26 август 2009

Кратки

Животът си тече и не спира нас да чака.

До тази истина стигнахме в разговор с приятелка от Враца по повод това, че няма време за почивка и за ходене на различни места, просто ей така. Пък за пътуване до Варна - дори и на гости - хич.
С две думи, все си е хубаво да успява човек и мънички забежки да прави извън ежедневието. Може да е за час-два, но все е нещо.
Тогава няма да ни се струва, че животът тече по-бързо, отколкото ни се иска.
Съответно ще крачим редом, няма да изоставаме.


***
Два часа заедно на брега на морето, а не сами пред монитора и телевизора.

Както все по-рядко се случва, една привечер се оказахме всички заедно у дома, разпределени така - един пред компютъра, един пред телевизора, един с книга в ръце, един с бъркалка пред печката и тиганите. Предложих да отидем на разходка до Ветеран и народът се съгласи. Стигнахме в сладки приказки и закачки до мястото, паркирахме и последва една хубава вечер в обяснения кой кораб какъв е (от тези на рейд в морето), разказване на смешки и т.н., и т.н.
Покетрени на една скала високо над брега, можехме и карти да си цакаме. Ама приказките бяха по-сладки.

***
Новият лозунг "Ако всеки изчисти по малко, ще стане чисто"
Прекрасни полянки (като навсякъде) има на Ветеран и е видно, че се ползват от любители на палатковия туризъм. Лошото е, че минахме през една (и близо до няколко такива), която беше заравнена, оформена с лопата и трамбована, за да се настани човечеството удобно.
Ама след себе си това човечество беше оставило такава мизерия :( : (:(
Големият син гледа, обикаля и се зае да чисти. Събра тубите от вода, в огнището затисна хартиите и вестниците, за да не хвърчат, пък и да ги има за евентуалните следващи излетници. И каза "Издигам нов лозунг: ако всеки изчисти по малко, ще стане чисто; както ако всеки цапа по малко, става мръсно".

***
Сега чувстваш ли се малко по-добра?

Почистихме полянката - събрахме няколко туби за вода, изсипахме половин кашон домати, пипер и краставици сред дърветата (те са органичен боклук), събрахме хартиите и ги затиснахме в огнището с камъни, обрахме найлоните, стъклените бутилки и една мушама за маса, взехме голямата черна торба с боклук, която висеше на едно дърво, и ги хвърлихме в контейнер на пътя. На около 200 метра от самата полянка!!
Измихме си ръцете с вода от колата и синът ме попита "Сега чувстваш ли се малко по-добра?" Отговорът беше положителен.
Мога да призная, че първосигнално бях готова да кажа "Не се цапай с чужди боклуци!", но се спрях и съм доволна. Почистихме само една мъничка полянка, но и аз, и децата, и съхпругът ми се почувствахме по-добри.


***
Върни се да набереш круши!

Пак там (на Ветеран) си откъснахме 4-5 диви круши. Уж узрели, пък бая стипцави. Дацата отказаха след първата, мъжът ми вкуси втората и също отказа, обаче аз я изядох.
След малко със стегната уста и вдървен език заявявам, че се чувствам като след упойка и не мога да мърморя (дори и да искам).
Тримата мъже като един изригнаха "Върни се да набереш още круши!"
Виж ти какво средство против женски приказки и мърморене?! ;)

25 август 2009

Блатото "свои хора"

Не ще се измъкнем скоро от блатото "наши хора на наши хора". Че съм оптимист, оптимист съм. Ама очите ми бодат примери и примери за старата шуро-баджанашка практика на работа да се настаняват "свои хора". Аз лично съм си блъскала главата неведнъж в тая стена с амбицията да покажа способности, лоялност, знания. Обаче прекрасното впечатление и невероятните отзиви не стигат, щом трябва да се запази на работа един и да се освободи друг. Аз обикновено съм била от другите. Да, мога; да, организирана съм; да, всеки признава колко доре си върша работата (и в срок, и качествено). Обаче нямам никого зад гърба си! Не съм човек на еди кого си! Значи мога да почакам и да постоя без работа или мога да бъда освободена. Хвърлят ми едно успокоително "Такива хора се търсят на пазара на труда" и си измиват ръцете.

В разговори с приятели и познати относно това, че още не мога да се устроя на работа (истинска и стабилна) ме заливат примери в подкрепа на твърдението, че ако нямаш познат, който да ти помогне, ще си ходиш по събеседвания за работа, ще подаваш документи и ще чакаш да те потърсят. И най-вероятно няма да дочакаш. Пък ако те назначат нейде, то ще е докато дойде съответната важна персона, за която се пази мястото.

Ето две истории, споделени от семейни приятели, които просто не ми дават мира.
№1 Някакъв се преборил (не се изясни как) за мястото си след дълги години драпане. Много важна клечка на особено добре платена позиция. Същият накрая заявил "под сурдинка", че ще направи своята длъжност наследствена!!! В момента синчето на съответния служител се обучава в съответия университет и ще бъде достоен приемник на бащината служба. Това било обществена тайна в съответния ресор. Хм!
№2 Наш близък разбира, че там, където работи, е обявено вакантно място за длъжност с по-висока заплата. Отива да пита за необходимите документи и изказва желанието си да се кандидатира и да се подготви за конкурс. Преди да му дадат необходимата информация обаче му обясняват "съвсем добронамерено", че в **** има два вида служители - едните да работят, а другите да се водят на работа. В случая тази вакантна длъжност се обявявала ,за да се назначи служител от втория вид. Тц, тц, тц!

Как мога да коментирам?!

Аз пък вярвах, че нещата все ще тръгнат към подобряване. (Всъщност все още вярвам.) Щом можеш, назначават те и те пазят като кадър. Ако пък не си особено добър служител, могат лесно да се разделят с теб. Практиката показва, че нещата са си постарому - при назначаването и съкращаването на персонал са важни политиката (местна, вътрешна и всякаква друга) и връзките.

Аз пък продължавам да търся работа - по нормалния начин (без връзки)! Опитвам се да слушам съветите на млади познати, които ми казват да не продавам евтино труда си и да не работя неквалифицирана работа, но докога ще си виря носа не знам. Просто усещам как оптимизмът ми започва да се топи и паниката се настанява на негово място.


21 август 2009

Портфейл в морето

Преди половин час на плажа в Аспарухово синът ми намери във водата портфейл. При първия оглед видяхме доста документи. Поизмихме съдържанието и прочетохме имената. Лична карта, шофьорска книжка, контролен талон и няколко други важни неща намерихме вътре. Пари няма - само някакви дребни монети. Сега след душа отиваме да го носим в полицията.

Притежателят, Александър Д. А. от Свищов, дано отиде по-скоро в полицията.

ПП - Май е добре и телефон за връзка да държим в потрфейлите си, че по-бързо да ни откриват, ако евентуално искат да ни върнат нещата.

09 август 2009

Красоти по стените

Бодър поздрав за началото на седмицата от Варна.



Евала на авторите!

Хубаво, лошо - маратонът се проведе

В събота сутрина (08.08.2009г.) се проведе четвъртият етап от Световната купа по плувен маратон 10 км във Варна. Такова голямо събитие, как да не отидеш да гледаш. Отидохме, гледахме - има и хубави, и не толкова хубави (меко казано) неща за казване.
Само на две места (тук и тук) може да се прочете повече за участниците, класирането и инцидентите по време на състезанието.

Аз лично смятам, че организацията на съпровождащите лодки и катери беше доста куца. Без да се имам за разбирач, мисля, че не е достатъчно редом с основната група да плава лодка. Според мен е редно наблюдаващи лодки да има и след последния, за да наблюдава за нередности, сигнали за помощ и при нужда да окаже помощ. От мъжете имаше плувци, доста изостанали от ядрото, които не бяха наблюдавани от никого; състезателят от Иран трудно завърши първата обиколка - едва след като жените бяха направили своята, и после се отказа. Отделно катерът "Спасител 5" мина през групата на жените - буквално ги прегази - и после невъзмутимо си продължи пътуването към мястото за обръщане. Само това обезсмисля цялостната подготовка за осигуряване на безопасност и сигурност на състезателите. Мен ме интересува каква отговорност ще понесе екипажът на този спасителен катер.

Моите две снимки от състезанието са на Петър Стойчев - веднъж на метри след старта (още е с шапка) и после на финала (вече без).

06 август 2009

Куче и пъпеш


След като подскача около нас, ядящите домашноприготвена мелба в пъпеш, и си иска да опита от нашата храна, Боболинка получи право на дегустация с думите "Виж бе, Бобе, няма да ти хареса!"


Обаче на нея й хареса и сладко си изяде, че и дооблиза сладоледа от пъпеша. Изненадааааа! Кой ме кара да и предоставям моя сладолед.

05 август 2009

Като френски благородници

Наложи се спешен ремонт на банята заради теч у съседката под нас. Може да си представите какво означава това - къртене, сменяне на тръби. Липса на баня!!!

От понеделник работата кипи, вече й се вижда краят, но все още не сме се къпали.

Вчера вечерта излизаме с мъжа ми по задачи. Поизтрили сме се, поизмили сме се, но не е като да се изкъпеш под течаща вода. Парфюмираме се и... в асансьора съпругът ми започва да се смее.
Аз - ?!?!?
А той - "Като френски благородници сме сега."
Аз - ?!?!?
А той - "Ами - мръсни, но парфюмирани!"
:D :D :D

Излязохме от асансьора с гръмогласен смях. Клюкарите пред входа ни огледаха за пореден път под вежди и недоумяващи кое ни прави толкова весели.

Тази вечер ще се поправи ситуацията и вече няма да сме като френските благородници (Съседката, загрижена за нас, ни покани на баня :) и ние естествено ще се възползваме).
Ще сме чисти и парфюмирани. Пък работата утре, ако е рекъл Господ, ще се завърши.

По този случай и по бира може да се почерпим в някое от заведенията край плажа.

Жалко, че няма да имаме благородническо излъчване!


"Не секрет, что..."

Не секрет, что друзья не растут в огороде,
Не продашь и не купишь друзей...


Откъде ми изникна в главата тая песничка?! Не ме оставиха на мира началната фраза от текста и мелодията докато не я открих. Хайде сега и вие да я чуете!

" Не продашь ... и не…

Автор плэйкаста: SKIF
Создан: 15 июня 2009 12:31

02 август 2009

Никой не го цени, когато го има

Никой не бе доволен от това, което има, от положението, което заема. Ако изнемогваше в неволя, ламтеше за имот и богатства. Ако беше богат, жадуваше за почести и знатност. Ако имаше и високо достойнство, съжаляваше, че му липсва това, което имаше най-бедният и което никой не ценеше, когато го има: младост, хубост, любов...

Фани Попова-Мутафова, "Последният Асеновец"

Предизвикани мисли


По повод написаното от Блага за изтърваното поколение и за глутницата са следните мои излияния.

И аз имам подобен случай - от края на май месец. И аз се чувствах обидена, гневна, безсилна... Написаното по този повод не пуснах в блога - няма и да го пусна, нито пък ще разказвам случката. Думата ми е за изтъваните наши деца, които от стремежа си да възпитаваме в свобода и без ограничения изтървахме. Превърнахме ги в рожби на слободията, на безнравствеността. Направихме ги материални скотове, за които нагонът и първичните инстинкти са издигнати в култ (не в светиня!!!).

Съвременният родител трепери над детето си да е нахранено, облечено и задоволено - телефони, компютри, коли, МР-3, апарати, видеокамери); да бъдат спазвани неговите детски права; да не бъде стресирано от правила и задължения; да не падне прах върху главицата му; някой да не го обиди... И накрая се стига до там, че съвременното отроче се дехуманизира или, така както казва Блага, то се превръща в част от глутницата "озверели помияри", която тероризира човешкото общество. В коментара си обясних защо това определение е много сполучливо и точно -
Блага говори за побеснели помияри. Тук е и тънката разлика между кучето, вълка и озверелия помияр.

Озверелият помияр не е куче (домашен любимец, помощник и другар на човека, приятел в трудностите) - той е нещо страшно. Той няма приятели, той има само врагове, ръководи се от два нагона - глад и секс - и ако не можеш да го смачкаш, трябва да го избягваш. От друго (освен от сила и злоба) той не разбира.

А от вълка той, помиярът, е още по-далеко. Вълкът живее в общество, ръководено от изключително строги правила. Ако някое малко вълче не се покорява на правилата и на йерархията в глутницата, то бива жестоко наказано. А за човешките озверели помияри правила НЯМА! Нито пък съществива понятието йерархия, уважение и т.п.

Затова подкрепям определението на Блага. Мисля, че е доста сполучливо.
Баща ми има една приказка за такива родители, които не възпитават, не контролират децата си, които ги презадоволяват материално и не ги държат отговорни за нищо. Той пита "Златни лайненца ли ще ти сере?" (или "Ще ти изяде главата някой ден!") и отговорът идва с ей такива случки като разказаната от Блага. Аз пък знам нещо от баба си - "Прекален светец и Богу не е драг". А днес прекаляваме с много неща и плодовете на слободията и прекалеността вече ги берем. По-вярно е да кажа, че тези плодове ни цапардосват по главите и скоро може да ни претрепят. Просто защото му изтървахме края и защото прекалихме.


Тук вече трябва да цитирам и още един свой коментар на другата статия на Блага, защото смятам, че не цялото младо поколение е изтървано.
Много вярно казано, но не абсолютно вярно. Винаги има изключения. Лошото е, че днес изключение са свестните, отговорните и адекватните родители.
Може би преди години е било обранто - не знам.
За мен трагедията на днешния ден се състои в това, че доброто е рядкост (дори скъпоценна рядкост, която не се оценява по достойнство, тя дори не се осъзнава като такава), а лошото е правило.
Продължава да има изключения и те са около нас, но по-трудно ги забелязваме. Те, неизтърваните млади хора, се интересуват от света, от литература, от кино; ходят на театър, спортуват, събират се и си говорят тихо (дори правят забележки на родителите си, когато без нужда се увлекат и увеличат децибела, без да се карат). Те имат различни интереси, но се спогаждат и са си интересни един на друг, ценят се един друг; те проявяват търпимост, но и упоритост, когато е нужно.

Аз познавам такива млади хора. И в тях ми е надеждата. Вярвам, че те са истински свестни хора и ще бъдат истински грижовни родители.



В един блог за забавления може да се прочете "Меморандумът на едно дете" - радвам се, че го намерих точно сега като по поръчка. Преди години една колежка ми го беше дала като текст, но бях забравила за него. А е ценно четиво.