30 октомври 2008

Един свеж ден

Ето ме и мен в блог-играта, наречена "Един свеж ден". Поканата приемам от Метафрази - за мен беше изненада, приятна изненада, че видях името си сред поканените.

Моят свеж ден започва различно - когато бях на работа, ставах в 6:15, скрехвах се за половин час и излизах тихичко от нас, за да не събудя домочадието; вървене пеш по малките и пустите още улички в квартала около километър и половина до спирката на служебния автобус. Сега, когато си стоя у дома, имам разнообразие от свежи начала на дните - понякога се излежавам до 8:30 - 9, друг път ставам и правя закуска на мъжете, чай, какао и кафе и от сутринта започваме с бъбрене, с тананикате на някоя песен, която и през нощта е звучала в нечия глава, или пък с припомняне на снощните вицове (нали те ще се разкажат в училище или на работа... за тонус). Следва актуалната дейност за деня - почистване, готвене, пране или пък, ако нямам такъв план или желание за подобни неща, правене на гимнастика, ровене в мрежата или писане в блога. Честичко говоря с приятелки по Скайп, които ме окуражават, пожелават ми бързо възстановяване и т.п. Ровя се за обявени работни места, пращам документи до работодатели, пиша разни текстове по поръчка на мои близки, които се нуждаят от помощ. Слушам музика - Любе, едни стари записи на Тодор Колев, детски песнички и приказки (много инфантилно, ама ми харесва).
По обяд изпращам единия син (с него сме обядвали, обсъждайки някои теми) и посрещам другия от училище (с него пък си приказваме, докато той се храни - кой какво направил, защо се ядосал, на кого се смели...). Следва моето обедно-следобедно четене на книга, което често завършва със сладка дрямка. Някой път пия кафе с приятелка или съседка, гледам филм или пак се ровя в нета. Докато бях със здрав крак следобед ходех на фитнес, но сега правя възможните упражнения у дома (вече казах). Докато приготвям нещо за вечеря кучето гледа внимателно какво върша. А съм изтървала нещо, а то е почистило всички компромати.
Вечерно време народът се събира - кой от училище, кой от работа, кой от спортната зала и ведно с вечерята се захващат едни приказки (лакардии повече ми харесва) - спомени, вицове, планове за пътувания, иронични подмятания за достойнствата ни или за разбиранията на нашите дядовци и баби... С мъжа ми сме наясно, че и нашите разбирания ще са обект на закачки и задявки от децата ни и от техните деца (като им дойде времето), но не си го слагаме на сърцата. Така ни е весело. Изследваме поведението на морското свинче, което от лятото е у дома, като му правим лабиринти, пъхаме го в разни тунелчета и му се радваме на муцунките. Относително рано лягаме - в семейство на спортисти и ранноставащи за работа, по друг начин не може. Когато сме с приятели - у нас или у тях - лягането се поотлага, но то е заради добрата компания и сладките приказки.
Това е моят свеж ден - еднообразен, може би скучен за представите на по-младите и дейни хора, но това е положението. Харесвам си живота такъв, какъвто е, защото си е мой.
Сега прехвърлям свежата щафета на Петър Събев, на Стоян Стоянов и на Гергана Берберска.

29 октомври 2008

Коя е пък тази Пенелюра?

Ами ей тази:
Тя е славянка, жена на прабългарина Троши скала. Двамата са пра-пра-пра... пра-пра-пра... дядо и баба на Хитър Петър. А всички вкупом са герои от комикса на Венелин Върбанов "Хитър Петър", някога публикуван в списание "Дъга" като поредица. По-късно историята излезе като самостоятелна книжка на ДЗ "Септември".
Като нейн собственик и почитател (разбирай фен) на списанието днес открих един интересен сайт и си припомних българските комикси, които обичах да чета и да колекционирам. Списанието (колекцията ми от 52 броя подарих преди време) вече го нямам, но това книжле продължавам да си го чета с кеф. И момчетата ми го четяха и се радваха на картинките и хумора. Та ми се прищя да кажа добра дума за родните автори на комикси. Като доказателство, че такова животно има, и като спомен от детството прилагам страничка от книжката - един от любимите ми моменти. В него Пенелюра показва, че още във време оно (еееее в онуй време) българката е била жена на място! :)


Щрак за увеличение - може да се прочете текстът! А той е важен! :)

27 октомври 2008

Сладък руски виц

Много се смях, затова го споделям. Прочетох го при Дама в очках и с компом в автомобиле.

Москва - мъж си стои в колата - задръстване. Неочаквано на стъклото се чука:
- Какво искате? - пита мъжът.
- Ами, разбирате ли, терористи са хванали за заложник министъра на финансите и искат 10 милиона долара откуп. В противен случай ще го залеят с бензин и ще го запалят. Ние решихме да минем по колите - който колкото даде - да помогнем.
- Е... Аз мога да дам около 5 литра.

Вашата лепта за кого от нашите може да бъде?

26 октомври 2008

Приказка за богатите

Алтернативна приказка за златната ябълка

Живели като съседи две семейства - едното богато, другото бедно. В къщата на богаташите всичко било наред - наредено, натъкмено - обаче скучно и тъжно. Всяка вечер от съседната къщурка се чувала глъчка - смях, песни, закачки... Поняккога кавга... Веднъж богаташът попитал бедния си съсед:
- Какво правите, съседе? Всяка вечер у вас се чува смях, а у нас - тихо.
- Аа, съседе, ние си имаме една златна ябълка и вечерно време си я подхвърляме с жената - отговорил човекът.
Купил богаташът една златна ябълка, вечерта си я подхвърляли с жена си, подхвърляли, но чак до смях и глъчка не се стигнало. На следващата вечер, щом се стъмнило, отишли двамата и надникнали през прозорчето на бедните си съседи. И що да видят - детенцето им бръщолеви нещо, щъпа наляво-надясно, пада - става и всички се смеят. Като падне и се удари пък - попеят му, полюлеят го и пак почва веселието.
- Ех, жено, видя ли каква им била златната ябълка? - казал мъжът на жена си.
- Видях, мъжо! Тяхната златна ябълка била живичка - детенце, а нашата от злато! - прозряла истината жената.

***
Кои били богатите? Днес дали е така? Ценим ли истинското си богатство - децата? Или сме се взрели само в златната ябълка от злато?

Това е една от онези приказки, които не съм чела.
Те са ми разказвани от майка и татко и от баба и дядо. И са ми повтаряни и повтаряни през годините...
Сигурно затова ги помня и сигурно затова
разбиранията ми са такива, каквито са.

Ай`е бе, ти ли ш` ми ка`еш?

Много често чувам тази или подобни реплики. В различни случаи - дама на възраст прави забележка "Защо замърсявате сега?" на млада жена, чоплеща семки и плюеща обелките им на земята...; съсед приканва съседите си да не плюят и пушат в асансьора и да не хвърлят храна на котките от терасите си...; някой казва на някого, че не се говори (в смисъл произнася) или пише така някоя дума...

В мрежата непрекъснато се появяват снимки на смешни и глупави надписи с безумни грешки, обаче и в реалния живот, и в телевизията, и в радиото, и във вестниците продължават да си говорят и пишат, както си щат!!! Щото как пък някой ще им казва как да говорят и пишат?! Били са ученици и студенти, свършило им е времето, когато са се правели, че се вслушват в правилата... Ами вече никой нищо не може да им каже! Живеем в демократична държава и всеки има право да си говори, пише и прави каквото му скимне! Правилата са за другите!

Вече мо`а си говорА к`вот` си искам. Ша си правА к`вот` си искам! Ша си спА с коЙт` си искам! Даскалите и зубрачите `а си пеАт "Т`ва тъй, па т`ва инЪк!" Аз ш` си пиша и ш` си говорА тъй, щот` ми й кеф:
"категоричен е иманярЯт", "колко пари ще прЕведете на тяхна сметка?", "ще говоримЕ за политика", " правАт се опити за ...", "правимЕ коалиций", "пазарЯт е отворен"...

Списъкът с примери е отворен за допълване.
И к`во от туй? Нали керванът ще си върви, докато кучетата (сиреч хората, които искат да се използва читав български език) си лаят?

К`ви са те, ч` да ми ка`ат на мене`бе!!!

14 октомври 2008

Каква ти е мъката, бре? Нищо не разбирам

Синът ми беше за два дни в София. Впечатления, снимки, разкази за ситуации... Всичко, както си му е ред. Ама ей тази снимка на бележка, забодена на някакво дърво, направо ме остави без думи. Няколко пъти четох, ама нищо не разбирам. Що иска да каже тази високопарна глупост?


Много често ми се случва да слушам дебати и монолози на великомъдри хора от властта (пък и не само), които ме оставят безпонятна по същия начин.

Ами кажи си простичко мъката, бре! Човеко!


07 октомври 2008

Вода от шепа

Пили ли сте вода от шепа?
На мен отдавна не ми се е случвало. Като бях дете често ми се случваше да пия от шепата на баща си. Той ме водеше със себе си да видим един или друг роднина и когато ожаднеех, или пък на минаване покрай селската чешма, ми даваше да пия вода от шепата му. Подлагаше голямата си мазолеста длан под студената струя вода, хващаше ме през коремчето и аз пиех донасита от шепата му. Когато се напиех, се изправях със светнали очета и от нослето ми капеше вода, а баща ми тогава се навеждаше да се напие.
След години и на мен ми се е случвало да подлагам шепа под някой чучур, за да пият синовете ми от моята ръка без да се мокрят и без да цамбурват в коритото с водораслите. Научих се как да направя чашка и по същия начин ги хващах през коремчето. И от техните нослета се стичаше вода. И в техните очички светеха звезди. И в тези моменти без думи се чувствах най-обичаната и най-съвършената в техния малък свят.
Такава вкусна и освежаваща вода от чаша или шише не съм пила. Сигурно защото като носител на енергия, водата от шепата на баща ми е ставала добра, силна и обичаща ме като самия него.
От такава жива вода имаме нужда - сега, утре и винаги, когато сме жадни. Не от тази от градската мрежа, не от тази в бутилки, карана от някой целебен извор. Имаме нужда от водата, поела позитивизма и грижата за нас на човека, от чията длан-чаша пием!

Снимка: http://www.4coolpics.com/author_photo/13781/172071.html