07 септември 2007

Моите седем странни принципа

Както обикновено реални случки ме провокираха да проведа с моите момчета разговор за истината и лъжата, за споделянето и премълчаването между деца и родители в семейството.
Всеизвестно е, че за родителите децата си остават вечно деца (дори когато те са станали родители, дори баби и дядовци). Но, когато родителят не възприема детето си - личност със свой живот, със свое семейство и деца - като самостоятелен човек, способен да решава проблемите си сам и да се учи от грешките си, трябва сериозно да се замислим дали той е добър родител. Всъщност ми се ще сама за себе си да формулирам в слово възпитателните принципи, от които се ръководя. Те може и да са грешни, според други, но за мен са правилни и задължителни. Особено що се отнася до възпитание на съвременен човек (мъж), който трябва да заживее собствения си живот един ден, без значение колко близо или колко далече е от родителите си.
Тук излагам свои схващания за връзките в семейството и замисимостта от родителите, колкото и странни да са те за някои хора.
1. В семейството няма и не може да има теми табу! На поставените въпроси родителите отговарят точно и без заобиколки и срам, с подходящи за възрастта на детето думи.
2. Малкото дете трябва да казва всичко на мама и татко, порасналият човек - само каквото иска! Изискване към малките деца е да споделят всичко с родителите - и хубаво и лошо. С израстването споделеното става все по-премисляно от детето - подрастващ или младеж, тъй като то придобива постепенно умения да се пази физически и по-късно психически от посегателства. Нормално е с порастването детето да преценява кое и колко да сподели с родителите. по-добре е понякога да премълчава и украсява истината.
3. На родителите не се казва всичко, а онова, което порасналият самостоятелен човек прецени. Не винаги е добре те да знаят всичко - понякога за да не ги тревожим, друг път, за да не ни спрат.
4. Родителите НЕ винаги се слушат! Факт е, че техният опит и мислене са различни от тези на младите и вместо да ги подкрепят, може да ги препънат в начинанието им. А дори то да е грешно, младият човек бързо се учи от грешките си и трупа собствен опит. А безспорен факт е, че и лошият опит е опит!
5. Порасналият човек се доизгражда като личност далеко от опеката и влиянието на родителите, които пък трябва да се научат да не месят в неговия живот.
6. Хубаво е момчетата да обичат майките си, но е още по-хубаво да се откъснат от техния хват (полите им) най-късно до 18-20-годишната си възраст. Достатъчно примери има за женчовци, неспособни да живеят извън майчината сянка.
7. В ранна детска възраст е добре родителите да научат децата си и да лъжат! Понякога способността да лъжеш ти спасява кожата - и физически, и емоционално, и в много други аспекти.
Мисля, че ще проличи колко много обичаш децата си, ако ги оставиш да си живеят спокойно живота, след като си направил всичко възможно, за да ги възпиташ добре! И ако си налагаш да не се намесваш там, където не ти е мястото.

Има една приказка за майка щъркел, която пренасяла над морето малките си. Майката питала всяко щъркелче: "Когато остарея и не мога да летя, ще ме пренасяш ли и ти така над морето?" И щъркелчетата отговаряли: "Да, мамо!" След тези думи, майката изхвърляла в морето поредното малко. Когато попитала последното щъркелче същото, то отговорило: "Не, мамо! Тогава и аз ще си имам малки и ще трябва да пренасям през морето тях!" Само това щъркелче майката пренесла докрая, защото казало истината.

Каква е поуката?


8 коментара:

BORIME4KA каза...

Като цяло, принципите са готини. Аз лично бих комбинирал 2 и 3, както и 4 и 5 в едно. Така ще се получат 5 принципа... Но това си е мое виждане, съдържанието е далеч по-важно!

kenkal каза...

Все се надявах повече мнения да получа. Но явно не е особено четен моят блог. Е, както и да е. За мен бе важно да си ги формулирам и да ги изкажа.
Радвам се, че ги възприемаш нормално и ценя мнението ти. Може би си прав, но като ги писах ми беше черно пред очите и сигурно не съм оптимизирала нещата добре.

iffi каза...

Аз съм напълно съгласна с принципите.

P.S. Това, че хората не винаги коментират, не значи, че не четат с интерес :-)

kenkal каза...

iffi, Радвам се за твоето мнение! Очаквах и голямо неразбиране, особено от хора на моята и по-голяма възраст.
Дано да е интересно за четене:), благодаря за добрите думи.

Snejka каза...

Oптимизирала си всичко достатъчно добре пред мен:)Принципите са наистина много добри. За съжаление много от тях са нарушени в моето семейство, но това е една вечна тема, а и има твърде много такива като мене, предполагам. "Болестта на прекалено грижовната майка" е много трудно излечима и твърде често срещана болест ...А относно посещенията, аз отскоро съм "блогърка" и също като тебе май не се радвам на много читатели..Но "Листчето" ти е супер. Харесва ми и вече те сложих в списъка си с блоговете, които чета:)))

Snejka каза...

Oптимизирала си всичко достатъчно добре пред мен:)Принципите са наистина много добри. За съжаление много от тях са нарушени в моето семейство, но това е една вечна тема, а и има твърде много като мене, предполагам. "Болестта на прекалено грижовната майка" е много трудно излечима и твърде често срещана болест....А относно интереса към блога ти..аз от скоро съм "блогърка" и също като че ли нямам особено много читатели..но iffi е права. Не всеки, който чете, пуска коментари. Много ми харесват статиите ти и вече съм те сложила в списъка си с "интересните блогове"..:))))

GaN каза...

Мерси за принципите !!! Прочитането им ми помогна да разреша мой проблем !!! Може би звучи глупаво, но така стана !!!

kenkal каза...

GaN, ти направо ме изуми. Но се радвам, че съм ти била полезна с моите щуротии.
:)