То бяха празници...

... то беше чудо! Освинихме се. Ама нали не е изтекла годината на Свинята - простено да ни е ;)

Сега почват делниците. Ако стане и на работа да се чувстваме като на празник - весели, добронамерени и ентусиазирани, ще бъде прекрасно! Дано е така!

Жените не могат да спорят

От известно време се мъча да събера доводи, за да убедя сама себе си, че това не е вярно. Обаче не съм успяла до този момент.

Стигне ли се до спор, обикновено всяка държи на своето, не желае да чуе чуждото мнение и различията се приемат като обида и лично отношение. Възниква въпрос, по който мненията ни не съвпадат. Обикновено спорещите жени се мъчат да надвикат и наддумат другата. Не се слушат чуждите реплики, а се казва: "Не знам, не можеш да ме убедиш!" Тонът се повишава, ръкомаханията също, стига се понякога и до крясъци. Другото мнение не се чува, камо ли да се изслуша и приеме. Място за аргументи и изслушване на доводи няма. Позицията е предимно "Моята камбанария е най-...", "Моят опит е най-...", "Не ме интересува друго нищо!" Много често по-експанзивната спореща след "Не можеш да ме убедиш" се врътва и шумно тръшва вратата на помещението, царствено излизайки. Това се разчита като поведение на победител.

Последния път, когато се опитах да споря, пак срещнах подобен отпор. Един певец изпя чужда песен и аз казах, че това ме дразни, защото ми изглежда като подигравка с истинския изпълнител на песента; че би трябвало да се пеят чужди песни с разрешението на авторите и на певеца, чиято е песента. Единственото нещо, което ми каза домакинята (бяхме на гости) беше, че щом Азис я пее, щом по телевизията си позволява да пее песни от чужд репертоар, сигурно има разрешението и одобрението на авторите. Е, не можах да я убедя, съответно тя мен също, че не е задължително всичко да е изпипано и точно, щом го дават по телевизията. След пет минути наченахме спор дали немският език е груб и неблагозвучен и нейната позиция беше "На мен ми звучи гадно и грубо, значи е грозен език" и не прие, че личното впечатление не прави един или друг език груб, гаден или нещо подобно.

Всъщност на този етап аз съм убедена, че жената абсолютизира личните си разбирания, преценки, усещания и възприятия и ги представя като обективни заключения. На този етап опитът ми показва, че жената се осланя на своя субективизъм и не желае да приеме чуждото мнение, дори то да е вярното. Ей тъй - от инат и женска гордост.

Аз лично много рядко съм чувала жена да каже "Да, прав си!" след като нещо е дискутирано. Най-често жената приема различието като обида за нейното достойнство; пък ако се окаже, че фактически е сгрешила... има физиономии, злобни погледи и клюкарстване тип "Тя ли? Само тя ли знае? Само тя ли може? Айде, моля ти се!" Често и сълзи и истерии увенчават опита за спор.

Та си мисля, че повечето жени (и аз съм в кюпа, де) не могат да спорят. Права ли съм, не съм ли...

Мисли и пожелания за рождения ден

3.І. е и отново имаме празник. Големият ни син навършва 16 години.

И Дж. Р.Р. Толкин, Сенека, Мел Гибсън са родени днес. Козирогът е пълновластен господар в това зимно време - според китайският календар.

• 
  
• 
  
• 
  

• Толкин е роден на 3.І.1892 година - точно сто години преди нашето първородно момче. Скоро научихме за това съвпадение и много доволни останахме от откритото. Все пак на човек му се иска да има зависимост между нещата и прави паралели и връзки. Та ето и ние тъй.
• Толкин е умен и мъдър човек, завещал на хората своите прозрения за живота, достойнството, гордостта, приятелството и свободата, значи може да очакваме детето ни - вече пораснал младеж - да носи някакви подобни достойнства.
• Толкин е откривал в митологията, в историята, във философията вечни човешки истини и е държал на ценностите. Значи очакваме и младият мъж, който расте у дома, да търси и открива важните неща от живота и да държи на ценностите.
• Казват, че козирозите са упорити, работоспособни и преследват докрай целите си. И, откривайки някои от характерните за зодията черти в сина си, се надяваме да стане свестен човек и силен мъж.
• Сенека бил тачен в древния свят философ - значи можем да мечтаем нашето отроче да остави нещо след себе си в нашия свят.
• Мел Гибсън е толкова нестандартен, целенасочен и упорит, че ни се ще като него да видим сина си успял въпреки трудностите.

Като всички родители и ние мечтаем децата ни да са не само здрави, но и умни, и щастливи, и добри хора. Дори да си мечтаем повече, отколкото може да се реализира, имаме право да таим надежди. Дори да сме наясно, че не всичко, което пожелаваме на децата си може да се сбъдне (а то винаги е най-доброто), имаме право да го наричаме. Дори очакванията ни да са по-големи от реалните възможности на децата ни, имаме право да поставяме цели пред тях и да ги учим сами да си поставят цели в бъдеще, които да преследват.

Ако в лабиринта, наречен Живот, успеем да изведем на добра пътека децата си, и им дадем свободата сами да чертаят, търсят, откриват и следват своя път, значи сме постигнали нещо. Тогава ще бъдем доволни.

Затова днес - на празника на сина ни - му пожелаваме всичко добро, казано преди малко; а на нас с татко му - да сме силни и да го пуснем свободно да върви в своя си път. А то, повярвайте ми, е трудна задача за нас. Защото сме свикнали да мислим за децата си като зе нещо, което зависи от нас. Като за нещо, което без нас не би оцеляло. Тук вече споделям позицията на родителите, които вечно опекунстват децата си. Но в същото време ми се ще да не загърбвам своите си принципи.

Обаче момчетата порастват, градят свое име, свой приятелски кръг, имат свои интереси. Чертаят си планове, поставят си цели. И си поемат постепенно живота в ръцете. Ей това е толкова хубаво, че ми се ще дори да не го казвам на глас, а само безмълвно да редя благословии. Да не се развали нещо, ако лоши уши и лоши очи чуят и видят!

Та жив и здрав да е синът ни и да е пълен с добро животът му!

16 години не са малко, не са и много. Започва интересното, важното и трудното в живота. Попътен вятър, преодолими височини и осигуровка през пропастите! А в тихите пристанища и базовите лагери - верни приятели, обичащи сърца и топлота!

Дано едно от сигурните пристанища в живота му останем ние и нашият дом!

Васильовден, Сурваки - все Нова година!

Сурва, сурва година!

Весела година!

Живи, здрави до година,

до година, до амина!

И здрави да са дряновиците,

по-здрави да са

гърбовете на именниците!

Понеже и днес си имаме именници - малкият ми син и майка ми, не забравям да поздравя него и всички Васильовци, Василки и Весета. Да са здрави и да си носят царственото име с царствено достойнство, красота, благородство и богатство! ;)

На 14.І. - пак! Няма да пропускаме, я! ;)

45 години

Вчера - 30.ХІІ. родителите ми имаха празник. 45 години откак са женени. Бяха сами - двамата с брат ми ги поздравихме по телефона. Пожелахме им да са здрави, да са двамата и да продължават да се радват на живота, на приятелите, на внуците и сърцата им все да са си такива млади и мислите - щури :)

В града още продължават да им казват, къде подигравателно, къде със завист "влюбената двойка". Защото най-често излизат двамата и са винаги хванати под ръка, за разлика от другите новопазарци, които или са без съпрузите си, или се движат като скарани. Дано са все така заедно. Ясно е, че си имат косури, но те са солта в живота им. А ние ги обичаме такива, каквито са. Живи, здрави и с акъла си бъдете!

Обещах да покажа

Резултатите от усилията ни да измайсторим снаряжение на спартанец.

Ами ето го :)

Като за първи опит не е зле, нали?

Опитахме се да направим хоплитски шлем и протектор за ръка. Щитът не е кръгъл, но нали трябва да има над какво да работим ;) Между другото с него са провеждани битки и е показал надеждността си :D

Подготовката за ЛАРП-а продължава.

Музикално пожелание за Нова година

Един поздрав и за всички, които искат да живеят живота си посвоему. За всички, които искат да живеят по-добре, въпреки всичко. В песента на Кирил Маричков се пее:

Нека с риск да пропадна, поне за миг да полетя!
Искам сам да вървя. Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!

Пожелавам на всички да вървят по своя път и дори да грешат, поне за миг да се почувстват полетели с широки криле! Във връзка с предишни мои размишления, нека не се страхуваме да решаваме сами. Понякога грешим, но от грешките си се учим :)
Бъдете здрави и дерзайте!