Горките ни класици! Горкият Вазов!
Как ли се върти в гроба, горкият!
Седмокласниците бяха предупредени, че ще правим преразказ на някоя от шестте части на разказа "Една българка". Вярно, в рамките на един учебен час, но една част може да бъде преразказана за 40 минути. Ако се знае съдържанието на целия разказ, естествено, пък и ако се знаят отделните части в детайли.
Аз си знам едните юначни седмокласници, че не четат, че не пипват книги, че не отварят и учебниците си, освен ако не ги приканя твърде настоятелно да потърсят отговор на зададен от мене въпрос нейде в учебника.
Ама като туй изнасилване на авторския текст и на моята бедна даскалска душа не съм и сънувала, че е възможно.
Почувствах се така от преразказа на една девойка, която разполага с "професионална помощ" у дома. Сигурна съм, че с най-добри намерения са писали и брисали в комплект тя и знаещият помагач. Сигурна съм, че и от подготвени листи е преписала в часа, понеже аз съзнателно не гледам учениците, а си проверявам други писмени работи.
Е, признавам! От небето гръм да бе паднал в стаята, не би ме потресъл така.
Ето малка част от текста на госпожицата, който трябва да е преразказ в сегашно време на IV част от разказа на Вазов.
Илийца се притеснява за него и си мисли, че вече е умряло. Слага го в лодката, а там ги спира дебел турчин и им попречва пътя. Бабата се притеснява, че не иска да я писне да мине, за да спаси внучето. Внучето ставало още по-зле, не могли да го спасят и то умряло. Джамбалаза казва на бунтовника, че внучето на баба Илийца е умряло и той се самоубива.
Пунктуацията и граматиката се виждат на снимката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар