14 ноември 2007

Мъжка дума

Имам една приятелка, която все ме попоподига задето съм сама жена с трима мъже вкъщи. Няма да обяснявам проблемите си с тия мъже. Обаче искам да се похваля, че може би, евентуално с таткото вървим по правилния път. Стремим се да направим от синовете си мъже. Докато се бях изгубила от блогосферата ето какво ми се случи.
Идват двама полицаи у дома и ми връчват наказателно постановление за 50 лева, съставено на съпруга ми, точно на моя рожден ден на един пътен възел на магистрала "Хемус" малко след Варна. Аз изпадам в недоумение, обаче подписвам. И започвам да си припомням събитията от онзи ден. Че къде сме пътували; че не е шофирал съпругът, а аз; че не са ме спирали; че в часа, посочен в постановлението, аз вече съм била с малкия син на съвсем отдаличено място. Чуденки- безброй. Идва си моят любим, казвам му за случилото се и прехвърлям вината на полицаите.
Какво се оказва обаче? Той и големият син знаят за глобата и смятат, че всичко е както си трябва. Обаче не са ми казали, понеже се е случило на моя празник и не са искали да ме тревожат!!! Пазили са тайната от мен 4 месеца! Представяте ли си?
Ей това се казва да си държиш на думата!
Първо се ядосах. После обаче се замислих и останах изключително доволна от постъпката им. Щом са спазили уговорката си да не ми казват нищо, значи мога да разчитам на дадената от тях дума; значи, че мъжките им качества не са лъжа работа. За мъжа в моя живот всичко това го знам отдавна, но сега научавам, че и детето става мъж. И това ме прави щастлива.
Какво ще кажете, а? Имам ли право да съм доволна, че не знам всичко?

2 коментара:

arhivatora каза...

ще ти се.
държат на дума ПоМежДу си, и то само за да не се набъркат в неприятности ... аз на твое място даже бих се притеснил...

kenkal каза...

Точно това е хубавото в цялата история. Моята философия е, че не е абсолютно задължително всичко и всякога да се казва, дори на родителите. Може би, като му дойде времето след ... време. А съм доволна, че държат точно на думата помежду си. Струва ми се страшно важно.
А притеснението ми си остава за моя сметка.