26 май 2009

Класика от зората на НЛО

Имам някои от старите записи на НЛО (тогава още бяха Георги Мамалев, Велко Кънев и Павел Попандов), но тази песен не бях чувала от много време. Благодарение на един приятел на сина ми я открихме в този й вариант и много се зарадвахме. Щеше ни се да беше оригинален клип със самите артисти, но сигурно такъв няма. И така не е лошо клипчето де - добре е онагледен текстът.


Припомнете си "Колежката Стойка"! Пък, който не я е чувал, да се запознае сега... :)


Колежката Стойка

Постъпи във службата нежна девойка
със прелестни форми, със кръшна снага.
Колежката нова се казваше Стойка.
За нея със болка си спомням сега.
Аз мъж ли съм? Мъж съм - избръснат,
изгладен. Разведен съм, но не по моя вина.
Вземаха ми всичко, какво да се прави,
така че не искам да виждам жена.
Не щеш ли обаче, веднъж в автобуса,
пътувахме с нея сред страшна тълпа.
Притиснати плътно с девойката руса
в целувка се сляхме уста във уста.

Колежката Стойка,
със прелестни форми,
със кръшна снага.

Започнахме същото и в кабинета.
А можех почти да й бъда баща.
Но Стойка ми даваше често съвети
в целувките, даже и в други неща.
Но някой видял ни и лумна скандалът
на общо събрание в същия ден -
разхайтен аз бил съм. Развалям морала.
И после, естествено, бях уволнен.
А Стойка остана. Дори се издигна!
Пътувала с шефа в един автобус.
Той влюбил се в нея, докато пристигне.
Аз тази история знам наизуст.

Колежката Стойка
със прелестни форми,
със кръшна снага.

За нея с болка си спомням сега.

музика: Асен Драгнев
текст: Живко Колев
аранжимент: Асен Драгнев и Иван Платов








23 май 2009

Честит празник!


Честит празник на буквите и книжнината, българи!

Нека не затваряме очите си за мисълта, за мъдростта и доброто, наследено от предците ни, предадено ни чрез книгите!
Нека отстояваме правото душите ни да имат простор, мислите ни да имат размах, а сърцата ни - лекота!
Да съхраним собствената си същност!


“Ключът” на Раковски:

1. Аз букви ведя = Аз вярвам в св. книги ().

2. Глаголи добро ест = Да се четат светите книги е добро ().

3. Живяти зяло земля = т.е. тоя, който чете св. книги, живее светло и дълго на земята ().

4. Иже i како люди мислите = Върху това Вий, человеци, трябва всякога да мислите (), върху бъдещия живот.

5. Наш он покой = На онзи свят ще намерим спокойствие ().

6. Рьци слово твърдо = На това обещание вярвай твърдо и не лъжи.

7. Ук фьрт хяр = Учения се преобразява в светлост, озарява се с божествена сила.


22 май 2009

Предизборни битки



Да се биеш е лошо!
Но ако се налага да се биеш, бий се до победа!
Тери Пратчет

В последните месеци все повече блогъри пишат за политика, избори, партии и лидери. Ясно е, че всеки има мнение. Някои съумяват да го формулират и изкажат, други (аз самата съм от тях) са объркани и сякаш потъват в блатото, наречено политика.

На всички активни граждани пожелавам в боя да стигнат до победа. Смятам, че в политическия бой се ражда доброто за обикновените хора в България.

На новите лица в предизборните листи пък пожелавам да помнят как и защо са влезли в политиката и какви са били целите им.


19 май 2009

Малки промени по блога

Осмелих се да поставя собствената си снимка, а не тази на кучето. Нали като заставам с името си, трябва и лицето си да покажа. Та така! Освен това смених тапета, но съдържанието и бъркотията от теми и вълнения няма да сменя. Ей така изглеждаше до днес моето скромно листче. Ама вече е друго. Аз си го харесвам, нищо че още не съм свикнала.
Освен това поразчистих малко статийки, които вече не представляват интерес и за мен даже. Промених таговете и смятам, че сега е по-лесно да се намерят старите интересни неща.

16 май 2009

Безплатен превоз за сексапилни абитуриентки

Да си беше оставил телефона...

14 май 2009

"Вражалец" днес - гледан вчера

Малко мисли след театъра



Смятам пиесата на Ст. Л. Костов за класическа. Имам някакъв смътен спомен, че съм гледала "Вражалец" на Новопазарска сцена, в изпълнението на местния любителски драмсъстав. Помня и мюзикъла на Хачо Бояджиев - там Стефан Данаилов играе вражалеца. Снощи гледахме постановката на Георги Стоилов с актьори Д. Рачков, Л. Нейков, А. Блатечки, Д. Бакърджиева и Св. Бонин. Отдавна исках да видя наживо най-популярните наши комици, но държах да ги гледам в българска пиеса. Е, доволна съм, че го направих.
Като цяло след края на спектакъла се чувствах емоционално заредена. Изпитах удоволствие от гледаното. Мисля, че хората от цялата зала бяха доволни, защото гледах в очите им на излизане - личеше си.

Много кратко ще кажа, че актьорите са раздадоха докрай - въздействаха ми, овладяваха реакциите на залата, заслужиха си бурните овации накрая.

..., но...

Тръшкането на кмета (Д. Рачков), чупките и пресиленото тялоизразяване ми дойде вповече.
Сексуалните послания и заигравки на попа (Л. Нейков) ми се сториха излишни.
Етюдът на секретарката и счетоводителката (Д. Бакърджиева и Св. Бонин) с количката, или както там се казва нещото на колелца, със стиковете и топчетата за голф според мен излишно опростачаваше и опошляваше сцената.
Видях няколко препратки към злободневни и твърде много експлоатирани образи (кметът Б.Б., гласът на б. Б. Б.) и ситуации, които можеха и да се пропуснат. Бих казала бактън от тях - не исках и тук да ги виждам. Сюжетът като такъв, героите и диалогът са достатъчно силни и вълнуващи, за да се прибягва до подобни тарикатлъци.
Откровеното пунтиране на сцена на Чаплин със завесата от "Великия диктатор" не го разбрах, считам че нямаше място там.
Единственият смисъл от всичките евтини трикове целяхада предизвикат смехова лавина у публиката на първосигнално ниво. А от това дълбокия смисъл и посланието на гледаното се губи.

И въпреки всичко...

Хареса ми постановката. Всички ми харесаха, като пренебрегвам по-горе казаното. Но пък такова е виждането на режисьора. Друг режисьор по друг начин ще реализира вижданията си.
Особено ми хареса Манчо (А. Блатечки) - въпреки че играе измамника, той изглеждаше най-нормален измежду всички. Съвсем човешки образ видях аз - нямаше нищо гротескно в него. В блога на Явор Тревненски прочетох, че не го е грабнал с играта си. На мен пък точно той ми хареса. Уж измамник, а най-свестен измежду всички. В един момент улових някакво желание да спре с измамата си, да ги върне в реалността, да не взима парите, но... Доброзорно ги взе и отиде, та се не видя. Сиреч се покори на общата лудост. Това търсиха - това и намериха милите му жертви.

За финал...

Като в криво огледало и като в една обърната с хастара навън фраза "Лудите днес считат за свестни" пиесата ми разкри отдавна известната истина за нас, хората (не съм в състояние да кажа българите). Алчни сме, прости сме, лековерни сме, склонни сме сами да се вкарваме в разни филми и в ръцете на измамниците, не обичаме да откриваме вината у себе си, харесваме да се изкарваме прецакани и излъгани, пък все държим да покажем колко големи тарикати сме.

Хубавото е, че продължаваме да пазим способността си и да се смеем на себе си.


"Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита"
Христо Ботев - "Борба"

13 май 2009

Защо мъжете трябва да са мръсни

България - царската армия. Командирът на n-ския на негово величество полк се сдобил с нов коняр. Просто момче от далечно село - хубавец балканджия. Разбрало се, че това младо момче имало жена и две-три дребни дечица, а полковникът бил бездетен.
При едно учение полковнишата извикала войника коняр при себе си, изкъпала го, изрязала му ноктите и.. го вкарала в леглото си. След 9 месеца на бял свят се появило бебенце. Полковникът бил на седмото небе от щастие - след дълги години чакане най-накрая се сдобил с детенце.
Извикала щастливата майка при себе си войника да му благодари, че има дъщеря, пък подхвърлила, че сега и момченце трябва да се появи. Войникът коняр сконфузено й отговорил:
- Ако не ме беше изкъпала и ако не ми беше изрязала ноктите... да напъвам по-яко, не момче ами две близнета щеше да добиеш!

ПП Сетих се за тази история във връзка с прочетеното за оня индиец, който 68 години не се бил къпал и за оня другия, дето пък нямало да се къпе 35 години.

Лаф лафа отваря - тук в Свежо.

11 май 2009

Търси се коалиционен партньор

Комунист с нож и вилица търси
близка среща
с капиталист с пържола и бъбречета!


Лаф, взет от стар скеч на Бени Хил.
Може би добър предизборен лозунг.

10 май 2009

Паркирай, народе!


Харесваш си място и се наместваш (качваш се на тротоара). Пешеходците да се спасяват! Пък свободното място не е за тебе, щом е толкова далеко от входната врата и не запушва пътя.

В краен случай препречваш ъгъла на тротоара - който върви по него да заобикаля (шосето малко ли е)! К`во ти пука!

06 май 2009

19

Преди 19 години на този ден се омъжих.
Считаме Свети Георги за покровител на семейството ни.

Годините изтекоха бързо - не ги усетих.
А тогава си мислех, че и пет години е дълъг срок.

Само малък, но прост народ...

В един от дните за почивка тръгнахме без цел и посока из крайградските и крайбрежни гори. На една красива поляна с прекрасно старо дърво имаше табела. По-скоро лозунг или призив??? На него беше написано:
Само малък, но прост народ може да превърне това красиво място в сметище, за да му се радват децата ни.

В съседство имаше боклуци - малко, но ги имаше. Освен това беше опожарена ивица гора. Един млад мъж разказа, че очаква в най-скоро време това място да бъде оградено с мрежа и да се краси от надпис "Частна собственост".

Жалко, но снимките не са станали, за да покажа.