"Дякон Левски" За споровете и страстите на някои гледали го с няколко дървени философи

Гледах филма. Вчера, на 17.02.2015 г., когато беше премиерата му във Варна.

Аз отидох без очаквания, без нагласа какво искам да видя и без изисквания как трябва да бъде направен филм за Левски. Отидох, водена от радостта, че въобще някой (имам предвид екип от хора, наши съвременници) се е захванал да направи нещо. Отидох и с доза гняв от една реплика, последвана от философстване на тема цена на билета. А именно, че 10 лв. за билет за филм, посветен на Левски, е недопустимо висока цена. Трябвало да бъде много ниска, символична!!! Яд ме беше, защото смятам, че и 20 лв. да струва билетът, българинът, биещ се в гърдите патриотарски и викащ "Душа давам!", трябва да ги даде без велико усукване. 

Та за днешните дебати да кажа.

Попитаха ме какво мисля за филма. Отговорих: "Филмът вълнува." Факт е, че никой не бърбореше на излизане от залата. Всеки излизаше вглъбен и замислен. Не е ли показателно? Аз мисля, че е. Просто нямаше равнодушни хора. 

Ама, казаха моите днешни събеседници, внучката му не го харесала. Ама еди-коя си нямало да отиде да го гледа, защото не можела да си представи и не одобрявала представянето на най-великия български герой неидеализиран. Ама другата не би го гледала, защото в такива филми имало художествена измислица, а тя държала на историческата достоверност. Без да са го гледали! Без труд, наготово и с големия черпак гребаха от доводите си защо филмът не е хубав, защо му липсват качества и е достоен за оплюване.

Повторих: "Трябва да се гледа! Идете го гледайте и тогава ще говорим!" Високомерно отмятане на брадички и размахани пръсти тип "Ти мене не ме учи!"

Е, аз пък смятам, че хората, създали този филм заслужават поздравления най-малкото заради смелостта да пристъпят към образа светиня. Още защото имаше умели препратки към актуалния наш живот и манталитет. И не на последно място заради верността на схващанията на Левски, че простият човек, добрият човек може да бъде и българин, и турчин, и всякакъв. А, подборът на музика беше много добър - "Исихия". Просто страхотно!

Моите критики са за това, че често недоумявах точно кои са хората, които виждаме на екран (Найден Геров, братята Евлоги и Христо Георгиеви и още доста исторически личности); също за звука - на моменти не се разбираше какво се говори. Трябва да се замисля доста, за да изровя други забележки или претенции.

Накрая  е редно да призная, че още имам да гледам този филм, за да разбера повече от него.

За върлите критикари пак да кажа: "По-добре идете да го гледате! По-добре да има и други филми за нашите герои! По-добре някакъв филм, отколкото никакъв!" 

Който знае как и може по-добре - да го направи по-добре и по-правилно! Ние сме насреща. Ще критикуваме или ще хвалим, наша си работа. Зрителска!

"Възвишение" - два цитата

"Горкий българский язик що патила е изпатил и продължава да пати. Сяко вапца и маца вътре как му падне."

"Не знайте древний българский язик, откъде е дошъл и какъв му е златотворний корен! Че научете ся тогаз! Туй е срамно тез работи да ги не знайш бе, аланкоолу! Българин ли си ти, или филанкишията? Защо туй са все пак различни неща. Я да ся образоваш, да ся возвисиш! Аз ще ти помогна, чак толкоз друг ако няма. Не бой ся, дето ся вика."

Милен Русков - "Възвишение" 

Неочаквано за мен

В Бургас съм. Пия кафе в малко кафене в един квартал, докато чакам любимия да излезе от медицинския център, в който му правят лазерна операция.
Петък е.
В кафенето млади хора няма. Освен двете момичета - на бара и сервитьорката. Около мен - добре облечени възрастни мъже и жени, явно пенсионери, които си говорят тихичко. Не чувам оплаквания, само разговори за нормални човешки радости и грижи.
Чудя се аз ли съм попаднала в пенсионерското кафене, или младите хора са по дела. Ако съдя по това, че и поулицитеняма шляещи се младежи, вярвам, че младият народ е на работа. Делник е! 11 часа преди обяд.
В кафенето останах сама.

Мозайка от думи

Още в началото на август Петър Събев написа една статия, в която показа как с помощта на Wordle  (инструмент за създаване на облак от думи) може да се прави анализ на поетичен текст. 

"Хайдути",  Христо Ботев

Аз смятам, че облакът от думи може да бъде полезен в часовете по литература по няколко начина. 

На първо място много ясно с помощта на тази словна мозайка може да се представят най-често използваните думи в определено произведение, изучавано в момента; да се направи анализ на няколко изучавани творби от един и същи автор; да се съпоставят автори от една епоха или обединени от обща тема на база лексикални прилики и разлики.

"Една българка", Иван Вазов

На второ място този облак от думи може да послужи (в някаква степен) при определяне тематичната насоченост на конкретното произведение и да бъде визуална опора за устни изказвания, свързани с разглежданите в произведението проблеми, главните и второстепенните герои, авторовата игра с лексиката (синоними, опозиции, метафорична употреба на думите и т.н.).

"Дервишово семе", Николай Хайтов

На трето място облакът от думи може да се прилага, когато анализираме ученически авторски текстове. Особено в прогимназията, когато се учим да създаваме описателни и повествователни текстове, тази схема с думи ще покаже дали в ученическия текст има досадни повторения, или умело се ползва богатството на езика. Чрез такъв тип представяне на достойнствата или недостатъците на текста, учениците биха приели по-лесно критиките. Представям си конкретни мои ученици (те вече са гимназисти), които не се уморяваха да редактират текстовете си и да ми пращат в електронен вид следваща и следваща редакция. Те с удоволствие биха приемали нова и нова графика с думи, вместо всеки път да получават дълги и досадни обяснения и оцветени полета, които търпят корекция.

Днес направих експеримент с четири произведения, изучавани съответно в VІІ и в VІІІ клас.  "Хайдути" на Христо Ботев и "Една българка" от Иван Вазов, които се учат в VІІ клас, и "Дервишово семе" от Николай Хайтов и "Дамата с рентгеновите очи" на Светослав Минков - VІІІ клас.

"Дамата с рентгеновите очи", Светослав Минков

Графиките показват един малък недостатък на програмата. И в четирите облака най-големи, т.е. най-често използвани, са местоименията. За да се избегне това акцентиране върху местоименията и ролята им в българската реч, е необходимо да се отстранят ръчно от текста те самите и други служебни думи, които не могат да ни бъдат от полза при работа върху стила на автора или определяне тематичната насоченост на творбата, идеите и посланията и т.н. Същият този недостатък обаче може спокойно да бъде впрегнат в работата по български език, за да се докаже необходимостта от усвояване на местоименията и честотата на тяхната употреба, за да се разграничи как се ползват различните видове местоимения или форми на местоименията в различни комуникативни ситуации.

И за още едно приложение на програмата се сещам, тъй като  през тази година ми предстои да работя с деца от малцинствата, които трудно се справят с българския език. Ако си признаем, че е необходимо да преподаваме българския език като чужд, то следва да признаем, че основна грижа ни е да натрупаме лексикален запас у учениците и да активираме този лексикален запас в речевата практика на децата. Струва ми се, че облакът от думи може да се състави от тях самите, като се работи по теми. Ако в началото на годината облакът от думи по определена тема е съдържал 50 единици, а в средата и в края на годината той е нараснал до 100 или 120 думи, можем да отчетем това като успех и то съвсем нагледно.

Например: Следим употребата на думите красив, добър и умен и на техните синоними. В началото на годината синонимите на тези думи просто са били част от речниковата статия, а в края на годината учениците активно ползват и няколко техни синонима. Постарах се да покажа промяната в облака. Ако има такава промяна и самите ученици видят напредъка си по този начин представен, ще имат основание за гордост от постигнатото. А нали това е целта - да се научат, да осъзнаят, че успехът е хубаво нещо и че от упорития труд има полза.

 

Със сигурност този инструмент за създаване на облаци от думи може да бъде използван и по други начини. Въпрос на лично виждане, необходимост от различна нагледност и желание за малко допълнителна работа. 

Ще ми бъде любопитно какво мислят за това колеги и приятели. Коментарите са желани.

Сватбарски спомени и страсти след месец

Сватбата мина. Състоя се на 10. август. Тепърва оценяваме какво сме преживели заедно.

Преди един месец оженихме сина. Големия. 

Еуфорията, тревогите, притесненията по организацията и изпълнението на празника ни бяха завладели така, че ние сега чак разбираме колко хубав празник се получи.

Какво е важното и кой е ценният опит от това събитие? 

 

Имаме няколко важни съвета:

1. Радвай се на решението на детето си го подкрепи от цялото си сърце!

2. Подготвяй се без паникьосване! Винаги нещо може да се провали - важното е главното събитие да се осъществи! 

3. Отдай се на удоволствието - моментът е тук и сега! После ще дойде нещо друго - хубаво или не толкова, ще го посрещнеш, когато настъпи неговото време!

4. Отдай се на емоцията от радостта преди, по време на и след сватбата. Ако ти се иска, избухвай си на воля и бъди истински - не стискай зъби да се правиш на велик, когато ти се пее и скача! 

5. Не се вторачвай до побъркване в детайлите! Те са просто нещо дребно. 

6. Чувай желанията на децата! Те знаят какво, кого, кога и как искат. И още - те имат право на своите претенции за гости, украса, меню, дрехи, гости - нали сватбата е тяхна! Ако си пропуснал да отстояваш нещо си на своята собствена сватба, изпуснал си влака, друже! Сори!

7. Приеми новото дете (снаха или зет) в семейството с отворени обятия и обич! Той или тя ще имат своята отговорност за отглеждане на общото щастие. А как да стартират, ако не са приети добре?

Нашата сватба в нашите представи беше най-хубавата, най-веселата, най-запомнящата се. Нашите деца (синът и снахата) - най-красиви, най-усмихнати и най-влюбени. Нашите гости - най-всеотдайни, най-освободени и най-заразяващи с емоция.

Нека винаги да са такива! Нека празниците им бъдат все такива - пълни с обич, щастие и приятели!

Купчинка за подаряване

Подарявам следните неща:

Ако за някого нещо от учебниците и брошурите на снимките представлява интерес, да се свърже с мен или на e-mail, или в коментар. Ще се радвам поне нещо да се окаже полезно или интересно за някого.

И пилетата отлитат

Винаги съм знаела, че децата ще пораснат и ще поемат по своя си път. И винаги съм го искала. Смятам, че е напълно нормално и задължително дори децата да напуснат дома на родителите, щом дойде време; да поемат по своите пътища и да живеят така, както искат те самите. 

Може би, защото аз бях свободна да напусна родния дом; защото никой не ме държа под крилото си безумно дълго...

Е, ей на! Децата пораснаха. Днес малкият навършва пълнолетие и утре, буквално утре, лети. Ще го изпратя на летище София и ще се върна у дома да довърша подготовките за другото голямо излитане на големия. Той пък се жени. (Но за това след някой и друг ден.)

И двамата започват нов етап в живота си и аз им желая успехи, късмет и здраве. А ние (двамата с баща им) винаги ще ги подкрепяме, защото така обичаме, така ни е хубаво. Тайничките ни тревоги се надяваме да са винаги необосновани, а поводите за радостни събирания заедно, вече в по-голям състав, да са по-чести.

И такааа...

Честит рожден ден, Васе! Бъди здрав, докажи способностите си на талантлив и работлив млад мъж и, когато се върнеш и завършиш училище, поемай по пътищата, които сам си избрал за себе си!  Аз и всички ние сме с теб!

Малко спомени от миналите години. Все момчетата ми са на фокус.
Момчешки работи
Мъжка дума
Една торта и...
Новото ми дете
Рак на 13
Маратонец
Хмммммм...:)
Не човек, а желязо ;)