30 октомври 2010

Много яка снимка




Така ми представи снимката синът и после се впусна да обяснява кое, как, къде, колко и защо. Аз не мога да го повторя. Който разбира и знае, да се радва! Другите - какво търсите тук?

Показно

За показното представяне базата на руския оздравителен комплекс "Радуга", на което присъствах преди десетина дни, продължавам да си мисля. Относно перфектната база на архитектурния комплекс не ми се говори - налели едни пари едни хора и се получило наистина чудесно място за почивка на деца и възрастни от Москва на българска територия. Хем са в чужбина, хем се чувстват като у дома си хората.
Занимават ме обаче въпросите, свързани с обучението на децата (1 000 почиващи в една смяна), което цели да компенсира в някаква степен пълното изоставане от учебния материал за четирите седмици отсъствие от училище.
Та значи учениците са на лагер тук за 4 седмици, през което време имат учебни занятия от по 4 часа дневно и още 2 часа самоподготовка в пригодени за целта зали. Обучават се тези деца в две смени от 39 учители по основните предмети - руски език и литература, английски, немски, френски и български езици, математика, физика, химия, биология, история и география. Занятия по музика, рисуване, физическо и информационни технологии имат, но организирани като запълващи свободното време и според интересите на децата. Тези съпътстващи занимания се провеждат не от учители, а от друг тип педагози и организатори, т. нар. "вожатые" (лидери).
Като че ли у нас точно съответствие на термина и длъжността няма - преди такива хора бяха дружинните ръководители, а сега ми се струва, че най-близко до тях са професионалните аниматори. Та тези "вожатые" организират свободното време на децата, занимават ги в клубове по интереси, възпитават ги и ги дисциплинират. Сигурно на всички във Варна са им правили впечатление спокойните организирани групи деца, вървящи по двама в свободен строй, които не шумят необуздано. Тези групи са дисциплини и ролята на водещия не е пъдарска! Попитах някои от колегите (в свободния разговор преди да се разделим) как постигат такава дисциплина, как се занимават с децата, та учениците им имат такова поведение. Отговориха ми, че те само преподават - гледат си само учителската работа. За всичко друго се грижат тези млади хора - лидерите. Те са обучавани в специални училища, някои са студенти по педагогика, но всички са назначени да водят децата по определен път на развитие. Разказаха ми колегите, че в началото на предната и тази смяна всички деца (все пак някои са богати, други бедни; някои от централната част и от реномирани училища, а други от крайни квартални училища) били шумни, невъздържани, някои - високомерни... Още в края на първата седмица се наблюдавала промяна у всички - приемали дисциплината и културата на поведение като нещо нормало, не шумели, започнали да поздравяват. И най-важното - това им харесвало! В края - ние бяхме там в деня преди да отпътуват обратно за Москва и се подготвяха за заключителния концерт и празничната вечер за закриване на смяната - всички са уравновесени, спокойни, проявяват уважение едни към други и към всички останали. И беше така. Сама видях. Ние разглеждахме сградите и залите, съпровождани единствено от директора на центъра и от преводачката. В това време наоколо си щъкаха деца; някои репетираха, други се суетяха с някакви костюми, трети просто си седяха и си говореха, четвърти имаха спортни игри на закрито - ние пък им пречихме в някаква степен. Когато обаче няколко момичета и момчета ни поздравиха, докато се разминавахме по коридорите, ние съвсем си облещихме очите. Та те дори не бяха с придружител, който да им напомни да поздравят! Те просто поздравиха, разминавайки се с някакви хора!
Не зная дали цялото наше посещение, всичките ни срещи с деца по коридорите на комплекса и в залите е било режисирано. Мисля, че на никого не му е било приоритет да ни показва лустросано лице, както това ставаше по време оно (че и сега у нас, щом се посрещат големи "клечки"). Мисля, че видяхме един нормален делник в този оздравителен детски комплекс на Камчия. Обаче ни беше направено показно как работата с децата не се прехвърля само върху учителите; как се влагат пари в образованието, в здравето, във възпитанието и в дисциплинирането на подрастващите. В крайна сметка как се грижат хората за бъдещето си.
Обещаха, когато се построи училищната сграда, отново да ни поканят, за да видим какво се казва пълно оборудване - с кабинети, лаборатории и всичко, както е според най-дебелите книги. Дали тогава ще кажем "Вот это да!" или нещо друго - когато му дойде времето. Сега - цъкахме с език и до голяма степен им завиждахме.

26 октомври 2010

Грешчица

Децата се питат едно друго какъв кръжок посещават. Чуваме, че едно се хвали:
- Да, ама аз съм и на "Кукли" и на "Млад човеколюбител"!
***
"Кукли" - "Театрална работилница"
"Млад човеколюбител" - "Млад природолюбител"

Май преди да станем природолюбители е добре да се осъзнаем като човеколюбители.

20 октомври 2010

"Балкански аристократи"

Гледахме постановката на Бургаския театър "Балкански аристократи" още в понеделник.
Както ми хареса "Село, пусто село", така ми хареса и тази пиеса. Тя ме накара и да се смея, и да премрежа поглед, пълен със сълзи; и да замлъкна, и да коментирам.
Началото много ми напомни "Криворазбраната цивилизация", после ме пренесе в света на "Укротяване на опърничавата", накрая ме върна към Славейковата "Ралица". Щом не усетихме кога изтече астрономическото време, значи наистина сюжетът и играта на актьоритите са били на ниво!

На излизане от залата чух едно младо момче да коментира, че пак простотията била победила. Дали пък простотията е победила, или е победена? Я още веднъж помисли, млади човече! Защо все по-малко хора не разграничават просто от простотия?
Е, време има - при следващо гледане и още едно осмисляне може и да види в пиесата нещо по-дълбоко момчето. Надявам се!

Заряд











































Срещата със съучениците ме зареди, както и очаквах. Този път нямаше дошли с половинките си. Това ни даде възможност по-спокойно да си поговорим, да си спомним някои лудории, да пообсъдим отсъстващите...


Ей на - и обща снимка си направихме, за да документираме събитието.

Една среща, уж кратка, а получих заряд за месеци напред.

15 октомври 2010

Грим

Една жена
си триеше грима
в автобуса.

???

10 октомври 2010

Какво е любов?

Изпратиха ми по пощата писмо, в което пак ме караха да препратя на определен брой приятели красивото послание. Е, на мен ми омръзна да получавам такива приятелски откровения и отдавна не ги препращам на хората от моя списък с адреси. Понякога ги чета, признавам, но често ги трия. Приятелите, които ми ги пращат, да не се обиждат - това не е въпрос на пренебрегване. Смятам, че е излишно да чета такива красиви думи, а да не получа две думи накръст, предназначени точно за мен. Едно "Здрасти, как искам да се видим!" ще отнеме точно толкова време за изпращане, а ще ми стопли много повече сърцето.
Та значи, последното такова писмо го прочетох. После открих текста в Public Republic, а навярно го има и на десетки други места. Забавлявах се да чета детските обяснения за това какво е любовта. Някои сякаш бяха казани за мен и моето семейство:

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден. (Ноил – 7 г.)

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 г.)

Любов е, когато мама вижда татко – мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис – 7 г.)

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето. (Илейн – 5 г.)

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови. (Лорен – 4 г.)

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари. (Дани – 7 г.)

Аз бих допълнила:
Любов е, когато мъжът ми изключва алармата още при първото тихо звънване и после се облича на тъмно, за да не събуди мен, спящата.
... когато децата са ни оправили леглото за лягане, защото ние сме отишли на театър или ресторант с приятели и ще се върнем късно.
... когато чета или разказвам приказки на децата, нищо че те са вече пораснали.
... когато синът се върне отнякъде и каже "Хайде да ядем!" и няма време дори да обясни колко му харесва простата манджичка, а само възкликва, дъвчейки "Ммм-м-м! Мммм!", а аз го гледам доволно.
... когато в колата, пътувайки нанякъде, всички пеем старите дядови песни или пък някакви други - дори и да не им знаем думите.
... когато аз или съпругът ми отидем на среща с приятели, а другият го чака у дома спокойно и не звъни през пет минути с ненужни въпроси и демонстрации на загриженост; когато имаш и даваш свободата на другия да се среща с приятели, съученици, колеги и познати без да висиш на врата му като камък.
... когато се прибера разстроена или плачеща, а мъжът ми ме хване за ръка и ме изведе на дълга разходка, или пък ме прегърне и изчака тя хубаво да се нарева. Обясненията неминуемо следват - кое и защо ме е извадило от строя.
... когато видя две парченца от разчупения и изяден шоколад да ме чакат в хладилника.
... когато синовете се обадят, за да предупредят, че ще закъснеят.

Абсолютно съм сигурна, че всеки може да допълни по свой си начин списъка. Ако някой прояви желание - моля! Коментарите са на ваше разположение. Далеко ще бъдем от откровенията на децата, но това не значи, че не можем да обясним какво е любов простичко и красиво. Нали?




01 октомври 2010

Когато се събират приятели




Когато се събират приятели, расли заедно от цукалото до венчилото, няма начин да е скучно. Аз очаквам срещата с хората, с които съм израснала в моя малък роден град. Доста са извън страната. Все пак се надявам онези, които са тук, да дойдат. Със сигурност ще ни бъде хубаво. Имаме да си спомняме и весело и тъжно, а със сигурност имаме да се хвалим и оплакваме надълго - все пак за 23 години животът ни е поднесъл какво ли не. Дано хвалбите са повече!


Чакам с нетърпение 16 октомври - събота! Среща на класа.

ПП - Я да видим кой ще се познае тук!