Изпратиха ми по пощата писмо, в което пак ме караха да препратя на определен брой приятели красивото послание. Е, на мен ми омръзна да получавам такива приятелски откровения и отдавна не ги препращам на хората от моя списък с адреси. Понякога ги чета, признавам, но често ги трия. Приятелите, които ми ги пращат, да не се обиждат - това не е въпрос на пренебрегване. Смятам, че е излишно да чета такива красиви думи, а да не получа две думи накръст, предназначени точно за мен. Едно "Здрасти, как искам да се видим!" ще отнеме точно толкова време за изпращане, а ще ми стопли много повече сърцето.
Та значи, последното такова писмо го прочетох. После открих текста в Public Republic, а навярно го има и на десетки други места. Забавлявах се да чета детските обяснения за това какво е любовта. Някои сякаш бяха казани за мен и моето семейство:
Любов е, когато мъжът ми изключва алармата още при първото тихо звънване и после се облича на тъмно, за да не събуди мен, спящата.
... когато децата са ни оправили леглото за лягане, защото ние сме отишли на театър или ресторант с приятели и ще се върнем късно.
... когато чета или разказвам приказки на децата, нищо че те са вече пораснали.
... когато синът се върне отнякъде и каже "Хайде да ядем!" и няма време дори да обясни колко му харесва простата манджичка, а само възкликва, дъвчейки "Ммм-м-м! Мммм!", а аз го гледам доволно.
... когато в колата, пътувайки нанякъде, всички пеем старите дядови песни или пък някакви други - дори и да не им знаем думите.
... когато аз или съпругът ми отидем на среща с приятели, а другият го чака у дома спокойно и не звъни през пет минути с ненужни въпроси и демонстрации на загриженост; когато имаш и даваш свободата на другия да се среща с приятели, съученици, колеги и познати без да висиш на врата му като камък.
... когато се прибера разстроена или плачеща, а мъжът ми ме хване за ръка и ме изведе на дълга разходка, или пък ме прегърне и изчака тя хубаво да се нарева. Обясненията неминуемо следват - кое и защо ме е извадило от строя.
... когато видя две парченца от разчупения и изяден шоколад да ме чакат в хладилника.
... когато синовете се обадят, за да предупредят, че ще закъснеят.
Абсолютно съм сигурна, че всеки може да допълни по свой си начин списъка. Ако някой прояви желание - моля! Коментарите са на ваше разположение. Далеко ще бъдем от откровенията на децата, но това не значи, че не можем да обясним какво е любов простичко и красиво. Нали?
Та значи, последното такова писмо го прочетох. После открих текста в Public Republic, а навярно го има и на десетки други места. Забавлявах се да чета детските обяснения за това какво е любовта. Някои сякаш бяха казани за мен и моето семейство:
Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. (Ноил – 7 г.)
Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 г.)
Любов е, когато мама вижда татко – мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис – 7 г.)
Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 г.)
Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 г.)
Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. (Дани – 7 г.)
Аз бих допълнила:
Любов е, когато мъжът ми изключва алармата още при първото тихо звънване и после се облича на тъмно, за да не събуди мен, спящата.
... когато децата са ни оправили леглото за лягане, защото ние сме отишли на театър или ресторант с приятели и ще се върнем късно.
... когато чета или разказвам приказки на децата, нищо че те са вече пораснали.
... когато синът се върне отнякъде и каже "Хайде да ядем!" и няма време дори да обясни колко му харесва простата манджичка, а само възкликва, дъвчейки "Ммм-м-м! Мммм!", а аз го гледам доволно.
... когато в колата, пътувайки нанякъде, всички пеем старите дядови песни или пък някакви други - дори и да не им знаем думите.
... когато аз или съпругът ми отидем на среща с приятели, а другият го чака у дома спокойно и не звъни през пет минути с ненужни въпроси и демонстрации на загриженост; когато имаш и даваш свободата на другия да се среща с приятели, съученици, колеги и познати без да висиш на врата му като камък.
... когато се прибера разстроена или плачеща, а мъжът ми ме хване за ръка и ме изведе на дълга разходка, или пък ме прегърне и изчака тя хубаво да се нарева. Обясненията неминуемо следват - кое и защо ме е извадило от строя.
... когато видя две парченца от разчупения и изяден шоколад да ме чакат в хладилника.
... когато синовете се обадят, за да предупредят, че ще закъснеят.
Абсолютно съм сигурна, че всеки може да допълни по свой си начин списъка. Ако някой прояви желание - моля! Коментарите са на ваше разположение. Далеко ще бъдем от откровенията на децата, но това не значи, че не можем да обясним какво е любов простичко и красиво. Нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар