Мозайка от думи

Още в началото на август Петър Събев написа една статия, в която показа как с помощта на Wordle  (инструмент за създаване на облак от думи) може да се прави анализ на поетичен текст. 

"Хайдути",  Христо Ботев

Аз смятам, че облакът от думи може да бъде полезен в часовете по литература по няколко начина. 

На първо място много ясно с помощта на тази словна мозайка може да се представят най-често използваните думи в определено произведение, изучавано в момента; да се направи анализ на няколко изучавани творби от един и същи автор; да се съпоставят автори от една епоха или обединени от обща тема на база лексикални прилики и разлики.

"Една българка", Иван Вазов

На второ място този облак от думи може да послужи (в някаква степен) при определяне тематичната насоченост на конкретното произведение и да бъде визуална опора за устни изказвания, свързани с разглежданите в произведението проблеми, главните и второстепенните герои, авторовата игра с лексиката (синоними, опозиции, метафорична употреба на думите и т.н.).

"Дервишово семе", Николай Хайтов

На трето място облакът от думи може да се прилага, когато анализираме ученически авторски текстове. Особено в прогимназията, когато се учим да създаваме описателни и повествователни текстове, тази схема с думи ще покаже дали в ученическия текст има досадни повторения, или умело се ползва богатството на езика. Чрез такъв тип представяне на достойнствата или недостатъците на текста, учениците биха приели по-лесно критиките. Представям си конкретни мои ученици (те вече са гимназисти), които не се уморяваха да редактират текстовете си и да ми пращат в електронен вид следваща и следваща редакция. Те с удоволствие биха приемали нова и нова графика с думи, вместо всеки път да получават дълги и досадни обяснения и оцветени полета, които търпят корекция.

Днес направих експеримент с четири произведения, изучавани съответно в VІІ и в VІІІ клас.  "Хайдути" на Христо Ботев и "Една българка" от Иван Вазов, които се учат в VІІ клас, и "Дервишово семе" от Николай Хайтов и "Дамата с рентгеновите очи" на Светослав Минков - VІІІ клас.

"Дамата с рентгеновите очи", Светослав Минков

Графиките показват един малък недостатък на програмата. И в четирите облака най-големи, т.е. най-често използвани, са местоименията. За да се избегне това акцентиране върху местоименията и ролята им в българската реч, е необходимо да се отстранят ръчно от текста те самите и други служебни думи, които не могат да ни бъдат от полза при работа върху стила на автора или определяне тематичната насоченост на творбата, идеите и посланията и т.н. Същият този недостатък обаче може спокойно да бъде впрегнат в работата по български език, за да се докаже необходимостта от усвояване на местоименията и честотата на тяхната употреба, за да се разграничи как се ползват различните видове местоимения или форми на местоименията в различни комуникативни ситуации.

И за още едно приложение на програмата се сещам, тъй като  през тази година ми предстои да работя с деца от малцинствата, които трудно се справят с българския език. Ако си признаем, че е необходимо да преподаваме българския език като чужд, то следва да признаем, че основна грижа ни е да натрупаме лексикален запас у учениците и да активираме този лексикален запас в речевата практика на децата. Струва ми се, че облакът от думи може да се състави от тях самите, като се работи по теми. Ако в началото на годината облакът от думи по определена тема е съдържал 50 единици, а в средата и в края на годината той е нараснал до 100 или 120 думи, можем да отчетем това като успех и то съвсем нагледно.

Например: Следим употребата на думите красив, добър и умен и на техните синоними. В началото на годината синонимите на тези думи просто са били част от речниковата статия, а в края на годината учениците активно ползват и няколко техни синонима. Постарах се да покажа промяната в облака. Ако има такава промяна и самите ученици видят напредъка си по този начин представен, ще имат основание за гордост от постигнатото. А нали това е целта - да се научат, да осъзнаят, че успехът е хубаво нещо и че от упорития труд има полза.

 

Със сигурност този инструмент за създаване на облаци от думи може да бъде използван и по други начини. Въпрос на лично виждане, необходимост от различна нагледност и желание за малко допълнителна работа. 

Ще ми бъде любопитно какво мислят за това колеги и приятели. Коментарите са желани.

Сватбарски спомени и страсти след месец

Сватбата мина. Състоя се на 10. август. Тепърва оценяваме какво сме преживели заедно.

Преди един месец оженихме сина. Големия. 

Еуфорията, тревогите, притесненията по организацията и изпълнението на празника ни бяха завладели така, че ние сега чак разбираме колко хубав празник се получи.

Какво е важното и кой е ценният опит от това събитие? 

 

Имаме няколко важни съвета:

1. Радвай се на решението на детето си го подкрепи от цялото си сърце!

2. Подготвяй се без паникьосване! Винаги нещо може да се провали - важното е главното събитие да се осъществи! 

3. Отдай се на удоволствието - моментът е тук и сега! После ще дойде нещо друго - хубаво или не толкова, ще го посрещнеш, когато настъпи неговото време!

4. Отдай се на емоцията от радостта преди, по време на и след сватбата. Ако ти се иска, избухвай си на воля и бъди истински - не стискай зъби да се правиш на велик, когато ти се пее и скача! 

5. Не се вторачвай до побъркване в детайлите! Те са просто нещо дребно. 

6. Чувай желанията на децата! Те знаят какво, кого, кога и как искат. И още - те имат право на своите претенции за гости, украса, меню, дрехи, гости - нали сватбата е тяхна! Ако си пропуснал да отстояваш нещо си на своята собствена сватба, изпуснал си влака, друже! Сори!

7. Приеми новото дете (снаха или зет) в семейството с отворени обятия и обич! Той или тя ще имат своята отговорност за отглеждане на общото щастие. А как да стартират, ако не са приети добре?

Нашата сватба в нашите представи беше най-хубавата, най-веселата, най-запомнящата се. Нашите деца (синът и снахата) - най-красиви, най-усмихнати и най-влюбени. Нашите гости - най-всеотдайни, най-освободени и най-заразяващи с емоция.

Нека винаги да са такива! Нека празниците им бъдат все такива - пълни с обич, щастие и приятели!

Купчинка за подаряване

Подарявам следните неща:

Ако за някого нещо от учебниците и брошурите на снимките представлява интерес, да се свърже с мен или на e-mail, или в коментар. Ще се радвам поне нещо да се окаже полезно или интересно за някого.

И пилетата отлитат

Винаги съм знаела, че децата ще пораснат и ще поемат по своя си път. И винаги съм го искала. Смятам, че е напълно нормално и задължително дори децата да напуснат дома на родителите, щом дойде време; да поемат по своите пътища и да живеят така, както искат те самите. 

Може би, защото аз бях свободна да напусна родния дом; защото никой не ме държа под крилото си безумно дълго...

Е, ей на! Децата пораснаха. Днес малкият навършва пълнолетие и утре, буквално утре, лети. Ще го изпратя на летище София и ще се върна у дома да довърша подготовките за другото голямо излитане на големия. Той пък се жени. (Но за това след някой и друг ден.)

И двамата започват нов етап в живота си и аз им желая успехи, късмет и здраве. А ние (двамата с баща им) винаги ще ги подкрепяме, защото така обичаме, така ни е хубаво. Тайничките ни тревоги се надяваме да са винаги необосновани, а поводите за радостни събирания заедно, вече в по-голям състав, да са по-чести.

И такааа...

Честит рожден ден, Васе! Бъди здрав, докажи способностите си на талантлив и работлив млад мъж и, когато се върнеш и завършиш училище, поемай по пътищата, които сам си избрал за себе си!  Аз и всички ние сме с теб!

Малко спомени от миналите години. Все момчетата ми са на фокус.
Момчешки работи
Мъжка дума
Една торта и...
Новото ми дете
Рак на 13
Маратонец
Хмммммм...:)
Не човек, а желязо ;)

Една открадната картинка

Откраднах си картинка от стената на една приятелка във ФБ. 

Толкова е пълна с настроение, с живот, с ...

Та си мисля каква ли предистория може да има подобна ситуация.

Може би:

 Бабешка комуна

След дълго време двете приятелки Невяна и Тина, някогашни учителки, успяха да се съберат. Тина отиде на село при Невяна, която след пенсионирането си се върна в бащината си къща, завъди си пиленца, две козички, три пъстри котки и куче пазач, което обаче не върза на синджир. Децата й изпопренесоха цялата библиотека от апартамента в града, защото след ремонтите вече нямаше място за старомодните секции и етажерки за книги, пък и всички ползваха електронни книги (казваха, че било по-удобно). Невяна буквално приюти приятелката си, понеже тъй и тъй живееше сама в неголямата къщурка, а и внуците идваха най-много за по една нощувка на гости, а Тина искаше да отиде в Старчески дом, но места все нямаше. Тя си взе албумите със снимки, дрехите и цъфна при старата си дружка. Двете решиха да живеят заедно, да си делят разходите, да си помагат в домакинството, да обсъждат задълбочено житейските драми на героите от сериалите... С две думи решиха се и се събраха в Бабешка комуна.

Тина дойде с автобуса. Слезе поусмихната, но и притеснена, до нея шофьорът сложи двата й куфара и отпраши нататък по маршрута, а тя  се огледа на всички посоки - Невяна я нямаше. Накъде да потегли? Няколко старци, седящи под стряхата на бившия селски ресторант, сега магазин и кръчма в едно, я гледаха изучаващо; един пес дойде да подуши багажа й; някъде в далечината се чу траурен звън на камбана.  "А Невяна? Защо ли я няма?- мислеше си Тина тревожно. - Обеща да ме чака на спирката в село, пък? Олее, и в телефона трудно ще я открия - такива са дребни буквите, че и слънцето свети силно!" В това време от една уличка се чу познат сигнал - от студентските си години още двете с Яна се разпознаваха по свирката - и на Тина й олекна. Невяна идваше към нея бързешком, като буташе пред себе си количка на две колела (явно за багажа), махаше с ръка и нещо говореше.

Отидоха у дома. Хапнаха, почерпиха се с ликьорец, гледаха снимки от онова време, допи им се чай. Направиха си, аха и телевизора да си пуснат, но нещо им прищрака. Нещо ги върна към детските спомени и в един момент се озоваха под масата - скрити като едно време. А там какви неща си спомниха, какви бели преживяха отново, за колко тайни се сетиха, само двете си знаят. А като се присетиха за децата и внуците и тяхната реакция, ако отнякъде ги видят ей сегинка, ей туканка на... Тогава падна големият смях и хитрото намигване над чашката чай.

- Еех, Тинчее!
- Невяно, Невянчее!
- Нека ни е зле сега! - приказваха си двете и след хубавите спомени се заеха с планиране на новия си съвместен живот.

Я да видим за какви детски спомени и за какви бели са се присетили двете дами. За да предизвикат такива щури усмивки, бая ще да са. Пишете ги в коментарите!


На 01.11.2016 г. ми попадна статия за автора на картичката с бабите, а в статията цялата поредица картички със същите щури и очарователни бабки.  Насладете им се!

Иии... Ще се радвам да получа обратна информация. :-)

Явно бригадите липсват

Гледах днес нашите гимназисти как работят. (Чистихме училището след наводнението в Аспарухово.) Гледах ги и се сетих за времето, когато аз бях на тяхната възраст и ходех с приятели и съученици на бригади - една лятна в консервен комбинат и една есенна на полето (бране на домати, грозде или каквото там трябва да се прибира от полето).

Тук няма да разказвам мили спомени оттогава. Важно е друго.

Децата - деветокласници, десетокласници и единайсетокласници - работят вече трети ден, някои и четвърти. Самоотвержено влизат в наводнените помещения и пълнят кофи с кал, с тиня, мъкнат всякакви боклуци. И го правят с усмивка, с настроение! Защото са млади хора, позитивни, енергични. Защото искат да вършат нещо смислено, полезно; нещо, от което ползата е видима веднага; тук и сега. По едно време някое от момчетата щляпна две кални лапи на задника на едно от момичетата. Остави марков отпечатък на "фешън дрешките" тъй да се каже. Госпожицата писна, естествено. Врътна се, мацна момчето. Включиха се и още няколко в мазалото. Омърляха се здравата. В същото време работата не секна. Момчетата си вадеха от мазето кофите и боклуците, ние отвън поемахме и носехме. И всичко с ей такива усмивки. И макар че им правехме забележки да не мацат (зарази има зер, но кой ти слуша), да не мятат кални лапи няляво-надясно, че летят пръски и към нас, и ние се смеехме. Учителите, които все искаме сериозно отношение и внимание.

После седнахме да отдъхнем, да пием вода и да хапнем. Нашите момчета и момичета си седяха с калните ботуши на земята, с мърлявите дрехи, хапваха си, смееха се и флиртуваха, а очите им грееха. Усмивките им не слязоха от лицата. Мръсни, уморени, гладни, но доволни от себе си и  от своята младост. Щастливи!

И си мисля, че бригадите, по време на които ние също бяхме уморени, мръсни и гладни, но весели, липсват. Физическата работа, усещането, че всички са мръсни и неглиже, разказването на вицове, замерването с мръсотия (домати, грозде при нас), пискането на момичета от някоя грубичка шега, заливането от неудържим смях им липсват на децата. Те просто бяха част от нашето израстване и явно и на тях им са нужни. 

Защото иначе общите им занимания не толкова ги обединяват и сприятеляват, колкото всъщност ги разделят и конфронтират. Защото общите им занимания са да ходят по магазини, да обсъждат материални придобивки, разкрасителни процедури и още кой знае какви неща.

Затова нашите гимназисти по своя инициатива си направиха бригада. И утре пак ще са на линия. Не защото някой ги задължава.

За гилдията и единността ни

Не сме единна гилдия ние, учителите! Склонни сме да философстваме повече, да казваме как е морално и редно, но да не се подкрепяме с дела.
Все делим нещо! Деца, пари по проекти, влияние в общините, успехи...
И в дните, когато трябва да си помагаме, го правим пак на думи. Без дела.
Живея в Аспарухово. Работя в най-пострадалото от наводнението училище - СОУ "Л. Каравелов".
След като почистихме около блока, в който живея, и в мазите на блока, днес се включих в почистването на училището. Работихме колеги, ученици от гимназиален етап, няколко доброволци и туй то. Всичко около петдесетина души. Нека са шейсетина.
А ми се стува, че е възможно в дух на солидарност директорите на другите училища в района - едно НУ, едно ОУ и една ПГ (и още едно ОУ в кв. Галата) - да изпратят по няколко колеги, които дежурят в момента, да помагат. Дори и да не им дават компенсации, сигурно поне по двама колеги от училище ще се включат. А гимназистите могат също да се освободят от занятия - мотивация ще се намери и за тях?
Всъщност някои ще кажат, че днешният ден бе обявен за неучебен и неприсъствен за училищата и детските градини в Аспарухово. Това значи, че за колегите и учениците от града се е отворил един прекрасен ден за плаж като компенсация за мрачните почивни дни.
Е, жалко. Хвърлих си думите на вятъра.
Няма какво да очакваме помощ от колеги учители. Ние не се държим като гилдия. На покани за концерти не откликваме, та за оказване на помощ ли ще се сетим?