15 август 2007

Малко цитати - мен лично ме навеждат на различни мисли

Из „Хари Потър и философският камък” Дж. К. Роулинг ( І книга )

... се надяваше, че си измисля разни неща, което никога преди не бе и допускал, защото не одобряваше измислиците.

Хагрид трябваше почти насила да откъсне Хари от „Проклятия и контрапроклятия (Омагьосай приятелите си и замотай враговете си с най-модерните отмъщения: окапване на косата, омекване накраката, връзване на езика и много, много други)” от професор Виндиктус Виридиан

... аптеката, ... била достатъчно запленяваща, за да може да ги обезщети за ужасната си миризма – смес от развалени яйца и прогнило зеле.

Ти си избран и това винаги е трудно.

Не знаеше към какво отива, но то непременно беше по-добро от онова, което оставяше след себе си.

Очакват и аз да съм такъв добър ученик като другите , но ако съм, няма да е чудо голямо, защото те са били такива преди мен. А с петима братя никога не получаваш нещо ново.

Невил успяваше да си навлече необичаен брой злополуки, дори когато стоеше с двата крака на земята.

Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно.
Винаги невинните са първите жертви – каза. – Така е било от векове, така е и сега.
... имаме цяла седмица, докато разберем колко лошо сме изкарали, тъй че още няма за какво да се тревожиш.

Има по-важни неща ... приятелсво и храброст ...

Това ... е абсолютна тайна, та естествено цялото училище знае

... за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение.

Хората са склонни да избират именно онези неща, които са най-лоши за тях – пари и живот.

Истината ... тя е нещо красиво и страшно, и затова трябва да се отнасяме към нея с голямо внимание.

Има различни видове смелост. Нужна е доста храброст, за да се опълчишсрещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си.

... не можеш да имаш всичко в живота.

Из „Хари Потър и стаята на тайните” ( ІІ книга )

Той все си мисли, че чудовищата са по-добри от собствената си природа ...

Искаш ли слава, трябва да се подготвиш за тежка работа

... винаги съм успявал да омая хората, които ми трябват.

И така Джини изпя душата си пред мен и се оказа, че душата и е точно такава, каквато ми бе нужна.

Дори да не виждаше кой знае каква полза от Фоукс или шапката, поне вече не беше сам и зачака с нарастваща смелост...

Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не виждаш къде е скрит мозъкът му

Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.


Из „Хари Потър и огненият бокал” ( ІV книга )

Той преценяваше другите по това, колко са големи и скъпи колите им.

Едва ли незначително събитие като Коледа можеше да смути учебната програма на преподавател, който не бе допуснал дори собствената му смърт да попречи на занятията.

Навсякъде терор ... паника ... объркване ... в такива времена някои хора проявяват добрите си страни, други – лошите.

Беше суров, но никога не падаше до равнището на смъртожадните.
... сега нашата сила е в единството ни и, ако се разделим, ще загубим.

Различните обичаи и езици нямат значение, ако целите ни са еднакви, а сърцата – отворени. (...) И ако в някой момент сте изправени пред избора между правилното и лесното, спомнете си какво сполетя едно мило, добро и смело момче, само защото се бе озовало на пътя на лорд Волдемор.

Из „Хари Потър и орденът на феникса” ( V книга )

Класът влезе в кабинета, без да вдига шум : професор Ъмбридж все още беше неизвестна величина и никой не знаеше дали няма да се окаже строга и взискателна.
... светът ... не се дели само на добри хора и на смъртожадни...

... точно затова ми беше отвратително да съм учител! Младите са адски убедени, че са абсолютно прави за всичко. А не ти ли е хрумвало, надут глупав дърдорко, че директорът на „Хогуортс”...
Докато се чувстваше толкова онеправдан, не си ли спирал да се замислиш, че досега, ако си спазвал заповедите на Дъмбълдор, никога не си изпадал в беда? Не. Не, като всички младежи си съвсем убеден, че само ти имаш чувства и мисли, само ти виждаш опасностите, само ти си толкова умен, че си се досетил какво точно крои Черния лорд...
Който е глупав да излага гордо на показ чувствата си, който не знае да се владее, който се оставя да затъне в тъжни спомени и допуска да го предизвикат толкова лесно – с други думи, слабакът, - няма никакъв шанс да устои на мощта на Черния Лорд.

Ако Ъмбридж можеше да направи нещо, за да е абсолютно сигурно, че всички до последния човек в училището ще прочетата интервюто, то това бе да го забрани!

Изобщо не приличаше на учителите човеци, преподавали някога на Хари. Най-важното за него бе не да ги научи на онова, което знае, а да им внуши, че нищо, дори познанието на кентаврите, не е безпогрешно.

Никога не се опитвай да разбереш учениците. Те мразят това. Предпочитат да са трагично неразбрани и да се давят в самосъжаление, да се пържат в ...


... твоята най-голяма сила е способността ти да изпитваш такава болка.

Младите не могат да знаят какво мисли и чувства един стар човек. Ала старите хора носят вина, ако забравят какво е да си млад ...
Магьосниците могат да оставят на земята отпечатък от себе си, да се носят като бледи сенки там, където навремето са се движели като живи... Но малцина избират този път.
Междувременно Дъдли се опитваше да изглежда и дребен, и незначителен – подвиг, в който се проваляше с гръм и трясък.

Из „Хари Потър и нечистокръвния принц” ( VІ книга )

... поне са му били спестени ужасните вреди, които сте нанесли на злощастното момче между вас. ( Дъмбълдор има предвид Дъдли)

А сега, Хари, да поемем в нощта по следите на този вятърничав изкусител – приключението.

... Най-голямата слабост на Дъмбълдор: той винаги вярва в доброто у хората.

Отново проявяваш чувствителността на тъпа брадва.

Амортенцията не поражда любов... Невъзможно е да произведеш или имитираш любов. Не, тя просто причинява силно увлечение или обсебеност.

Тъй като съм по-умен от повечето хора, и грешките ми обикновено са по-сериозни.

Това е едно от най-дразнещите неща у старите учители – те така и не забравят откъде са тръгнали техните възпитаници. Величието поражда завист, завистта води злоба, злобата бълва лъжи.
... какво е да видиш една наглед изгубена битка. Беше казал, че е важно да се бориш отново и отново, да не спираш, защото само тогава злото стои надалеч, макар че никога не може да бъде докрай изкоренено.

... Хари почувства, че музиката не е някъде навън, а в него: това беше собствената му печал, превърната с вълшебство в песен...

Няма коментари: