Нещата, които харесвам

Някога ми се смееха, че не е трябвало да се раждам момиче, защото съм харесвала неща, които харесват момчетата. Аз пък мисля, че хубавите работи не може да се харесват само от мъже или само от жени. Например страшно ми въздействат всякакви изпълнения на тъпани и други ударни инструменти. Скоро у нас беше японска група, свиреща само на някакви барабани - те ме накараха да чуя сърцето си. Навремето, когато за пръв път на живо гледах добруджански ръченик (само мъже, носещи крини и играещи около тах и на тях), помня, че цялата настръхнах. Може би това е било първото ми еротично преживяване. Сега продължавам да се захласвам по такава музика и по мъжки танци - предимно фолклорни. В женския танц има друга емоция, а в мъжкия (независимо дали е грузински, български, цигански, ирландски, негърски или друг) зарядът е някак първичен, кара кръвта ти да заври, може да те доведе до екстаз или до екзалтирана готовност на изключително физическо и емоционално изпитание.
Сигурно с тази моя пристрастност може да се обясни и защо харесвам Висоцки, Любэ, Епизод (не всичко) и като цяло мъжкото хорово пеене.
Та да се върна към твърдението, че е трябвало да съм момче. Ако се върнем към природата, ще видим, че мъжкият трябва да покори женската с различните си умения. И аз обичам да ме покоряват в този смисъл. Та сигурно затова е нормално да харесвам тези неща и не е грешка полът ми. ;)
Ивайло Петров в "Хайка за вълци" има страхотно описание на гагаузки танц и влиянието му върху хората. Ако някой има подходящ илюстративен материал към него - може да ми прати линкче.

"Насред всеки мегдан в околните села имаше един кръг, наречен „гагаузки харман”, имаше го и сред нашия мегдан, където ставаше хорото. В този кръг те играеха прочутата си тропанка два или три пъти в годината, и то така, че там никога не растеше трева. Кавалджиите им пристъпваха рамо до рамо по окръжността на хорото, а играчите, хванати за поясите, започваха бавно и леко, после навеждаха глави напред като овни, приближаваха се плътно един до друг, стесняваха кръга с прикляквания напред, докато опрат калпаците си в кавалджиите, и започваха да дънят с чизмите си земята така настървено, че мегданът трепереше, а хората ги гледаха в захлас, завладени от първичната им сила и страст."