25 януари 2010

По повод юбилея на Висоцки

Снощи гледах концерта "Своя колея", посветен на годишнината от рождението на Владимир Висоцки. Звучаха негови песни, изпълнени от съвременни певци и артисти. Бяха разказани спомени от негови колеги артисти. Връчиха се награди на Фондацията на Вл. Висоцки.
Лауреати на наградата "Своя колея" станаха трима души:
Вячеслав Биков, старшият треньор на националния отбор на Русия по хокей— За успешната му работа с националния отбор;
Вера Миллионщикова, главен лекар на първия в Москва хоспис — За хуманизма, неуморимостта и милосърдието й;
Илдар Багаутдинов, инженер в Саяно-Шушенската ВЕЦ — За решителността му в екстремни условия.

Тази награда, по думите на бившата съпруга на Висоцки (Л. Абрамова), не е награда за високи постижения в литературата и изкуството. Това е награда за хора, които са способни да следват твърдо своя път, без значение на препятствията и повратите на съдбата.

Мен поне, такива неща ме впечатляват. Това е добър начин отново да припомниш на всички кой е бил човекът, в какво е вярвал, как е живял, какво ни е завещал.

Днес - 25.І.2010г. - Владимир Висоцки би посрещал своята 72 годишнина.

2 коментара:

Павел Борисов Николов каза...

Един от големите руски поети (в момента не мога да си спомня точно кой), справедливо написа:

"А къде, кажете, бяхте,
докато беше жив?"

Склонен съм да вярвам на самия Висоцки, който пише в последното си стихотворение:

"Я жив, двенадцать лет тобой и господом храним." ("Жив съв, дванадесет години от тебе и и от господ пазен")

"От тебе" - отнася се за Марина Влади. И за нито един от тези, които днес на негов гръб трупат слава, а докато беше жив, го нямаха за нищо. Отвратително!

kenkal каза...

Подозирам, че и до днес нямаше да го имат за нищо, ако беше жив. От друга стана и тогава е имало хора, които са го уважавали искрено, и днес ги има.
Покрай истината за отвратителните неща не искам да подминавам истината за хубавите.