26 март 2010

Как ли? И защо?

Само за две седмици да се превърнеш от плужек в буцеста маса мускули!?
Или пък от кръгла лелка в ходеща пръчка!?
Кой подължава да се хваща на тия въдици, не знам.
Дразни ме посланието в израза "да се напомпаш".

Чудя се

Станах свидетел на разговор, свързан с огласяването на хубава новина от училище.
Става въпрос за отпуснати пари (сериозна сума) от чужда страна за ремонтиране на тоалетните помещения в цялото училище. Едната колежка поддържаше тезата, че това трябва да се огласи широко, а другата се съгласяваше, ама само донякъде. Според нея да се тръби, че парите са отпуснати за ремонт на тоалетните не е много хубаво. Звучало някак си... недостатъчно сериозно. Тя била написала, в някакъв текст за пред обществото, че парите са предвидени за "ремонт и реновиране на материално-техническата база".

Чудя се какво толкова срамно има в това да се каже истината в прав текст. Защо да не си кажем, че тоалетните в съответното училище са в ужасно състояние (откак е построено училището надали са ремонтирани истински) и сега е дошъл техният ред за подновяване? Странни скрупули ни тормозят!

ПП А като си оправим тоалетната у дома, се хвалим наляво и надясно каква санитария сме сложили и колко пари сме вложили. Чудя се.

23 март 2010

Хоймари

Имам си родители, които обичат да обикалят и да видят с очите си малко по-далече от носа си. Спастрили си някой лев и вдругиден потегляд към Истанбул. Три дни. Въоръжихме ги с апарат, заръчахме им да не се впускат в купуване на подаръци, а да събират сили за обиколки и ще ги чакаме да се върнат пълни с впечатления.
Баща ми се шегува, че щял да навести бай някой си (майстор на баклава от някакъв сериал) и да отиде да се повози на файтон в някакъв квартал, дето живеели други герои от друг сериал.
Познайте колко разкази ще има да слушаме след завръщането им. Ама не се оплаквам. Така възникват нови теми на разговор, спомените ще се обогатят с още няколко лавици...
С две думи - хубаво е, че отиват. И още по-хубаво е, че си гледат своя живот.

16 март 2010

На концерт

Снощи бяхме на концерт на "Епизод". Очакванията ми за препълнена зала не се оправдаха. В залата я имаше 300-350 души, я нямаше. Все пак концертът беше хубав.
На мен обаче не ми хареса това,
  • че солистът ходеше по сцената през цялото време без връзка с пятото;
  • че на няколко пъти изказва благодарности на публиката с гръб към нея;
  • че когато едно момче се качи на сцената в явен изблик на еуфоричен патриотизъм (пееха "Батак"), той не влезе в никакъв контакт с него.
От друга страна ми допада опитът на групата да възпитава в патриотизъм.
Харесва ми това,
  • че "Епизод" изпълняват класически литературни творби без да пипат текстовете (има малки изключения);
  • че момчетата и момичетата знаят текстовете на Вазов, Ботев и Яворов наизуст и пеят с тях (при това ги пеят с удоволствие);
  • че дават пример на поведение - преди да започне песента по "Новото гробище над Сливница" на Вазов, солистът прикани публиката да падне на колене и всички го направиха, а в края изпяха Химна и всички бяха застанали мирно (икой не се въртя и не се мърда, както често се случва).
В края на краищата хората пеят рок и то на български. Допринасят по свой начин за това младите да изпитват патриотични чувства. И това според мен не е за подценяване. Жалко, че снощи залата беше почти празна.

08 март 2010

Подаръци, подаръци...

Било преди доооста години. Свекърва ми разказва, че...

Наближавал денят на жената. В детската градина събирали пари за изненада на майките. Взима малкия си син от градина жената и по пътя за вкъщи той й обяснява, че още утре трябва да купят подарък за тати и да го занесат в градината. На въпроса за какво е този подарък и за кога е, получава точен отговор:
- За деня на таткото е! Утре трябва да носим подарък!
Отиват на другия ден двамата в градината и, след като детето влиза в групата, жената пита учителката за какви подаръци става въпрос и какъв е този ден на таткото.
Отговорът бил категоричен - такъв ден няма. Подаръци ще получават майките за 8-ми март, не татковците!
Недоразумението било изяснено. Обаче и детето било много настоятелно, че подарък трябва да има и за тати. "И тати трябва да има ден! И той трябва да получи подарък!"

Онова 4-5 годишно детенце днес е солиден мъж, от когото аз ежедневно получавам и любов, и разбиране, и подкрепа. За децата си, като всеки истински баща, е готов на всичко. И с родителите ни е грижлив и внимателен. За всичко това аз му благодаря. Когато всеки ден той е редом, няма как да не съм благодарна, че той е моят истински подарък от живота.


Поздравявам всички жени с празника на жената. Нека любов и усмивки да ви подаряват всеки ден любимите хора! Дано уважението и разбирателството са ваши постоянни спътници!:)

И нека не забравяме, че има и ден на таткото - 26 декември! И таковците заслужават поне веднъж специално да им засвидетелстваме своята обич! Ей така от куртоазия да им подарим ако не цвете, то една красиво опакована бутилка бира или вино, понеже имат мъжки празник! :)))

03 март 2010

Мускули в движение

Уж е гърбът на сина ми, пък като че ли ме гледа заканително бик.

Да погледна пак за всеки случай!



Няколко снимки от катераческата среща в НСА на 28.02.2010г.
Отзивът за нея беше "катерихме до откат".
Снимките са само за спомен и перчене с мускули.

;)






























02 март 2010

Приказка за керемидата

Живял стар майстор строител. Вече отдавна нямал сили и здраве да ходи, както на младини, по гурбет и се спрял в село. Станал работник в селското школо - каквото се повредело, оправял го. Всяко лято пренареждал керемидите на покрива, мажел, варосвал. Дошло време да се оттегли от работа, ама на своето си място наредил сина. Младо момче още, скоро задомено - жена му не го пускала по чужди села и градове да ходи.
Тъкмо било време да се види покрива - пак протекло от едно място. Качили се двамата - баща и син - на покрива, оглеждали керемидите и си приказвали за служебни работи. Младият бързо преценявал керемидите - хубаво наредени били, нямало пукнати. Изведнъж се навел, изтеглил една керемида и я хвърлил чак долу на плочника.
- Защо хвърли керемидата, сине? - попитал бащата.
- Пукната беше, даже малко счупена от единия край. Тя е, дето прави беля. Заради нея тече покривът. Сега ще донеса нова и ще я подменя.
- Ех, синко! С тая керемида и те порастих, и те изучих, и те задомих! Като я махна от едното място, на друго я слагах, та догодина пак да трябва да се прережда покривът! А ти - хвърли я! Ха сега, чупи си главата! Ще те видя как ще свързваш двата края.


Не за друго се сетих за тази история, ами защото пак за дупките по пътищата си говорим, пак за свършена през пръсти работа и пак за гушнати парички.
Тарикатлъкът ли ни храни и порастява все? Неизбежно ли всички млади и "вятърничави" идиалисти влизат в коловоза на бащите си? Как ще стане тая работа с новото и хубавото, дето все го търкаляме из устите си (откак се помня), пък все си правим работите постарому?