20 февруари 2012

Имаш ли смелост?

Ще приемеш ли да отговориш на няколко въпроса? Имаш ли смелост за това?
Ако е така, отговори!
1. По-често премълчаваш или по-често си го рекваш?
2. Лицемерничиш ли? Защо?
3. Колко често тропаш с крак и настояваш?
4. Искаш ли да се харесаш на околните?
5. В конфликтни ситуации вдигаш ли скандал?
6. Приемаш ли нещата лично?
7. Страхлив човек ли си? В какъв смисъл?

Аз още си мисля дали искам да отговоря сама на себе си на тези ужасни въпроси. Ако някой пожелае да отговори, може да се включи с коментар.

19 февруари 2012

19 февруари

Тъжен ден.
Много думи за Левски изговаряме, но малко дела за страната си правим.

Един човек, който направи са България, каквото можеше, днес си отиде. Георги Черкелов.
Щеше да е добре да честваме юбилея му миналата година. Аз обаче не помня да е имало нещо повече от кратко съобщение някъде. Жалко!

Дано паметта му се почете по достойнство!

18 февруари 2012

Татрално начало

С една приятелка си говорихме днес, че делниците ни са стресиращи и депресиращи, а ние като напук ходим на театър. "Може всичко да е на провала, но ние си пълним душата с култура..."
През януари гледахме семейно "Американска рулетка" и "Детектор на лъжата". До момента аз гледах с колеги "Една любовна вечер в операта" и "Урбулешка трагедия", а ми предстои семейно да гледам "Аз плащам" и с ученици "Магьосникът от Оз"
Числото на театралните вечери през двата първи месеца ми харесва. Да притуря и едно кино - "Шерлок Холмс: Игра на сенки".
Е, дано всеки месец ми се подреждат така нещата! Напук на делниците! Нека си правим празници!


С колеги се точим на "Ричард ІІІ", а аз отново искам да гледам "Бремен"


09 февруари 2012

Отприщиха се спомени


12 декември 1990 г. - Момчилград. Малката река Върбица, която прецапвахме без да си наквасим и глезените дори само преди месец-два, когато ходихме на пикник с приятели, придойде и отнесе тежки бойни машини надолу по течението сякаш са сламки ; погълна 10 човешки живота. Ужасът, който живяхме в продължение на много месеци, не се забравя. Не се забравя, но все пак избледнава с течение на времето. Когато се случи нещо подобно обаче, независимо къде, всичко се отприщва наново. 
Тогава не можех да повярвам на очите си, че сухото деренце, през което минаваха хората напряко от селата Равен и Чобанка към Момчилград е огромна - пълноводна, широка и дълбока - река, която носи дънери като че ли са сламки. Думите на един колега  "Вашите мъже се издавили, разбра ли?" ме държаха в тих ужас часове наред, докато той не си дойде - жив и здрав. Следващите дни, които не помня колко продължиха, бяха страшни. Мъжете ни ходеха по брега и търсеха телата на войниците си, откриваха машините, натъпкани с тиня и пясък, дрехи, но не и тела. Мъчително минаваха часовете, когато се събирахме, уж, за да ни мине леко времето. Искахме да говорим, а не можехме. 
Какво са изживели роднините на войниците, не мога и да си представя - само те си знаят. Тогава нещата се потулиха. Днес няма как да скрият какво се случва. Хората са съпричастни и наистина искат да помогнат. Дано помощите, които събираме и даваме от сърце, наистина стигнат до всички, които се нуждаят от тях, и да са полезни!
 Статия и един клип, свързани с наводнението оттогава.


6 август 2007 г. - Цар Калоян. Разказва ми една позната: В самия ден аз не си бях на село. Научих от новините и хванах пътя. Носех храна, колкото можах да купя. Заварих бащината си къща пълна с вода до тавана на пърия етаж. В моята стая бяха настанени чужденци - семейство с две деца и един възрастен мъж. В другата стая бяха майка ми и баща ми, които си живеят на долния етаж. А в третата - сестра ми и зет ми с детето. Зет ми хвърлял през прозореца 10-литвори бутилки от минерална вода, вързани с въже, да се хващат хората и през прозореца ги е изтеглял вкъщи. Едва не са се удавили хората. Като се оттече водата и огледахме първия етаж... Бойлерът беше целият като изтърбушен, дето го е блъскала водата; печката, хладилникът всичко беше неизползваемо. Децата бяха видели такива неща, че цял живот няма да се отърват от спомените си. Във водата плуваха трупове на умрели животни... Носеше се смрад на тиня... Децата бяха толкова наплашени, че после само да почнеше леко да ръми или пък да пресветне надалеко светкавица, изпадаха в паника. Затваряхме врати, прозорци, държахме ги по стаите, за да ги овладеем.
Почиствахме дълго и още си личи по домовете колко е била висока водата. Направо хвърляхме мебели, техника, завивки... Получихме помощи за закупване на бяла техника - донесоха най-ниския клас като качество и най-евтината техника. И хората си купиха боклуци. След две-три години изхвърлиха тези уреди. Имаше и такива, които се облагодетелстваха.
За наводнението в Цар Калоян  хората си спомнят и може би най-добре разбират какво преживяват пострадалите днес. Сигурно затова първи реагираха и започнаха да събират помощи.

И по-стари спомени:  наводнението във Враца




06 февруари 2012

Срокове

Когато разни срокове ме притискат, започвам да се задушавам. После изведнъж ми се ще да махна с ръка и да кажа "Майната му!" на всичко. Толкова е нормално да дишаш спокойно!
Обаче...

02 февруари 2012

Модерни петльови прозрения

Най-добре е да си намериш жена, която може да купи повече, отколкото ти можеш да носиш!