТУ - Варна.

Към кого би се обърнал за каквото и да е?

В "Дизайн на книгата" днес Веселина Вълканова е публикувала нещо изключително красиво - "Приказно". Вмъкнах се да разгледам повече от илюстрациите на Jeannette Woitzik.
Разглеждайки наред, стигнах до три снимки, първата от които ме подсети за написаното от Павел Николов за църквата: "Бог не е църквата, Бог е целият свят."


Като видях този поп, се замислих дали бих искала той да ме напътства в живота. Толкова по нашенски начумерен е, че аз лично не бих искала нито да ми проповядва, нито да ме изповядва. Той си е олицетворение на църквата, според мен.
После видях и ето тези две снимки:

Този млад свещеник за мен не е само човек на църквата. Той е част от нас и част от целия свят. С него явно може да се разговаря; личи си, че му е приятно да общува с хората.


Е, към кого от двамата би се обърнал за каквото и да е?

->->-> Снимките са линкове към източника.<-<-<-

Висоцки за мен

Висоцки за мен беше повече глас и по-малко лице много дълго време. Познавах го безпограшно, когато пуснеха някоя негова песен по радиото (у дома това се равняваше на радиоточката, която звучеше целодневно на макс и огласяше двора). Пускаха явно официално одобрените десетина негови песни - достатъчно, че да го запомня и заобичам. Баща ми пък не понасяше да го слуша. Наричаше го "оня, дето си дере гласа".

С израстването си все повече се интересувах от Висоцки. След смъртта му сякаш започнаха малко повече неща да допускат да се говорят и слушат от него и за него.

Помня, че в читалището веднъж беше дошла, ако не се лъжа, Роз-Мари Стателова да говори за човека и твореца Висоцки. По време на лекцията й за първи път чух "Банька по белому". Вече не помня какво ни е обяснявала за текста на песента, но знам, че много ме впечатли. За мен това беше непознантото лице на Владимир Висоцки. Тази песен и до ден днешен я слушам с огромно вълнение. Всеки път нещо ново като че ли ми се изяснява. Всеки път нещо различно ме разчувства.
Не смея да припарвам до превод на този текст, затова тук само прилагам един клип, който смятам за подходящ към песента.

---
През 1989 г. бях на бригада в Украйна и оттам си донесох пълен комплект негови плочи - 12 броя. В тях имаше и концертни изпълнения, и много стари записи от негови рецитали на открито. Тези плочи обаче баща ми ги унищожил преди няколко години и сега са ми останали само книгите и записите в компютъра. Важното е, че удоволствието да го слушам не намалява.
Даже се появяват и някои компилации, които на мен особено ми допадат. Като тази например: Любе и Висоцки.

Чудя се

Обикалям, подавам документи за работа.
На събеседването днес в Хуманитарна гимназия ме укориха, че съм написала "Желая да бъда допусната до конкурс за заемане на свободно работно място...". Трябвало да пиша "допускане до събеседване", защото по КТ конкурс се обявява по специална процедура. Добре, съгласих се. Приемам, че грешката е моя. Вече ще "прецизирам тези неща", както се изрази госпожата директор.
Отивам на друго място - икономическата гимназия. Там пък не харесаха заявлението ми, защото пише: "Желая да бъда назначена". Помолиха ме да препиша текста, като заменя съответния пасаж с израза: "Желая да бъда допусната до кандидатстване за заемане на свободното работно място".
Чудя се сега с подаването на пълния комплект документи не кандидатствам ли за съответната позиция. Струва ми се нередно така да се формулира текстът на заявлението. Моята логика е, че с подаването на заявление, автобиография, и още толкова документи аз вече кандидатствам за работата; искам да бъда назначена. Разбира се след подбора по документи и евентуалното събеседване все някой от всички кандидати ще бъде назначен. А моите надежди са това да бъда аз. Така, както изискаха да пиша, излиза, че още не съм кандидат.
Каква ли съм?

Затвори портичката!

Чувах тези думи редовно, когато бях дете. Ходех всяко лято на гости на село, а там портички, вратички, капаци и още сума варианти на врати. Където и да мръднеш - отвори - затвори, отвори - затвори, и тъй докато свят ти се завие.
Тази снимка обаче ме разби.

Кой би си сложил толкова ненужни препятствия по пътеката, не зная. Зная обаче точно, че това не е в нашия регион. Стана ми ясно също, че стремежът да си ограждаме и затваряме разни пространства не е само българска отличителна черта.
Ей на и още един вариант на дворна порта:

Мхм! Модерна работа!

Снимките видях ето тук.

Уж нищо и никакво си "парче месо"

Който е изживявал щастието да държи в ръцете си своето новородено детенце, веднага е разбрал за какво "парче месо" говоря. В моя край така назовават понякога бебетата, но никога с пренебрежение.
Уж е само едно мъничко същество - някъде около 50 сантиметра на дължина и някъде около 3 килограма тежко, а с появата си запълва мислите ни, сърцата ни, домовете ни. Обсебва ни абсолютно и завинаги. И това е най-сладкото усещане за обсебеност, което човекът може да си представи. Много по-силно от състоянието на влюбеност.
Днес Петър Събев, "виновникът" за моята поява в Интернет пространството, се похвали с раждането на дъщеричката си Виктория. Въпреки че аз ги познавам (него и съпругата му Биляна) само виртуално, искрено се радвам за тях.
Преди малко повече от 20 дни на наши приятели - Ивчо и Стелка - също им се роди дъщеричка. Нарекоха я Рая. За тях се радвам също толкова много, защото зная колко желано и чакано щастие им е тя.
На тях и на всички родители, които сега започват пътя си по нов начин, пожелавам да се обичат още повече и да даряват рожбите си с още и още обич и грижа. От това, че обичта си ще делят днес на три, утре на четири, вдругиден на пет и т.н., те няма да загубят нито частица от нея. Напротив! Тя ще се умножава и умножава, и умножава. От това пък, че понякога грижите ще им се струват много тежки, няма да им дотегне да бъдат заедно. Противно на всички очаквания, грижите по отглеждането и порастяването на чедата ще ги сплотяват. Затова им желая да си гледат дечицата по възможност сами (не казвам да игнорират тотално бабите и дядовците) и да не се лишават от удоволствието да видят и усмивките насън, и ревовете от колики и никнене на зъбки, и звездичките в очите при първите стъпки, и сълзите от ожулено колянце.
Смятам, че свестният родител не бива да прехвърля родителските си делници на други хора в стремежа си да печели пари за децата си. Бабите и дядовците са имали своите родителски моменти на щастие и на беди. Сега им е ред да бъдат баби и дядовци, а не повторно родители.
Започнах с това, че т. нар. "парче месо" запълва света на родителите си по всевъзможни начини - и физически, и емоционално. И това е прекрасно! На Пешо и Биляна и на Ивчо и Стелка, пък и на всички млади обичащи се настоящи и бъдещи родители, пожелавам да са здрави и да се радват на всеки миг от грижите и израстването на децата си. И нека не се тревожат, че не знаят как да бъдат родители! Сърцата им ще ги научат!

Всъщност съм убедена, че същото щастие изпитват и хората, които осиновяват детенце. Имам такива приятели. Фактът, че съпругата не е родила детето, не ги прави по-малко родители; радостите и болките им на родители не са по-слаби.


Относто вълненията от позицията на баба (и дядо разбира се) - още не съм ги изпитала, но и това ще стане, щом му дойде времето. Моя близка приятелка обаче, която стана баба на 38 години, ме уверява, че внуците са друго нещо. Е, като го изживеем и ние, ще споделим! Може би. ;)

Снимките са от тези две места: източник 1 и източник 2.

Тц! Тц! Тц!

Брей какво вещаели македонските звезди за хората от моята зодия, че и за другите зодии де. Аз обаче си направих извадка от ей тука само за раците. Другите да си четат сами!
;) Та значи ей го на какво пише:

Рак - Овой е стандарт у сите зодии. Сите дека сте се пръкнали у тая зодия чекайте писмо. Що сте сакали преди време, ке стане. Писмото ке го получите и отворите към среда, и ке зинете – не верувате? Оти не верувате щом сите дзевзди са се строили и чекат да им командувате? Оно и македонецот Мойсей не е верувал и 40 лета е обикалял као гламав из пущинякот, а е требало само да си види що му редат дзвездите и те така…. Ама виека нема да се радувате гламаво, а ке пазите дискредичко поведение, оти се не знае писмото от папата или от арменскиот поп е. Към Петок ке видите некой дека не сте го виждале со много годин. Убавото е дека и он не ви е виждал толкова време и е заборавил дека имате едни пари да му връщате.

Според мен преводът трябва да е :

Рак - е това е стандарт (еталон) за всички зодии. Всички, които сте родени под този знак, чакайте писмо! Каквото сте си пожелали преди време, ще стане! Писмото ще получите и ще отворите около сряда, ама ще викнете: "Не вярвам!" И защо не вярвате, щом всички звезди са се строили и само чакат вашите заповеди? Той и македонецът Мойсей не вярвал и 40 години е обикалял пустинята като гламав, ама е трябвало само да види какво му вещаят звездите и... Ама вие не трябва да се радвате като глупци, ами да се вардите - достойно да се държите, щото не се знае писмото от кого е - дали е от папата, или от арменския поп. Към петък ще видите някого, дето не сте го виждали от много години. Хубавото е, че и той не ви е виждал толкова време и вече е забравил, че имате да му връщате едни пари.

Ех, хороскопи, хороскопииииии!
Според мен още по-хубаво би било тоя, дето ще го срещна към петък, да има да ми връща едни пари, които вече съм отписала и изтрила от паметта си, и да ме търси преднамерено, за да ми ги върне с лихвата! :) ;) Петък е утре. Който има да ме среща с такава цел, да не вземе да пропусне! Знаете ми координатите! ;) Пък в събота ще споделя дали хороскопът важи.

Е, да ми е честито!

Пустата й фатална 40-годишнина се изтърколи. Днес навършвам 41!

Странно как в главата не се чувствам като зряла жена. Понякога и се държа като непорасла, ама само пред тесен кръг хора. Иначе държа да бъда възприемана сериозно.
Както и да е. Важното е, че се чувствам добре в кожата си, въпреки цифричките в биографията ми. Имам си и идея за физически подобрения, но дали и воля ще имам - не се знае. Ако се получи, ще се чувствам не добре, а перфектно в собственото си тяло и със собствената си личност.
Сега е време да почерпя с торта! Към нея предлагам биричка или бяло вино - според личните предпочитания на госта!

Снимката е някъде от мрежата (тортата, която аз си измайсторих е прекрасна, но нямам възможност да я снимам, затова...).

"Село, пусто село"

Получих си подаръка за рождения и имения ден предварително - съвсем в навечерието.
Е, това се казва подарък!
Е, това се казва театър!
Е, това...


Театърът е от Габрово, сценарият е по текстове на Чудомир. Артистите не са от нашумелите. И слава Богу! Все пак у нас няма актьори само в телевизионни шоу-програми!

Невероятно много ми хареса постановката! Обяснявам и какво точно ми хареса.
Хареса ми това, че смехът беше предизвикван от истински хумор. Не видях пошло заиграване с естественото, т. нар. мръсно, подсъзнание на всеки българин нито пък плитки сексуални смешки. Нямаше самоцелно преиграване.
Хареса ми, че нещата бяха премерени. Нищо излишно не видях - точно си бяха и пиперливите, и сериозните, и умилителните моменти.
Хареса ми, че авторът на сценария се е старал да се придържа към Чудомировия текст и в същото време е проявил находчивост и комбинативност, за да постигне цялостна хармония.
Хареса ми, че на сцената виждах не само оживели литературни герои, а хора, които наистина познавам, с които съм общувала, които са ме одумвали по подобен начин. Тези хора някога, в детството ми, водеха подобни разговори, които аз не разбирах, и по подобен начин се смееха на двусмислиците пък и на моето детско невежество.
Хареса ми, че картината и звукът бяха "подплътени" и с истински аромати. Хората около нас започнаха да се оглеждат тревожно по едно време и после на сцената се появиха героите със запалени кандила и окадиха залата. Това си беше неочаквано решение и впечатли не само мен.

С две думи - хареса ми! Ако пак мога да го гледам, пак ще го гледам със същото удоволствие и няма да съжалявам нито за парите, нито за времето, прекарано в залата. Просто защото емоцията за мен беше пълна, а преживяването истинско.
Благодаря на мъжа си за чудния подарък и на театралите за удоволствието да ги гледам!
Сега вече ще се оглеждам по афишите и за други техни представления, гостуващи на варненска сцена.

Снимката и повече за постановката ето тук.

Аз съм вече кавалер

Кавалер на седмичната награда "Знайко".
Затова бързам да си я окича на ревера.
Благодаря, Блага!