Приказка за богатите

Алтернативна приказка за златната ябълка

Живели като съседи две семейства - едното богато, другото бедно. В къщата на богаташите всичко било наред - наредено, натъкмено - обаче скучно и тъжно. Всяка вечер от съседната къщурка се чувала глъчка - смях, песни, закачки... Поняккога кавга... Веднъж богаташът попитал бедния си съсед:
- Какво правите, съседе? Всяка вечер у вас се чува смях, а у нас - тихо.
- Аа, съседе, ние си имаме една златна ябълка и вечерно време си я подхвърляме с жената - отговорил човекът.
Купил богаташът една златна ябълка, вечерта си я подхвърляли с жена си, подхвърляли, но чак до смях и глъчка не се стигнало. На следващата вечер, щом се стъмнило, отишли двамата и надникнали през прозорчето на бедните си съседи. И що да видят - детенцето им бръщолеви нещо, щъпа наляво-надясно, пада - става и всички се смеят. Като падне и се удари пък - попеят му, полюлеят го и пак почва веселието.
- Ех, жено, видя ли каква им била златната ябълка? - казал мъжът на жена си.
- Видях, мъжо! Тяхната златна ябълка била живичка - детенце, а нашата от злато! - прозряла истината жената.

***
Кои били богатите? Днес дали е така? Ценим ли истинското си богатство - децата? Или сме се взрели само в златната ябълка от злато?

Това е една от онези приказки, които не съм чела.
Те са ми разказвани от майка и татко и от баба и дядо. И са ми повтаряни и повтаряни през годините...
Сигурно затова ги помня и сигурно затова
разбиранията ми са такива, каквито са.