30 април 2008

Приказка за възпитанието

В някой си град, а може би село, пък може и царство, хората пропищели от злодеянията на ужасен бандит. Крадял, убивал, тормозел всячески и обикновените хора, и богатите - всички. Бил хванат от властите и осъден на смърт чрез обесване - справедлива присъда според хората, пък и за назидание за всички, които можело да се изкушат от неговия начин на живот. Дошъл денят да висне на въжето. На площада се събрал народ - да види справедливото наказание на злодея. Довели го, качили го на бесилката, окачили му въжето и го попитали какво е неговото последно желание.
- Да се простя с майка си!
На всички им се сторило, че в него все още не угаснало пламъчето на човещината. Довели майка му. Той поискал да я целуне по устата. Помолил я да си покаже езика - да я целуне по езика. Подала си жената езика, а синът - вместо да я целуне, отхапал и езика!?
Ужасени викове, ропот и тръпка на отвращение преминала през тълпата. "Що за човек е този - на бесилката е и пак не се е осъзнал!?"
Попитали го защо е направил това, а негодяят разказал:
- Добре живеехме, когато бях малко дете, но само докато тате беше жив. Когато мама овдовя, животът ни се превърна в ад. Бяхме толкова бедни, че много често нямахме нищо за ядене и си лягахме гладни. Веднъж се прибрах у дома с едно откраднато яйце. Мама го свари, изядохме го и ми каза : "Браво, сине, много сладко беше. Другият път да откраднеш две!" Започнах все по-често да се връщам с по нещо откраднато. В началото по две-три яйца, после откраднах кокошка, после патка... Мама беше все по-доволна от това, че не е трудно да се изхранваме. От крадец на кокошки и патки се превърнах в истински разбойник. Вършех все по-лоши неща. С право днес се намирам тук. Но ако не беше езикът на мама, нямаше да стане така! Тя е виновна!
Замислили се хората - наказали злосторника, но и майка му затворили завинаги в тъмница!

Как мислите, дали е постъпил правилно синът?

Дали днес обществото като цяло не прилича на тази майка, която отглежда собствения си палач?

4 коментара:

Snejka каза...

Ами като син не е постъпил добре, но мисля че е изпълнил дълга си към обществото. Ако трябва да гледаме реално на нещата, не знам дали някой би предал майка си, когато никой не я подозира в каквото и да било/освен може би Еминем в неговите песни:)/
Обаче майката е най-големия виновник в тази история. Синът е просто е жертва на нейното лошо възпитание:)

Maria каза...

Не, не е постъпил правилно! Разбира се, майката е направила големи грешки във възпитанието на сина си, но в крайна сметка той пръв е решил да открадне и след това не е пожелал да се промени, а напротив - вършел е все по-големи престъпления. И накрая, преди да го обесят, прехвърля цялата отговорност на майка си, за да може не само той да бъде обвиняван, мразен и наказан. Определено много грозно и подло решение на ситуацията, което за съжаление се среща много често навсякъде около нас. Според мен трябва просто да спрем да обвиняваме обществото (родителите, учителите, медиите...) и да се научим сами да поемаме отговорността за своите проблеми и грешки.

kenkal каза...

Приказките затова са нужни на хората - за да се учим от мъдростта, която ни разкриват. Всеки извлича за себе си поука. Всеки намира по нещо за себе си. Аз не разбирам поуката по вашия начин, дами, но не смятам, че моето тълкуване е единствено правилното. Така че - благодаря ви за новите аспекти, които споделихте с мен! :)

Анонимен каза...

от кого да се научиме да сме отговорни? Ако родителите до 7мата година не си свършат работата еййй не се надявайте на чудеса и приказки. Приказки много но вече няма кой да ги чете на децата. Родителите са по задачи. а колко деца сами си четат приказките? Всичко е едно цяло възпитание се казва почва от семейството и продължава в училище!