Страхливо гостуване

Мой близък страхливо сподели с мен един свой разказ. Не пожела да напиша името му, не иска и никакви линкове към други негови авторски текстове. С пълното ми уважение към него и страховете му споделям тук неговия текст откровение.
Приятно четене!

Е, може да сте чували, ама може и да не сте. Затова да си кажа от сърце туй, що много ме човърка.

Има едно Страхливо. Чували ли сте за него?

Дали пък не сте го виждали? Май-май някои го познават, а?

Има едно Страхливо. Кога се е появило и настанило тук на топло, не зная. Зная само, че трудно го удържам.Честичко се изтъпанва и като пълководец издава команди, на които не мога да не се подчиня.

Имам едно Страхливо. Аз си го имам! Мое си е! Честичко го гоня, хокам го, защото го мразя. Не. По-скоро се срамувам от него. Ама то си е тук и си е мое.

Ах-а да повярвам, че съм го прогонил, то се пръкне отнейде баш когато хич не ми е до него. (Все ми изниква, когато съм решил да се покажа смел и решителен! Тюу!) Чудя се с чуждите Страхливи ли иска да си похортува, или от мене да избяга.

            Страхливото не съм го канил и хич не го искам. Май. Ама като ми се разсърди и си изпокрие мустачките, баш в смелите безумни моменти най-много ми липсва.Тогава си го търся. Моля му се да се появи като мое второ Аз. Втори акъл да ми даде. Да ме спасява от Смелото. Затуй се чудя искам ли го, или го не ща. Ама наистина се чудя. Кой да ми каже, обаче? Кога да го потулвам на тъмно и кога като спасител да го викам? Че може ли хич пък без Страхливо да живее човек?!

Аз, като се замисля, май си го и харесвам моето си Страхливо.  То си ми е като собствената пръдня, дето се вика. Стиска си я човек – зер е некултурно  да я отърве пред хората – ама тайничко и без свидетели си я пуска на воля, че да не изригне. Своето си, пък било то и пръдня, някак на хубаво си мирише – родно и близко, уютно някак! И като се появи (Ама не е ли така след операция на стомах и апендикс?) всички й се радват, щото е ясно, че чарковете вътре са на мястото си и не отказват да бачкат.

            Та затова сега си мисля, че ако ми ампутират Страхливото, ще трябва да ме срещате вече с „Ай, завалията!”

Ремонт, пътуване, обучение и малко почивка

Наистина отдавна не бях сядала на спокойствие да чета в мрежата. За малко повече от месец на мен ми се случиха немалко неща.  

Първо, отидох на лагер с ученици. За мен този лагер беше запознаване с алтернативата на работата с деца в училище. В отбора си имах деца на възраст от 7 до 14 години, деца от различни училища е градове. Видях колко различно може да се общува и работи целенасочено с подрастващи в една спокойна, естествена, ненатоварена с формализъм среда.

Второ, занимавах са пак с деца, но в училище по строги и до голяма степен угнетяващи правила. Направих за себе си сериозно разграничаване между това как се усещам самата аз в едните и в другите условия.

Трето, изпълних си проекта за обновяване на едно старо шкафче, което има сантиментална стойност за мен, но пък е и функционално. Изживях се като калфа реставратор. С удоволствие обгарях, шлайфах, боядисвах. А сега ми предстои да разкрася моята стара мебел със скромен декупаж. Много се точа, дано ми се получи. Освен това трябва да ушия и калъф за едно ново канапе от дамаска, с която не разполагаха в магазина. Та, ще видим докъде и как ще я докарам.

Четвърто, бях обучаема за цяла седмица по ОПРЧР. Ех, как исках да сме извън Варна! Но и в града не беше лошо. Срещата с колеги, "сверяването на часовника", научаването на нови думи (като конструкт например) и споделянето на мнения ми действа винаги добре. Чувствам се заредена и амбицирана за нови неща. Сега пиша курсова работа и ми харесва. 

Пето, сърбят ме ръцете за нещата, които предстоят през август. Трябва да се нанесем във вече отремонтирания си апартамент, да се срещна със съученици след "толкоз и малко" години, да направя консерви, каквито ми дойдат наум. И много важно - да направя поне три опита за промяна. 

Каква промяна ли? Като й дойде времето, ще обясня. Пък може и да имам повод за хвалба.

Цитати, които ми се наместват в една тревожна и неочаквана ситуация

Чета и си записвам онова, което силно ме е развълнувало или сякаш са изказани с чужди думи мои мисли. После имам моменти, когато се връщам към старите си записки и откривам актуални истини, отнасящи се до мен в конкретния момент. Така и сега. Едни цитати ми избодоха вчера очите. Днес ми се разкри защо точно на тях попаднах от всичките, събирани през времето.


Из "Амазонката от Варое" на Боян Биолчев: 
Заличено ти е миналото, настоящето ти е забранено - оттук нататък за какво ти е бъдеще!
Из "Летопис на смутното време" на Вера Мутафчиева: 
Из "Захапи за врата" на Тери Пратчет:

Ако е пълно, дебелоочието сломява всяка съпротива.

 Той принадлежеше към хората, чиито амбиции превишават не само способностите им, но и здравия разум. (...) Но за Ираклий нищо по-малко от императорския трон не би могло да се приеме за щастие.

На много хора им идеше да отворят с чук черепа на Ираклий, за да видят какво има вътре.

 ... с ромеите нищо не се знае, освен едно: че никога нищо не се знае.

- Надявам се, разбирате колко е важно това.- Разбираме - прекалено готовно отговори за всички Кара Мустафа. Просто бе забелязал колко излишно е да спори. Вече свикнаха с тоя обичай на Пазвантоглу: да обсъжда безкрайно с Дивана си въпроси, които отдавна е решил. 

Защо хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло.

Във всечий човешки животима възход и заник. И всеки човек - докато възхожда - не иска да знае какво струва неговият възход на другите; и всеки човек - когато захожда - много иска другите да знаят колко тежко е това.

... един-единствен вампир успява да държи цяло село в озлобено покорство.

Единствено хората, които са здраво стъпили на земята, успяват да градят въздушни кули.

И според двете обаче се подразбираше, че те винаги са в средата на всичко, а останалия свят го има, за да се набъркват в делата му.

Той смяташе, че от законите все пак има полза понякога, и ги спазваше, когато му беше удобно.

Дело на ентусиасти

И друг път съм споделяла, че с удоволствие гледам исторически възстановки. Радвам се на ентусиазма, на родолюбието и пламъка в очите на участниците.

И днес гледах как хора от най-различни възрасти се вживяваха в ролите си на персонажи от нашата история. 

Във връзка с празника на квартала "Аспарухово пее и танцува" днес имаше представление - историческа възстановка под надслов "Българската армия от Аспарух до наши дни". Взеха участие варненци, шуменци, търговищенци, преславци - всяка група със свой принос, представяйки битки и костюми от избран времеви отрязък.

Представлението проследи 

- как по времето на Крум българските защитници залавят и обезвреждат византийски части, щурмуващи нашия бряг;

- как българската кавалерия от І българско царство се движи, престроява и щурмува в боен ред;

- как войските на Владислав Варненчик влизат в схватка с турската армия;

- как хайдути и четници ползват снаряжението си по време на битка;

- как моряците от българския царски флот са били облечени и въоръжени по време на Балканската война;

- как съвременните специални части действат по време на операция с хеликоптер.

За разлика от друга година озвучаването беше много добро, участниците отработено приемаха аплодисментите на зрителите, публиката беше по-дисциплинирана. 

Само ми се струва, че зрителят можеше по-бурно и насърчително да ръкопляска, да вика, да се радва на видяното.
Все пак видяното днес е дело на ентусиасти! Те заслужават нашата подкрепа и овации.

Виена като подарък

На Гергьовден имахме годишнина от сватбата. Двамата досега не бяхме ходили никъде и екскурзията до Виена и Будапеща по време на великденската ваканция ни дойде като подарък. Децата ни дадоха своето одобрение и даже се зарадваха, че не ги ангажираме с нашите планове.

Пътуването с автобус  малко повече от денонощие ни изтощи, но ни държеше еуфорията, че отиваме в сърцето на Европа.  Виена ни посрещна начумерена, но дъжд не ни валя, а и температурите си бяха като за екскурзианти - пролетно време с прохладни слънчеви дни и свежи нощи.

Организаторите бяха предвидили сериозен пешеходен тур из централната част на града в историческото му сърце и обиколка на най-важните туристически дестинации.  Екскурзоводът ни беше подготвена сладкодумница, която с готовност отговаряше на нашите въпроси. Запомнихме, че във Виена всичко е по две - дворците, градинките, музеите; всичко е симетрично.  Видяхме с очите си старателно поддържаните зелени площи, идеално подрязаните и оформени корони на дърветата, структурирането на младите дръвчета по улиците. Две поредни вечери ядохме виенски специалитети в едно близко кафене, обслужвани от изключително усмихната млада дама (за мен типична арийка). Две сутрини пихме кафето си в една много стара пекарна, ухаеща на кафе, канела и ябълки.

И...

Не ни стигна. Краткото време, в което бяхме в града на Моцарт, ни отвори апетит за още.

Солени и даже възгорчиви лафове от тате

Много често в последно време ми идват наум мъдростите, чувани в дома на родителите ми. Поводите да се сещам за тях се нароиха. И все около това се въртят ситуациите, че родителите в стремежа си да "защитават" интересите на своите деца не виждат кривиците на чедата си.
Забравили са да гледат гредите в своите очи, ама виждат сламките в чуждите!  И днес ми се случи да мисля за конкретни хора, че скоро ще дойде времето, когато ще си бият главите, но ще бъде късно. Отрочето мило  ще порасне и такива ще им сервира, че... 

Дано не съм лош пророк!

Баща ми продължава да казва  така: 

Ще си хапеш гъза, ама ще е късно!

Златни ли ще ти ги сере, мислиш?

 Баба ми пък казвала:

Айде първо ги изсери и после бий тъпана!
Като я свършиш, тогава викай "Ама голямо лайно изсрах"!

Е, грубички са лафовете, ама как на място ми идват да ги рекна...
Ама не може!
Селските мъдрости не са за всекиго!

И другите дядови приказки

Има и такива приказки, които не са твърде за пред "изискана" публика, но са поучителни и запомнящи се. Тях ми е разказвал другият ми дядо - сладкодумец и добряк, който за приспиване с вроден артистизъм ми разказваше за:

• юначното петле
• ратая, който дал урок на дядо поп
• дядото и бабата, които на стари години се разделили

Тези приказки, имам предвид вторите две, са малко пикантни и не са за всеки вкус.  Затова предупреждавам префинените градски особи да не се зачитат в тях.
Аз пък, нали съм си със здрав селски корен, няма да се уплаша да използвам и обикновените родни думички - остри, малко грубовати, но пък точни и на място.