31 януари 2010

Семейна киновечер


Вече три или четири пъти се строяваме цялото семейство и гледаме заедно "Седемте самураи". Не е цветен, липсва му динамиката, ефектите, напудрените актьори. И какво от това? Силният филм си е силен винаги.
Затова пък новият "Шерлок Холмс" го видяхме и ни стига.

27 януари 2010

"Свети Георги убива змея" - филм

"Свети Георги убива змея" или "Sveti Georgije ubiva azdahu" -2009 година, коопродукция.
Филм, който носи подзаглавие "Блато и звезди".
Филм, който харесах на първо гледане.
Със сигурност ще го гледам пак, защото имам питанки.

25 януари 2010

Мразя да ме хвърлят в тревоги

Ау, много ще е студено в понеделник!
Ау, не излизайте никъде!
Ау, училищата ще бъдат затворени заради необичайно ниските температури!
Ау! Брех! Въх! Арктически студове! Тц! Тц! Тц!

Е, стига толкова! Прекалиха за пореден път. Сутринта наистина беше студено. Наистина студено. Но още в 11 часа сутринта капчуците закапаха. В два температурата беше 12 градуса по Целзий!
Какво му е бедственото? Вчера през целия ден си беше сериозен студ. Никъде не капеше от капчуците. Прекрасно зимно време. Не вярвам някой да е очаквал температури от +20 и повече градуса. Обличаш се, обуваш се, пъхваш едни резервни чорапи и шишенце чай в чантата и си тръгваш по задачите. Пък и повечето хора отиват на топло. Не мисля, че в училище се е спестило кой знае колко гориво, защото в студеното време е противопоказано спирането на парното отопление. Автобусите така или иначе си пътуваха из града.
Мразя да ме хвърлят в тревоги! Стига ми моята способност да се хвърлям в тях.

По повод юбилея на Висоцки

Снощи гледах концерта "Своя колея", посветен на годишнината от рождението на Владимир Висоцки. Звучаха негови песни, изпълнени от съвременни певци и артисти. Бяха разказани спомени от негови колеги артисти. Връчиха се награди на Фондацията на Вл. Висоцки.
Лауреати на наградата "Своя колея" станаха трима души:
Вячеслав Биков, старшият треньор на националния отбор на Русия по хокей— За успешната му работа с националния отбор;
Вера Миллионщикова, главен лекар на първия в Москва хоспис — За хуманизма, неуморимостта и милосърдието й;
Илдар Багаутдинов, инженер в Саяно-Шушенската ВЕЦ — За решителността му в екстремни условия.

Тази награда, по думите на бившата съпруга на Висоцки (Л. Абрамова), не е награда за високи постижения в литературата и изкуството. Това е награда за хора, които са способни да следват твърдо своя път, без значение на препятствията и повратите на съдбата.

Мен поне, такива неща ме впечатляват. Това е добър начин отново да припомниш на всички кой е бил човекът, в какво е вярвал, как е живял, какво ни е завещал.

Днес - 25.І.2010г. - Владимир Висоцки би посрещал своята 72 годишнина.

21 януари 2010

Чувала съм


Чувала съм, че в страните с дълга и истинска зима, ония с многото сняг, снегът се почиства непрекъснато. Ама тъй някак другояче се почиства. Не се натрупва на планини по тротоари и малки улички, ами се изнася извън града, където при топенето няма да прави проблеми.

Вече няколко дни ходим по асфалта, не по тротоарите. Те просто не са разчистени. Често даже са натрупани с двойно количество сняг, заради избутания от платното - снегорините само го изриват встрани! Всеки си гледа в краката - ту неочаквана пряспа ще има, ту разкишано място, ту пък найлонови отпадъци, на които в никой случай не трябва да стъпваш.

Хубаво е, че още не е почнало да се стопля времето, че тогава ще текнат едни реки. Никакви ботуши и обувки не издържат на снежна вода с луга. Само гумени галоши и ботуши. Ама ние нямаме традиции да ходим по улиците с галоши, а после да се преобуваме.

Чувала съм...
Както ония деца - "... Бати гледал като ядат"
Дано дойде времето да кажа, че тъй добре като нас нийде не го правят!

Снимката ме подсети,
че има и хора с идеи,
които намират
нестандартни решения
на делничните си проблеми.

Айде повече такива случаи и по нашенско!

19 януари 2010

Хайде пак...

... олелия заради снега. Задръстени улици, закъсали коли...
А снеговалежът нито е толкова силен, нито вятърът е ураганен. Просто денят е истински зимен. Сняг, вятър и студ. Нищо екстремно.

Въпрос на организация е да се разчистят пътищата и да се снабдяват магазините с необходимите храни.
Въпрос на организация е и поддържането на всички комуникации в работещ режим.
Въпрос на дисциплина е хората да не яхват возилата си, а да ползват градския транспорт.
Въпрос на отговорно поведение е да си почистим пред домовете и магазините.

Снегът и зимата са не само красиви, но и страшно необходими - и за нас, и за природата. Тъй че нека не изпадаме в паника от 25-30 сантиметра снежна пелена.

16 януари 2010

Наистина ни писна! Въоръжаваме се!

Е, наистина вече му е накипяло много на човека. Ама и на мене. Сигурна съм, че и на доста като мен.
На един познат му дошла идеята и дори я реализирал. Сега изразява мнението си на практика като лепи върху стъклата на колите ето тези стикери.











Може скоро нищо да не се промени, но поне шофьорите, паркирали като идиоти, да разберат, че не ни е безразлично и ни пречат!











То за нашите тротоари епопеи могат да се създадат. Ама и като трябва коли да обикаляш, като баш на твоя път (пешеходните пътеки и велоалеите) са спрели автомобили, иска ти се поне да не си спестяваш мнението. Що да се тровиш вътрешно като псуваш на ум?

Та така - въоръжена съм вече. Въоръжете се и вие!


14 януари 2010

Поговорки

Колкото езици знаеш, толкова човеци има у тебе. (руска)

Писането се научава чрез писане, говоренето - чрез говорене. (латинска)

С куршум ще улучиш един, с дума - хиляда. (руска)

13 януари 2010

Стари актуалности

Сетих се, че преди години с голям интерес гледах "Семейство Мейзга". Потърсих и намерих няколко серийки. Тази втора част от една от сериите ме разсмя, но и не толкова.
Някак ми се върза тази история за огромните червиви ябълки с модерните ни амбиции да постигнем супер производителност лесно, бързо и без особено замисляне; с намесването в генетиката на растенията и гоненето на съвършена форма и перфектен размер.
Накрая плодовете на нашия "труд" може да премажат "умните" ни глави.



Приятно гледане! Дано се забавлявате!

11 януари 2010

Трите Ч


Кихане, кашляне, гърлобол и всички съпровождащи неудобства на уж невинната настинка лесно се лекуват.
Нужни са само три Ч - чай, чесън и ч...

Сещайте се сами! Пък може и да си измислите края.

09 януари 2010

Ако ентусиазмът е заразен,...

... аз ще поставя началото на епидемия.

Новата максима на една моя близка.

Времето се мени, навиците човешки остават

Разказва ми скоро татко за събранието, на което той и още няколко като него били приети за членове на БКП. Баща ми си мислел, че като стане комунист и той като ония по върховете ще решава важни въпроси за живота на хората, ще предлага, ще бъде в центъра на кипежа. Илюзии!
Събранието имало дневен ред от 3 точки: разглеждане на определен злободневен проблем, приемане на нови членове и точка разни.
Тече заседанието по т.1, хората се изказват, спорят... Седящият до баща ми А. Балкански напира да вземе думата, но го спира председателят на събранието с думите:
- А, Балкански, ти още не си комунист, не може да се изказваш!
Седнал си човекът на стола, чака. Преминали към т. 2, приели новите членове. Дошло ред по т. 3 разни проблеми да се обсъждат, Балкански станал и почнал като с дрянова тояга да чепарасти - каквото му било на сърцето, това изричали устата. Да, ама председателят го спрял:
- Аааа, Балкански, какви са тия приказки? Ти си вече комунист, не може такива работи да приказваш.
Сядайки си на мястото, Балкански изпсувал под мустак:
- *** *** ***, туй ли ви е комунизъм?
Баща ми после си признаваше, че очакванията му и на йота не са се оправдали - само директиви за изпълнение, спуснати отгоре, решения за прогласуване и туй то. С две думи безгласна буква се очаквало да бъдат обикновените хора - платци на членски внос - и такива са си и останали.

Същите реплики на водещия събранието ги чувам проектирани едно към едно и днес. Влезеш в екипа на една или друга организация, станеш служител някъде и хоп - вече не може да критикуваш, защото вече си вътре в кюпа. А докато си извън него - ясно е.

06 януари 2010

Като в приказката.

Почувствах се като в приказката за Хензел и Гретел, които си откършват от покрива и стените на къщичката на вещицата. Само дето никой не излезе да попита
- Кой от къщичката хрупа? Аз ръцете му ще счупя.



Остана само спомен.
Сладък спомен за хубавата медена къщичка.

С дружни усилия компанията от 12-13 души се справи с нея.


Стигнахме до стабилните основи.
И... естествено оценихме труда на майсторката!

Беше удоволствие за всички да си хапнат от това бутиково изделие.
В компания е по-сладко!


Преди 16 години къщичката изглеждаше така.

05 януари 2010

Хвалби и чудене

Мислеше си бай Гьорги, ама не го измисляше. Пък то...

Натиснаха ги по синдикална линия и от други места, че много малко пари плащат на работниците и служителите си. Тъй де, ама големият шеф излезе умен - никъде и при никакъв разговор не допусна да говорят конкретно. Все средната работна заплата, все европейските стандарти... И хората почнаха да преглъщат и да псуват наум.
Чу се, то през месец-два все за туй се говори, пак за съкращения. Ама тоя път само простите бачкери и ония с малките заплати щели да висят. Другите трябвало да бъдат спокойни.

Е, спокойни, спокойни... колко да са спокойни?

Изпищя леля Минка от Отдела за ръчно пренасочване на субстанциите, годни за рециклиране; ревна малкия Можко, дето запълва де що се появи дупка в смените, пък го водят Оператор на немашинна транспортна линия... Покрай тях и още доста дребни душици, нищо и никакви мравки с мижави заплатки, бяха освободени с обяснението, че на по-хубаво място ще ги пратят, само сега малко да закърпи фирмата положението, че то голяма криза. И нали все влизат в положението, нали разбират, че проблемите на големите са някак особено големи и трудноразбираеми, хорицата си подвиха куйручките и даже не посмяха да се жалват - то нито ще са първите, нито ще са последните съкратени...

Колегите им с мааалко по-прилични заплати, които останаха на работа, също проявиха човещина и сговорчивост - поеха задълженията на бившите си колеги. А че нали все някой трябва да върши тяхната работа... И... нали си знаят и две, и двеста, нагърбиха се съвестно и доброзорно с още повече работа. На производствения процес не му се накриви капата, че с Х(хикс) работници по-малко го движат. Той не се вълнува от някакви човешки наличности...

Та така.

След месец големият шеф се появи в няколко медии с голяма хвалба - в неговото предприятие хората добрували; вече вземали по-големи заплати; управлението на фирмата намерило начин за преодоляване на кризата; че докато през миналата година средната работна заплата била едва 650 лева, в първото тримесечие на новата вече била повишена на 860 лева!!!
Случи се да гледа любимия си шеф бай Гьорги от отдела по съхранение и транспортиране на суровините. И тъй, както го гледаше, хлъцна. "А че откъде и как ли е увеличил шефът заплатите, като те са замразени вече втора година?" - чудеше се бай Гьорги над чашката с ракийката и киселото зеленце. Извика жена си, извадиха старите фишове - гледаха, пулиха се - нищо. Заплатата му си е все същата от година и нещо насам - 578 лв. основна и 28% клас. Легна да спи - сън не го лови. "Толкоз пък тайно да стане туй чудо?! Хич да не е ... Добри Тънкаталайсна шеще да се изпусне, че има някой лев отгоре!?! Даже и той да си е устискал сливите в устата, Верчето от лабораторията щеше да е оревала орталъка, че пак не са и вдигнали парите, колкото на Фуфа Ръкавичката от ІІІ-то КРЦ!" Утре непременно да пита на ушенце тоз и оня се зарече бай Гьорги и се кротна уж да поспи.

Изведнъж му блесна нещо - "Нали съкратиха хората с ниски заплати - Минка, малкия Можко, че и колко други... Ами ето ти тебе ключа! Сега най-ниската заплата вече не е 380, ами цели 510 лева! Е-е? Какво излиза то? Без да си бръкне в джоба, шефът увеличил заплатите! Брех, мама му стара! Къде сме се пулили пак? Не е ясно... "

Реши задачката си бай Гьорги и се врътна на ляв хълбок успокоен. Няма да е първият, няма и последният да е, прекаран финансово от големите шефове. Нали затуй са учили, ходили по чужбината... Да знаят пари да печелят и да ги въртят майсторски!


03 януари 2010

Изтърколихме празниците

То не бяха празници, не бе и чудо - като всяка година.
Сред всички общи изкарахме и имените дни. Последният - имен ден на малкото ми синче. Живо и здраво да е!

Днес и последния празник търкулнахме - рождения ден на голямото ми момче. Пълнолетно стана! Мъжки дни го чакат. Дано по мъжки да си върши делата!

Нашето пожелание за празника беше свързано с познатите думи на Шебан от "Мъжки времена":
Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто да го направиш.
Та ние му пожелахме да иска, да може и да прави това, що му е на сърце; що е добро и мъжко.


За наше най-голямо удоволствие, като за подарък на рожденика, заваля и сняг.

Е, време е и работната година да захващаме! Да е е спорна на всички!