27 август 2010

Хеви метъл акапела!

Не разбирам особено от твърд рок. Има неща, които слушам с удоволствие, и други, които не мога да изтърпявам заради писъците и жиците.
Синът днес обаче ми даде да слушам нещо, което силно ме впечатли. Каза, че това е хеви метъл, обаче само със съпровод на барабани и другото е само глас.

Двете мои любими неща - мъжки гласове и барабани!
Щом чух малко само, и останах без дъх. Без думи.
Страшни са! Още не знам нищо за тези германци, обаче...
Слава Богу, децата ме открехват за доста неща!

Van Canto - Battery

25 август 2010

Толерантни ли сте? Я още веднъж?

Когато стане дума за либералност и липса на етнически скрупули, обикновено питам събеседника дали е имал личен "сблъсък" с представител на различен етнос, нация и т.н. Нали знаем колко е лесно да кажеш на някого "Всеки има право на приятели и любов, независимо с какъв произход са хората." Да, ама като им дойде яйцето до дупето, обикновено същите, прокламиращи високо своята лична толерантност към различните, преживяват шок. Не казвам, че изпадат в състояние на тотално отричане на правото близките им да имат приятели или да въртят любов с някого от различен етнос или с различен цвят на кожата. Не! Казвам, че преживяват момент (може би доста дълъг момент) на зашеметеност, неразбиране, страх, залитане към расова и верска дискриминация. Все пак е лесно да кажеш "Какво пък толкова, че зетят/снахата е черен/черна или пък е мюсюлманин, будист и т.н.", когато това не те касае лично. Обаче видиш ли собствените си близки, завързали евентуално такава връзка, надаваш вой. Има нещо такова, не мислите ли? Ако детето се е гаджосало с циганин, турчин, арабин или негър следват реплики от типа: "Как можа! Той (тя) не е като нас! Какво ще кажат хората!" Виж, ако връзката е с италианец, французин, германец (абе всичко що е европеец от западните страни) в очите на близките се чете неизказана гордост, високомерие, дори някаква надменност, че детето така хубаво се е ориентирало в живота и в любовта.
Всичко това си мисля винаги, когато се сетя за един конкретен случай.

Идва една колежка сутринта на работа (преди доста години) и чисто по женски споделя какво й се е случило предната вечер.
- Реших аз да прегледам тетрадките на дъщерята снощи. Аз правя такива изненадващи проверки и на двете от време на време. Преглеждам тетрадка след тетрадка, гледам бележника... всичко. Сред учебниците попадам на една картичка за рожден ден. Отварям, а там пише: "ЧРД, тинтири-минтири" и накрая "За Али от София"! Изтръпнах! Тя обикновено споделя с мен, обаче?! Какъв е тоя Али? Кога са се запознали? Къде? Защо аз не знам? Едва я дочаках да се прибере за вечеря и от вратата я почнах. Разпит отдалеко и надълбоко! А тя не знае за какво говоря. Накрая й показах картичката и директно я попитах какъв е тоя Али. А тя - млъкна, почервеня и после 15 минути ми се смя. Аз - пълен шах! Тя се превива от смях, реве и се държи ту за корема, ту за ченето, а аз беснея още повече. След повече от половин час тя ми разказа, че картичката е за приятелката й Александра (Али - ударено а) и е от нея самата - СофИя (ударено и), че не е за момче от СОфия, че това е глупаво от моя страна и... така! Днес ми се подиграва по целия път! Сега отиде в клас и хитричко ми показа картичката. Ох, как се изплаших, как се шашнах - ами тя е едва 8 клас! Че и АлИ на всичко отгоре!
А то...


Та така де. Когато някой ме уверява, че е абсолютно толерантен в етническо и верско отношение към приятелите и любовите на най-близките си, обикновено го питам какъв е неговият личен опит с това.

20 август 2010

Езиците са наша сила ;) Петъчно







Видях подобна на тази снимка някъде.
Попитах какво е това и получих отговор, че това е дърво с фурми. Тогава се сетих за следната случка виц:
Галантен българин подарява на англоговоряща дама букет рози. Просто така, защото се прекланя пред красотата й! Тя възкликва изненадано:
- For me? (Фор ми?)
- К`ви фурми, ма? Не видиш ли ч` са рози?

Силни сме в езиците, нали? О, и някак тъй отвътре ни напъва да бъдем кавалери!

13 август 2010

Не се потя!


Не се потя, да се знае! От мен тече вода с дебит, достатъчен за поливане на 1 декар по системата обилно многокапково напояване!
Потят се само очилата ми, както и през зимата. Само дето сега се изпотяват при излизане от помещение с климатик, а не на влизане!

11 август 2010

Нова география на Европа или що?

Гледам европейското по плуване в Будапеща. Всичко си е по местата, докато в един момент коментаторът започва да говори за Израел и техните плувци.
- Моля? Какво е първенството?
- Европейско първенство по плуване!
- Е? Какво прави Израел на него?
- ?!?
- !?!

Ама наистина! Аз ли не съм била в часовете по география или географията е някаква нова?
Преди няколко месеца пак така се бях изумила, когато на Евровизия се изявяваха представители на Израел, Армения, Азърбайджан, Грузия, че даже и на Таджикистан, ако не греша. След справка с учебници, помагала и виртуалната мрежа разбрах, че държавите между Черно и Каспийско море са част от континента Европа - шелфова граница и други подробности, които не са ми сила.
Обаче Израел... Е, за тая страна бях (и още съм) сигурна, че не е на нашия континет!
???
Не е ли по-нормално на Европейско първенство да участва Турция, вместо Израел? Все пак има европейска част, както и Русия.

Та... питам се дали Европа е с нова география или що? Налейте акъл на непросветената!

06 август 2010

Правила? Не на мен тия!

Министри редят псувни, водещи ръсят простотии с един и същи подтекст, интелигентни уж хора се надпреварват да говорят като бай Гичо пъдаря (той на сядане и ставане все на майка благославя и хора, и животн). Същите прокламират, че всеки трябва да се съобразява с нормите на поведение. Ама другите да се подчиняват на писаните и неписаните закони, не те самите!
Правила за водене на разговор? Правила за поведение в обществото? Правила за шофиране, за паркиране, за пресичане на улица?
- Аааааа, не! Не на мен тия! - казват си всички те и си продължават. - Ти мене не ме ли познаваш?
И така всеки един в милото ни българско общество прекрачва някое си правилце, защото "на никого не пречи" и защото ей така му е хубаво - другите да живеят по правила, а той самият - не.
  1. Като една госпожа с много представителна външност, която вчера прерови всички кошници в супермаркета, за да си избере хлебчета. На моята забележка, че в кошниците са поставени за целта вилици и изрично има надпис да не се пипа хляба с ръце, "дамата" обидено отговори, че тя пипа само тези хлебчета, които си взима. Ами тъй де, нали е важна, другите като не са - да ползват вилиците!
  2. Като поредният майстор шофьор, който нямаше днес търпение да изчака двамата си колеги дясностоящи да направят своя ляв завой и другите, чийто път пресече. На майсторите всичко им е разрешено! Който не може да кара, да си ходи на село - на поляната при патките да се упражнява!
  3. Като един умник, който си разширил кухнята с 0.5 кв. м. за сметка на коминното тяло. Трите етажа под него не се нуждаят от комин! Той е на осмия етаж и знае, че те печки на твърдо гориво нямат!
Та нали, ако живеят по правила, всички за големи глупаци ще ги имат?


Крайно време е да спрем да хвалим правилата на хората в другите страни, ами да вземем собствените си простички мънички правилца да спазваме. Може да се научим и съгласно големите правила по тоя начин да живеем.

03 август 2010

Движещи се картинки?

Движещи се картинки? На хартия?

Първосигнално бих реагирала, че такова нещо не може да има.
Обаче нали зрителните измами са велика работа, реших първо да видя и после да се изказвам.

Ето я и книжката с движещи се картинки:

На мен ми беше интересно. Надявам се и на вас.

02 август 2010

За сурогатното майчинство

При Валентин Михалев е поставен въпросът за сурогатното майчинство. Започнах да коментирам при него, но се получи твърде голям текст, затова го прехвърлих тук, а в коментара си там оставих само началото.

Четейки написаното, се сетих за два случая от историята на моя род. Те говорят за обичай, който с модерни думи може да се определи като сурогатно майчинство. Двойките, които не можели да си имат свои деца правели следното: взимали да отглеждат като свое едно от децата на най-близкия си роднина.

Например едни братовчед на майка ми (той още е жив) е отгледан от леля си и свако си. Било е практика сестрата, която не може да има дете, да вземе сестриното си детенце и да го отглежда като свое. Как се е разделяла майката с рожбата си, не знам. Още повече, че цял живот живееш с него като леля. Въпросният братовчед никога не каза на осиновителите си "мамо и татко", защото бил голям, когато го взели. Какво ли му е било и на него в детска възраст да го откъснат от родителите, братята и сестрите му и да го дадат за дете на леля му?

Друг случай, неосъществен, но обмислян, касае родната ми майка.

Тя се родила като трето дете - неочаквано, непланирано. Освен това баба и дядо вече били в малко по-зряла възраст. Още докато я носела, баба ми слушала, че щом роди, детето ще го вземе нейна първа братовчедка. Тя била бездетна от доста години. Близките настоявали баба ми да си дадеде "изтърсачето", защото те с дядо ми били "фукарии", защото имали вече две дъщери, защото щяла да направи добро на близката си. Колкото повече наближавало раждането, толкова по-свидно й ставало на моята баба. След раждането роднините дошли, но тя категорично отказала да даде майка ми. "Преговорите" продължили да се водят още немалко време, но баба и дядо държали на своето си. Така майка ми си останала в родното семейство, била отгледана с любов, макар и не в охолство.

От моя гледна точка баба и дядо са постъпили правилно. Майка ми също е доволна от решението им. Сигурно от страната на бездетните въпросът е бил разглеждан другояче, но няма как да вляза в тяхната кожа.

Аз бих казала, че за такива двойки решението е да осиновят дете. Като пример мога да приложа пак една история от нашия род - за нея вече съм писала ("Моя роднина, вече жена на възраст, е с необичайна съдба...").

Та за сурогатството беше думата. В човешката история са се случвали толкова много идентични неща, че спокойно може да повторим максимата за топлата вода. Просто даваме нови, модерни наименования на трудните житейски казуси и смятаме, че проблемът е възникнал току-що. Явно сурогатството е съществувало в някаква форма в живота на родителите и дедите ни. Просто са го наричали другояче. Казва ли са, че това семейство си има хранениче. Дали тази дума се харесва на модерния човек е вече друга тема. Въпросът е, че явлението не е ново, а старо като света.

Аз нямам категоричен отговор на въпросите, поставени от Валинтин. Смятам, че всеки случай е отделен и особен. Смятам, че засегнатите страни трябва да вземат добре обмислени решения и какъвто и да е натиск от обществото - за или против сурогатството - е неправилен. Дори е лицемерен в някаква степен.

Категорична съм обаче, че да станеш сурогатна майка (веднъж, два или повече пъти) срещу заплащане е неморално и не се извинява с никакви хуманни подбуди. За мен това не е майчинство!

01 август 2010

Маратонец

Имаме си вече и маратонец у дома. :)
Малкият син днес участва в маратона "Галата - Варна". Тази година той е юбилеен - 70-ти . При това се представи добре - неговото време е 65 минути. Моите притеснения си останаха за мен. Важното е, че той сам реши да участва, прие предизвикателството и финишира съвсем прилично. Сега очаквам да видя кой всъщност поред е пристигнал.
---
Добре е, според мен, организаторите да помислят за поименно обявяване на всеки финиширал състезател. Мен лично ме дразнеше репликата на водещия "Продължават да финишират още плувци". Колко общо са финиширали до момента, с какво време - не чухме нито веднъж. Време и място чухме само за първите двама мъже и толкова. Ами другите?
Тъй като видимостта не е като на стадион, би било добре да се обявяват през десетина минути кои участници са пристигнали. Така зрителите ще получават навременна и достоверна информация. Иначе научаваме само имената на участниците, които са интересни на водещия и организаторите (лични познати, публични личности). Състезанието обаче е масово и в него участват не 20, а 251 плувци. Всеки един има близки, които очакват да чуят поне веднъж името му. Освен това за всеки от публиката е важно колко са вече на брега, колко са прибрани от придружаващите лодки, колко още плуват.
---
Снимки няма - нямах апарат. И да имах, кой знае дали бих успяла да щракна момчето си.