26 ноември 2007

Гледката от един прозорец


Много време мина откак писах за настроението, което беше обхванало семейството в един дъждовен , мързелив ден. Ще ми се сега да споделя и гледката с вас (най-накрая си прехвърлих снимките).





Пейзажът е малко променен оттогава, но не съвсем. Харесва ли ви?

И малко НЕкултура


Без коментар! Ако някой пита къде е това, да обясня. Във Варна. Написано е на металното заграждение пред един строеж и вече няколко месеца ни ориентира за вярната посока.

25 ноември 2007

Гледа ми се

Гледа ми се руската версия на "Тримата мускетари"! Някой помни ли, че филмът беше лек и приятен за гледане, че преливаше от хумористични сцени, че музиката изобилстваше като в мюзикъл? Аз лично имам четири любими песни от този филм.




След време бях гледала и продължението на филма - "20 години по-късно" - със същото удоволствие. За съжаление от миналия век по нашите телевизии не са показвали тази версия. А си мисля, че и на днешните претенциозни зрители сериалът би харесал.

Малко помощ?

Някой сеща ли се коя унгарска група изпълнява тази песен?

Омега - да! Ето и оригиналното клипче отпреди много години. Черно-бяло е, но звукът е добър.

След празника

Утре ще стане точно месец от проведения юбилеен концерт, посветен на 150-та годишнина на училището, в което работя. Времето позаличи някои от моите лични страсти и вече мога да пиша по-спокойно. Няма да разказвам подробно какво и как съм направила и с какво съм допринесла за осъществяването на празника. Който следи моите публикации, сигурно ще си спомни някои работи с доста оплаквания в тях. Сега ми се ще да покажа няколко снимки, свързани с този празник.
Това е поканата, чийто проект беше създаден за 15-тина минути (графическо оформление и текст, написан и отпечатан на хартия) от моя милост. Изпълнението беше предоставено на специалисти. И така е редно.

Следва изглед от сцената.

Колежката проектира календара и грамотите за старите учители в същия стил.

Хубаво, лошо - събитието мина и замина. Хубави или лоши спомените са си мои. Хубави или лоши работите са факт.

21 ноември 2007

Оздравителното "Кат ти светна един..."

Това българинът си е уникат отвсякъде. Туй дай му да окуражи някого, да му помогне да оздравее или да се изправи на крака с едно здраво "бе ша сегна и ша та маана с мистрията през монитора я се стЕгни!" Дето казват старите хора - да ти перне шамар, да ти намести бръмбарите в чутурата!


Ще каже някой, че пак са ме хванали някакви философски изцепки. Не бее! Просто понякога ми е смешно, понякога интересно, друг път ... хм! ... обидно като слушам приятелските задявки. Честно казано за чуждото ухо някои изрази си звучат дооооста хард! Обаче ако си вътре в средата, ако си част от обществото, са си баш приятелски. Могат наистина да ти върнат мислите на място и реалността да се облещи пред тебе дибидюс!

Ха сега да ви видя дали можете да приложите по един здрав приятелски откос?

;) :D ;)
На пръв поглед картинката няма връзка с написаното, но ако един такъв приятел ти каже едно нашенско "Ей, мръвке,...!" дали няма да ви се върнат силите? А?

20 ноември 2007

Малко култура


Отдавна не бяхме ходили ни на театър, ни на кино. Ама снощи гледахме мюзикъл!
"Двубой" по Иван Вазов. Вазов не завършил пиесата, която сам определя като "глума в три действия", затова след смъртта му неговият брат, Борис Вазов, я довършил и за пръв път поставил на сцена като театрална комедия. През 70-те години на ХХ век Димитър Вълчев написал музика, а Стефан Цанев съчинил стихове за песните и този път била представена пред публика като мюзикъл. Сега "Двубой" се поставя на сцената на Варненската опера от Ники Априлов (режисьор). По моето скромно мнение мюзикълът е добър - и те разсмива, и те кара да мислиш, и ти носи наслада от хубава музика с българско звучене. Още по-интересен го прави участието на двамата неоперни и неоперетни актьори, изпълняващи главните роли - Стефан Рядков и Пламен Сираков. Тези драматични (май Рядков е куклен) актьори по нищо не отстъпват на професионалните певци. Дори на моменти моето ухо долавя някаква слабост в гласовите възможности на другите артисти, но не и при Рядков и при Сираков.
Дали този подход - да се канят за главните роли други артисти - е традиция тук, във Варна, не мога да кажа, но...Миналата година гледахме и семейно, че и ученици водих, оперетата "Българи от старо време", където в ролята на хаджи Генчо беше Руслан Мъйнов, а дядо Либен игра пак Стефан Рядков. Благодарение на тяхното присъствие на сцената, представлението всеки път беше различно, актуализирано, запомнящо се. Тогава, а и сега, ми се струваше, че актьорите певци са малко вдървени, като че ли не виждах плам, страст, енергия да струи от техните изпълнения. Обаче двамата, Мъйнов и Рядков, бяха невъобразими. Дори гласовете им се открояваха, пробиваха пелената на общото. Така и сега - като че ли гласът на Рядков е двукратно по-силен, издържлив и трениран от тези на професионалните певци. Това разбира се не е мнение на професионалист. Аз изказвам личните си впечатления от две постановки на варненската опера, които съм гледала.


Мюзикълът е приятен за гледане и слушане дори за несвикналото с класическа музика ухо. И неподготвеният зрител може спокойно да го гледа, без да му доскучее и без да се отекчи от тежка и неразбираема музикална среда. Тъй че - отивайте и си купувайте билети за "Двубой".

17 ноември 2007

Какъв ти е прякорът?


След като вече занимавах всички вас с личните и фамилните имена на българите, смятам е време да се спра и на традицията да се дават и прякори на хората. Прякорите не са българско изобретение. Прякори са били давани на известни и неизвестни хора от дълбока древност. Винаги се сещам за името, с което е останал в историята Византийският император Константин V Копроним (Лайняния) Прякорът му бил даден заради това, че когато Патриарх Герман го кръщавал, бебето - бъдещ владетел на Византия - се изакало в купела за кръщение и се размирисало ужасно. Както и личноте имена, прякорите на хората не винаги са ласкателни за тези, които ги носят, но са факт и по-често помним човека с прякора му, отколкото с личното име.

Моите наблюдения за прякорите навеждат на мисълта, че има пряка връзка между фамилно име и прякор. В смисъл, че често прякорът се превръща във фамилия на рода и обратно фамилното име се превръща в прякор. Давам и пример, за да не съм голословна. В поста за фамилиите бях писала, че на един цял род фамилията произлиза от кенар - хората живеели в единия край на селото - така станали Кенарята, а оттам - Кенарови. На един мъж от рода и до днес му викат Кенара, Кенарчето - сиреч това му е прякора, с който го знаят в града и околията.
Много често човек получава един или няколко прякора в зависимост от някакви негови конкретни действия или отличителни белези. Такъв е примерът с една вече покойна жена, която обикаляла във връзка с работата си няколко села и хората и викали Левски, защото никога не знаели къде е и кога ще се появи някъде. Прякорите обикновено ги получаваме от другите около нас. С каквото ни помнят и различават, такова име ни дават.

И тъй какви прякори знам аз:

(Личните имена на хората нарочно няма да пиша, да не ги обидя по някакъв начин)

Карабаджака - т.е. с черни крака;

Баницата - ???

Байганьото - хранел се изключително некултурно;

Омегата - ???

Поляна И-а - на някогашните селски сборове участвала наравно с мъжете в пехливанските борби, че и често била победител;

Салкъма - направил на младини нещо в една салкъмова горичка;


Кухия крак - пиел страшно много, без да се напива и се шегувал, че алкохола се излива в кухия му крак, затова не го хваща;


Шефа - бил избран на времето за командир на отряд в ученическа бригада;


Полковника - когато бил ст. лейт. променили големината на звездичките върху пагоните (уеднаквили ги) и един редник се объркал;


Шомпола - понеже няма нищо общо с шомпол - мнооого е едър;


Трътката - на един банкет си поръчала ястие наименовано "Петльови мераци", което на снимката изглеждало като сърца, но като и ги донесли се оказало трътки на скара, а тя не ядяла такова нещо;


Дивака - в юнашките му години и особено като си пийнел повечко, към всекиго се обръщал с "Абе, дивак!"


Мани (ударено а) - като бил в началното училище отишъл на училище с манерка;


Кукера - понеже е от Ямбол


Бахамеца - тъй като е от Провадия, а един град на Бахамските острови се казва Ню Провидънс...





Е, стига толкова. А вие можете ли да споделите няколко интересни прякора? Може би ще кажете какъв е личният ви прякор? А защо?

15 ноември 2007

Изкусна срамотия

Кьоса Пенчо и сестра му Еленка от Караджалий
Приказува ми баба Желювица, стара жена от Топрахисар, за Муртазата. Кога се венчаела сватба, булката по-напреж отивала да преспи при Муртазата, че тогиз отивала при зетя да дава ракия. Имало в с. Караджалий един Кьос Пенчо, той имал една сестра Еленка. Искали я от Караджалий да се ожени, но тя я било страх от Муртазата, затова не искала в село да се ожени, искала на друго далечно село да отиде да се ожени. Брат и Кьос Пенчо я убедил, та се оженила в село. На венчаната вечер Кьоса Пенчо се облякъл в булски дрехи, турил си и плитки направени. Кога завели булката при Муртазата, булката се приготвила, така и Муртазата. Булката му се примолила и казала на Муртазата: ,,Ти вече ще си изпълниш желанието и направиш обичая, но наведи се да те бутна три пъти отдире с коляното си, зам да ми са мъжки децата." Той се навел, булката излязла мъжка, уловила го за кочаджиците, че по азиатски обичай. Оттогази Муртазата оставил този обичай, от срам никому не казал, че си й имал този обичай. Казват, че бил... дупедавец. Булката си отишла, а Муртазата заповядал още веднъж да му не довеждат булки.
На този откъс попаднах случайно при първото разгръщане на книгата ,,Видрица" от поп Минчо Кънчев. Как да не почнеш да я четеш?! Не бях чувала нищо нито за автора, нито за книгата и съм много доволна, че ми попадна пред погледа. Чета я с интерес и може да споделя и друг впечатлителен откъс от нея с вас. Надявам се сте харесали кратката история :) Споделете в коментар.

14 ноември 2007

Мъжка дума

Имам една приятелка, която все ме попоподига задето съм сама жена с трима мъже вкъщи. Няма да обяснявам проблемите си с тия мъже. Обаче искам да се похваля, че може би, евентуално с таткото вървим по правилния път. Стремим се да направим от синовете си мъже. Докато се бях изгубила от блогосферата ето какво ми се случи.
Идват двама полицаи у дома и ми връчват наказателно постановление за 50 лева, съставено на съпруга ми, точно на моя рожден ден на един пътен възел на магистрала "Хемус" малко след Варна. Аз изпадам в недоумение, обаче подписвам. И започвам да си припомням събитията от онзи ден. Че къде сме пътували; че не е шофирал съпругът, а аз; че не са ме спирали; че в часа, посочен в постановлението, аз вече съм била с малкия син на съвсем отдаличено място. Чуденки- безброй. Идва си моят любим, казвам му за случилото се и прехвърлям вината на полицаите.
Какво се оказва обаче? Той и големият син знаят за глобата и смятат, че всичко е както си трябва. Обаче не са ми казали, понеже се е случило на моя празник и не са искали да ме тревожат!!! Пазили са тайната от мен 4 месеца! Представяте ли си?
Ей това се казва да си държиш на думата!
Първо се ядосах. После обаче се замислих и останах изключително доволна от постъпката им. Щом са спазили уговорката си да не ми казват нищо, значи мога да разчитам на дадената от тях дума; значи, че мъжките им качества не са лъжа работа. За мъжа в моя живот всичко това го знам отдавна, но сега научавам, че и детето става мъж. И това ме прави щастлива.
Какво ще кажете, а? Имам ли право да съм доволна, че не знам всичко?

Анкетата приключи, резултатите са готови

Когато стане дума за имена, особено за приемането на мъжовата фамилия след женитба, позициите са много и различни.
И тъй попитах Ви дали е задължително жената да приеме фамилията на мъжа си след брака и получих следните отговори.

От общо 30-те гласували в анкетата 5 (16%) са на мневние, че това е задължително, понеже за този човек жената се омъжва. Тук прозира прословутото патриархално възпитание и схващането, че мъжът в семейството е централният камък и на него се гради всичко.

6 души (20%) са отговорили, че ако дамата вече е придобила известност в обществото с бащината си фамилия, то не е нужно да променя името си след брака. С такава позиция обикновено са жените, които градят кариера или вече са постигнали някакъв успех в професията си и смятат, че новата фамилия ще ги върне на стартова позиция - в началото на стълбицата на успеха.

Други 6-има (20%) са на мнението, че жената има компромисен вариант за изход от ситуацията - хем да си запази мъжовата фамилия, хем да си добави новата след тире. Така постъпват жените, които ревниво се отнасят към принадлежността си съм бащиното семейство, или пък малко алчничко искат двойно по-хубава фамилия. На принципа ,,Твоето име вече е и мое, ама и старото не си го давам!" Парафраза на ,,Чуждото е общо, а моето си е само мое" ;)

Само 4 (13%) от участвалите в анкетата защитават позицията, че жената може да не си дава фамилията, ако тя е интересна, запомняща се, отличаваща я от масата. В тази ситуация жената поне е облекчена от неудобството да сменя лични документи и да хаби парите на мъжа си за бюрократични подробности и спънки. Успокоението му е, че тя си е вече негова телом и духом, пък името... халал да и е! (Шегичка)

Едва 3-ма (10%) са казали, че е добре жената да направи опит да преименува мъжа си и той да приеме нейната фамилия. Струва ми се, че така са отговорили само жени и то отявлени феминистки. Идеята май е трудно приложима в нашето мъжко общество.

Естествено има и отговори от типа ,,Не ме занимавай с глупости! Хората вече не се женят, ти за приемане и неприемане на фамилии ще ми говориш!" Така са отговорили 6-има, т.е. 20% от участниците. Естествено е и така да отговарят хората. И живота доказва, че са прави - донякъде, естествено. Предполагам така отговарят младите и свободни мъже и жени, за които бракът е глупост по принцип.


Моята лична позиция е най-близко до отговор 4 и 3. Аз лично си представях, че ще се опитам да придумам любимия да приеме моето име, ако неговото е някакво обикновено и много често срещано. Не се знае доколко бих успяла, но си правех някакви планове. Късмет имах обаче с фамилията му. Хем не е трудна, хем не е често срещана, хем е интересна. Ама и бащината си не дадох, а добавих новата фамилия след тире. Смятам, че това е едно много добро решение, защото при издаване на документи не се налага да прилагаш удостоверения за идентичност и защото двойната фамилия дава знак, че си омъжена. Е и други плюсове има, ама стига толкова.

Ще ми се да дам съвет на хората, които някой ден и до брак ще стигнат. Каквото и да решите, щом и двамата сте удовлетворени, щом направените компромиси от едната, от другата или пък и от двете страни, са разумни, значи всичко е наред. Кой каквото ще да казва, вие си направете това, което сте решили - по възможност двамата с половинката. Пък нека ви одумват!