29 септември 2009

Знамена, чест, достойнство, гордост, позор

Хубавите разговори не се планират. Те се случват.
Така и тая вечер. Малкият син попита по време на вечеря дали е вярно, че България е единстевната държава в света без пленено знаме и разговорът се отприщи. Говорихме защо е толкова важно да се пази знамето, защо се пленяват знамена; говорихме за това какво е чест и достойнство, кое е позор; говорихме за исторически събития от нашата и световната история, за алпинисти, за модерните компютърни игри - стратегии.

От дума на дума говорихме
Хубав разговор стана. Стигнахме до това кое е ценност, какво е чест и достойнство, що е то позор и нравствено падение.
Обикновено така става при нас. Тръгваме от нещо конкретно, мъничко наглед, а стигаме доста далеко и задълбаваме доста дълбоко. Надявам се да има резултат. И разговорът да е бил полезен за всички ни.
За всички имам поздрав точно от филма "Бащата на войника" - знаменитата сцена с лозата. Истински пример за ценност и достойно човешко поведение.




27 септември 2009

Като козли сме по пътищата


И като съм почнала темата за хората, пътищата, колелетата и автомобилите да довърша с една истинска случка, разказвана ми от татко.

Преди определен брой години, когато един от братовчедите ми все още беше здрав и деен, баща ми отива с него на нивата да работят нещо. Пътуват от село до полето с конска каруца, карана от братовчед ми - шофьор на камиони с дълъг стаж. Батко кара каруцата бясно посредата на междуселския път. Насреща се задава камион. Нашият юнак продължава майсторското управление - не се свива в своята лента дори. Камионът бипка, пресвятка с фаровете, но резултат няма. Баща ми се хваща за страницата на каручката и загубва ума и дума от страх. Камионът намалява, после отбива възможно най-встрани и накрая почти спира в канавката. След като се разминават благополучно (естествено шофьорът на камиона "благославя" цветущо братовчед ми), баща ми пита племенника си защо не се е прибрал нормално в своята лента за движение, не е ли видял камиона насреща. Отговорът бил:
- Той нъл ма вижда, да гуй*а в мамата да гуй*а. Да спре и да ми напрай път!
- Добре де, ами ако ти си в кабината и някой с каруца тъй кара посредата?
- Ш` го премажа! Ни вижда ли, чи съм на пътя? Да са свива и да гледа де кара, да гуй*а в мамата, да гуй*а!
Нататък е излишно да цитирам. Май!


Не ви ли се струва показателен пример за цялостното ни отношение един към друг не само на пътя, ами и като цяло в обществото ни? Същи козли - никога и при никакви обстоятелства да не отстъпваме, дори и да има риск да си пречупим врата. С рогата напред!

25 септември 2009

Ден без автомобили ли!?!

В 8.20 сутринта се връща мъжът ми от нощна и казва, че по целия Аспарухов мост до центъра на Аспарухово има огромно задръстване. И на магистралата от Бургас в посока Варна преди да започне моста се вижда задръстване докъдето поглед стига. На моста има разставени полицаи на две места, за да регулират движението заради ужасна катастрофа. Движение обаче - няма. Колите стоят, чакат.
Катастрофирали са камион и две коли. Едната е с напълно смазана предница. Явно много тежка ситуация.
Ха, правете си сега ден без автомобили! Ако някой снима това (сигурно ще има такива) ще се получи особено добра антиреклама. Но кой ли ще и обърне внимание...

24 септември 2009

Сблъсък между колело и кола


Синът ми е колоездач - вече съм писала, че не ползва градския транспорт, когато е възможно (сиреч при сухо време). Аспаруховия мост го преодолява бързо, но редовно разказва за некоректни шофьори. Днес е претърпял лека катастрофа малко след моста (спирка "8 декември"), която обаче ще си остане само в нашите спомени.

Ситуацията:
Четвъртък, 17.30 часа.
Ужасно задръстване в посока към града до средата на моста, започващо от светофара на Полиграфията.
Отбивката за ул. "Девня" е затворена поради ремонт - цялото движение се насочва към града (варненци прекрасно знаят това).
Най-дясната лента е затворена за движение, (автомобилите, въпреки това са задръстени там) синът ми се движи с колелото на границата между двете ленти, но възможно най-вдясно.
Такси с номер СА 9410 ТХ му сече пътя отляво надясно, блъска го странично и съответно го събаря.
Отнесен преден калник, охлузени лакът, китка, глезен и бедро са резултатите от сблъсъка.
Шофьорът на таксито слиза, разтърсва падналия, наругава го.
Момчето ми е здраво и във видима кондиция.
Таксиджията го оставя и си поема по неговия си път.
Синът ми се съвзема още, когато той изчезва.
Изправя си колелото и след неуспешен опит да си прибере калника от пътя (през него минава ТИР) потегля.
Смидетелите са много, но вяма време за снемане на данни (пък и не е негова работа това) и го съветват да вземе номера на колата.

Действията:
Разговор по телефона да ни уведоми какво се е случило и питане какво да прави - има номера на таксито.
Съвет да намери първия полицай и да пита какво се прави в такива случаи.
Намира полицай (явно днес патрулки са кът) след упорито търсене, който го съветва да подаде жалба в І РПУ, защото то е най-близо.
Пътуване до съответното РПУ (баща му е на работа, аз съм на родителска среща в момента) и разговор с дежурния. Дежурният го съветва да пие една вода, да се оправи и да забрави случилото се, защото процедурата е сложна, няма (записани) свидетели и той не е пострадал много!
Възможностите на полицията са единствено да открият по номера таксито и шофьора и да търсят записи от камери.

Процедурата:
Издаване на медицинско удостоверение, че е пострадал (при едно кожно ожулване сигурно биха ни се изсмели, че въобще се занимаваме) да вадим медицинско.
Подаване на жалба в РПУ и повдигане на съдебен иск за избягал от мястото на катастрофата водач на МПС.
Таксиджията обжалва акта, ако въобще бъде издаден такъв.
Съдебно дело. Дума срещу дума или викане на измислени свидетели (и от двете страни - познайте кой може да осигури повече свидетели) за удостоверяване на обстоятелствата; търсене на записи от камерите на пътя - точно там камери няма, пък и не е нужно навсякъде да ги има - и прекратяване на делото поради недостиг на данни или пък оневиняване на шофьора.

Очакван краен резултат:
Таксиметровият шофьор няма да бъде наказан, процедурата ще се влачи повече от година;
колоездачите ще продължават да карат с риск за живота и здравето си;
обществото няма и да разбере, че някой някъде има проблем;
безцеремонните шофьори ще продължават да карат, сякаш са сами на самолетна писта.

Единодушно решение:
Правим възможното този конкретен "нищожен" случай да бъде огласен, номерът на таксито да се знае - СА 9410 ТХ, фирмата да се разбере.
Синът ми е здрав, първият му сблъсък на пътя с кола е далеч от трагичните и дано никога не му се случва отново.
Той си взема поука и кара още по-внимателно и отговорно. Когато стане шофьор се съобразява с другите участници в движението, защото всички сме на пътя и пътят е за всички!

По пътеките за търсене на справедливост няма да тръгваме.


23 септември 2009

Прилика



Аз лично откривам голяма прилика между Къртни Кокс (от "Приятели") и Ема Уотсън (от филмите за Хари Потър). Не сте ли съгласни с мен?

Като златната рибка с желанията

Един рибар уловил златната рибка. Рибката му се примолила да я пусне и му обещала три изпълнени желания.
- А може ли всяко желание да бъде с три подусловия? - попитал рибарят.
Рибката замълчала, пимислила после попитала:
- Абе ти да не си евреин?
- Евреин съм - бил отговорът.
- Я по-добре направо ме опържи!

Този виц ми разказа една позната, понеже ме оприличи на златната рибка от вица (бях и разказала конкретна история).

21 септември 2009

Извън контекста

Когато богатството идва на някого късно и неочаквано, той трабва (...) да стане или скъперник, тоест да харчи малко повече от това, което е харчил по-преди, или да стане прахосник, тоест да направи толкова много дългове, че да стане отново сиромах.
Че на нас наследство отнякъде ли ни падна, та се превърнахме в прахосници и сега пак сме сиромаси???


... няма да злоупотребим с положението (...), но ще се възползваме от него.
Често май само си въобразяваме, че извличаме полза.


... гледищата се променят много в живота; всяка година носи промяна в начина на мислене.
Де да променяше начина ни на действие...


Болестта убива, когато е неизлечима (...)
Повечето хора днес вярват, че няма неизлечими болести. Май най-неизлечимата от всички е убедеността, че можем да подчиним вселената на собствената си воля.


... той се научи на изкуството да оправя сметки и на още по-мъчното изкуство да ги обърква.
Не е попаднал на виртуоз, който по безподобен начин оплита сметките и благосклонно ги оставя за разплитане на някой "чирак" (у нас такива майстори дал Бог). Тогава нямаше да научи нито едното, нито другото изкуство.


Никой не играе, за да губи.
Повечето играят заради илюзията, че ще изкарат поне някаква печалба.

Цитати от Ал. Дюма

15 септември 2009

Кое е по-скъпо

Два бележника с две подвързии + две лични карти с две подвързии = 1.70 лв.


Проста бакалска сметка: бележници - 2х15= 30 ст.
карти - 2х3= 6 ст.
общо документи = 36 ст.
подвързии - 2х2= 4 бр= 134 ст.
Излиза, че найлоновите подвързии са по-скъпи от самите документи. Бравоссс!
Сигурно защото подвързията е по-важна. Ние някак много наблягаме на опаковките и почти не се интересуваме от съдържанието.
Да на лустрото!
***ще ме избие на простотии ***

Ей такива ми ти "нормални" български работи.

Има и непразнуващи

Доста колеги не празнуват първия учебен ден. Някои са току-що съкратени, други търсят професионална реализация от повече време, трети, заблудени от някоя уж по-добра възможност, искат да се върнат в класните стаи. Проблемът е, че влизането в училище е много трудно. Обявяват се места за учители. Обаче в повечето случаи има влияния отвън и страхове отвътре. Известно е как се обаждат шефове, началници, дарители, спонсори и "препоръчват" някого. Известно е също, че директорите трудно правят избор измежду десетките кандидати. Обичайна практика е да се подберат по документи няколко кадидати и да се повикат на събеседвне. Ако на неодобрените кандидати има някой да се обади и да съобщи, че не са одобрени за събеседване, добре. Това, за съжаление, са изключения. Известно е, че за назначаване са предпочитани познатите лица. Ако по случайност си бил като заместник в училището, ако с директора се познавате от друго училище, ако колегите се застъпят за теб като кандидат... Много фактори влияят при назначавенето на нов колега. Това е ясно.
Но когато си обикалял от училище на училище, когато си се навадявал поне на събеседване да те извикат (и там или да се представиш добре, или да се изложиш) започваш да мислиш за себе си и за директорите все по-лоши неща.

Редно е да получиш обяснение защо не са те извикали на интервю, обяснение за това кое не ти достига, че да си сред избраните за разговор очи в очи. Така ще си наясно, че избраните имат нещо вповече на везната (и ти знаеш какво е то).

Как се чувства учител, който не е никъде на 15 септември? Ще обасня.

Чувства се като ненужен многознайко. Уж е доказвал себе си и способностите си, уж е давал всичко от себе си, а е извън системата. Чувства се като просяк, на когото са хлопнали вратата пред носа. Уж не се отчайва, уж запазва оптимизма в себе си, уж вдига нос, за да не показва отчаянието си. Обаче само уж.
Много такива учители са готови да започнат всяка друга работа, защото с диплом за ВО никой не се е нахранил и облякъл - нужни са пари за живеене. Готови са да станат чистачи в училище, миячи на съдове, продавачи, шофьори. Обаче без препоръка от познат и другаде не ги искат, защото задават въпроси, защото мислят и защото искат да разберат същността на работата.

На първия учебен ден на много колеги не им е до празник. На себе си и на тях пожелавам успех в запазването на самоуважение (на първо място) и после да си намерят подходяща работа. Защото без самоуважение за никъде не сме.

12 септември 2009

Приказка за мишлето

Алтернативно заглавие: Приказка за оцеляването

Две малки мишлета отишли да си пийнат млекце, докато стопанката я няма. Покатерили се на масата, оттам върху гърнето с мляко и се навели да пият. Случило се, че цопнали вътре. А гърнето било дълбоко. Едното мишле само успяло да извика "Олеле, удавихме се" и потънало. Другото обаче започнало да бие с крачета. Нямало време да вика. Удряло с крачета, удряло и държало нослето си над млякото. Изтощило се, но...
От упоритата работа на крачката му млякото се пресякло и се отделило маслото. Мишлето се качило върху бучицата масло и оцеляло до сутринта. А на сутринта стопанката, като го видяла, изпискала и ливнала млякото през прага. Така мишлето се спасило.

??? ПП ???
Дали не е по-добре да не се вайкаме колко ни е плачевно положението, а да блъскаме с крачета за оцеляването си?


Това е поредната приказка от онези, с които съм възпитавана. Другите от тази поредица са:
... за пороците;
... за ябълките;
... за богатите;
... за възпитанието;
... за щъркелите;
... за хубавия и лошия живот на децата.
Към приказките прибавям и мъдростите от баба и дядо, и моите странни принципи:
... дядови уроци;
... бабини мъдрости;
... моите разбирания за света и живота.


11 септември 2009

Надписи върху тениски

Събирам идеи за надписи върху тениски.
На български!
Като тия:

04 септември 2009

Шофьори против колоездачи

Колоездачите все пречат на някого - на шофьорите, когато са на шосето; на пешеходците, когато са на тротоара; на паркираните автомобили и майките с колички, когато са велоалеята!?

Най-много се вбесявам, когато шофьрите не пазят колоездачите на пътя, а им свирят, размахват им юмруци, изтикват ги от платното.

Последният случай с мъжа ми и малкия ми син: пътуват с колелета по Аспарухов мост, прибират се от града в квартала. Притъмнява, но те са с жилетки, за да се виждат отдалеко. Детето кара отпред по "дясната граница на платното за движение", баща му е зад него и е леко изнесен от банкетната линия, за да го пази. Преди камерите в началото на моста, където е отбивката за КРЗ и Пясъка, много шофьори надуват клаксони, ръкомахат и ясно показват, че двамата с колелетата им пречат. Един "юнак" дори ги задминава, бичи спирачки и пътникът се показва до кръста през прозореца, ломотещ нещо и ръкомахащ. Искаше ми се да бяха имали камера начелник и да снимат случката. После да я предоставят за обществено порицание и финансови санкции, където трябва. Може като се види изтипосан някъде, агресивният шофьор да се промени към добро.

Питам се къде да карат велосипедистите. Дали да си направят виртуална велоалея, или да се качат на самия бордюр - може пък на граничната територия да бъдат спокойни?! По мостовете да карат върху мантинелите!

И още нещо. Как да прилагат велосипедистите следния текст?

Раздел ХVІІІ Особени правила за някои участници в движението
Чл. 80 Водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.


Какво значи "най-близо"? Колко сантиметра е това? Отчита ли се фактът, че на тази граница са обикновено отводнителните шахти (често без капаци), пясъкът, локвите, кофите за смет... В такъв случай защо, ако колоездачът е на метър навътре от пустата му линия, трябва да бъде плашен с клаксон и засипван с ругатни? Нали велосипедистът е равноправен участник в движението? В някои страни за хората с колелетата има специални секции на светофарните уредби! А при нас те трябва да се движат "най-близо до дясната граница". А как да се разполагат, изчаквайки светофара, когато пътуват напред, а крайната дясна лента е само за десен завой? Ами когато завиват наляво, а има няколко колони? Да прелитат като птички ли?

Големият ми син е редовен участник в движението като колоездач. По негови наблюдения съвсем нищожна част от мъжете шофьори се изнасят достатъчно далеко (на безопасно разстояние) от него при изпреварване. При това в 90% от случаите използват клаксон. Жените шофьори обратно - повечето се стараят да се изнесат дори в бързата лента, за да пазят човека с колелото и почти никога не свирят. Някой нещо да каже?

Голяма дума

Мина ми през главата неприятност, за която сама си бях виновна. Дето се казва, турих си таралеж в гащите, пък после се чудих що ме боде.

Бях забравила бабината мъдрост "Голям залък глътни, голяма дума не казвай!" и ми се стовари връз кратуната нещо, което мислех, че ще ме отмине. Затова сега малко по-кротко и без вирене на носове.

Напомням и на други, които приказват преди да са свършили работата две кратки от бабино и дядово време:

Първо го изсери и тогава кажи "Голямо л**но изсрах"!

Голям залък лапни, голяма дума не казвай!

01 септември 2009

Крути мерки

Ако това не е пример за крути политически мерки...

- Кой е тоя полковник Придж? И как е прочистил парламента?
- Полковник Придж е бивш колар, много умен човек, който докато карал колата си, забелязал едно нещо: когато на пътя ти има камък, по-добре и по-бързо е да го махнеш, отколкото да се опиташ да минеш с колелото над него. И тъй, от 251 члена, от които се състоеше парламентът, 121 му пречеха и можеха да преобърнат политическата му кола. Той ги вдигна, както по-преди вдигаше камъните, и ги изхвърли от парламента.
из "Двадесет години по-късно", Ал. Дюма

Без коментар.