22 юли 2008

Вкус и маниери от Света на Диска


Тери Пратчет ме ошашавя напълно. Не съм чела много-много от неговите книги, преведени на български, но онова, което съм чела, е... Абе, върхът е!
Тук ще споделя само няколко извадени от контекста цитата. Дано и на вас подействат усмихващо!

... храната е централна ос в колелото на живота.

... ако се вижда от какво е направена чинията, значи порциите са твърде малки.

... същността на кулинарното изкуство е да се прави от нищо - нещо, което да се продава за много пари.

Когато посрещат гости, (...) очакват гостите да дойдат с кекс. За сметка на това, когато (...) отиват на гости, отиват с апетит.

... ако при първа среща с (...) ви стиска да го ударите с все сила по брадичката, ще си спечелите приятел до живот, а и ще има кой да ви занесе до най-близкия знахар да ви намести костите.

След обявяването на годежа обикновено се спретва малко празненство. Преди се правеше с цел двете страни да се преценят взаимно и да видят дали на сватбата трябва да се носят някакви специални оръжия...

... баба ми казваше, че една жена винаги трябва да носи нещо върху себе си в леглото, защото това поддържало мъжкия интерес, поради което аз като цяло намирам за уместно да си лягам с шапката.

От коя книга са извадките ли?


Ами...
Може да са от "Вещици в чужбина".
Или пък от "Готварска книга на леля Ог".
Не е изключено да са отскубнати и от "Интересни времена".

Кой ще познае източника?
Ако искате още малко цитати, четете книгите.

Последната снимка е връзка с друг блог с повече информация.

7 коментара:

free online lotto каза...

Well done for this wonderful blog.

Георги каза...

Честно речено, не съм чел произведенията на Тери Пратчет. Щото аз като стар консерватор съм са хванал за Стайнбек и не пускам :) А в света на "фентъзи"-то май Толкин е казал почти всичко и не съм се ровил много. Знам, че доста хора харесват книгите на Пратчет, но... какво да се прави. То доста народ харесва и текила с червейче, а аз - не.
Обяснете ми какво му е толкова ценното?

kenkal каза...

:) Хм, Толкин е цяла Вселена - вярно е.
Обаче някъде в тази огромна вселена има и една галактика, наречена Света на Диска, създадена от Пратчет.
За мен ценното в неговите книги е хуморът и ведрият поглед към дълбоките философски проблеми на човечеството. Той прави невероятни връзки между история, политика, култура и обикновени човешки чувства и вълнения. И всичко омесва по невероятен начин - дозирано, премерено и изумително остроумно. Сериозните неща умее да ги тълкува и казва по такъв начин, че да ги приемеш като нещо съвсем нормално. Без да прави от сериозността на положението трагедия или пък да паникьосва читателя си. Аз съм чела само няколко книги. Някои ги почнах, но не успях да прочета - твърде объркано ми беше. Но онова, което съм чеа, страшно ми харесва. Между него и Толкин има огромна разлика. Всеки е неповторим! Пробвай - може да ти хареса. Аз първо прочетох "Дядо Прас", а съпругът ми първо прочете "Стражата! Стражата!" И той хареса Света

arhivatora каза...

георги -
бла бла бла
както би казал - аз пък не харесвам стайнбек

пратчет е невероятен автор и ме кара да се смея
и да искам още
по-кратко обяснение от това - едва ли имам

Л.Йорданов каза...

Първо искам да те поздравя за прекрасният блог. Чета го от близо четири месеца, но нямах време да пиша.
Чел съм доста фентази книги, но да си призная не съм чел нито една на Пратчет, може би, защото е прекалено прехвален (а това ме отблъсква по принцип).
С това описание, което направи тук ме заинтригува и мисля да прочета нещо негово. Може ли да ми препоръчаш с, кое да започна :)

Поздрави, Л. Йорданов.

arhivatora каза...

аз ти препоръчам МОРТ - хубава е и е може би единствената книга в КРЪГЛАТА му вселена, за която може да се каже, че е ключова.

прехвален е, защото е добър.

kenkal каза...

Л. Йорданов, радвам се, че моите писания са ти подействали по този начин. Пак повтарям, че не съм чела много. Първата книга, която прочетох е "Дядо Прас", после взехме на сина ми (той вече имаше много като бройка)"Изкуството на Света на диска" - страхотни илюстрации... Последно прочетох "Килимените хора".
Синът ми препоръчва да се почва с "Петия слон", но аз нещо не вдянах там.
А Архиватора има по-дълбок поглед върху нещата на Пратчет. Така че може и него да послушаш.
Като прочетеш нещо, ще споделяш, нали?
:)