30 септември 2011

"Оттука започва България"

Тази вечер в предаването "Аз обичам България" бе цитиран девизът на Шумен, а той пък ми припомни песента, която преди доста години обичахме да пеем.
Намерих я в мрежата - пак ми харесва.
"Оттука започва България" в изпълнение на Асен Масларски.


 Тектът е тук.

25 септември 2011

Предизборни

Наглости около изборите - колкото щеш.
Вбесява ме едно предизборно обещание, което този път съвсем открито и нагло е дал един кандидат-кмет в едно населено място на своите избиратели от циганската махала на същото населено място.
"Вие само ме изберете! После ви обещавам две години да не плащате ток и вода."
Същият този кандидат парадира с честното и откритото си отношение към всички свои избиратели!
Същият този "спазва законите на страната" и "не купува изибрателни гласове"!
Същият очаква за пореден път да бъде избран с гласовете на своите съграждани с "активна гражданска позиция"!

Той просто се чувства "задължен на обществото" да заеме отново тази така "неблагодарна"  длъжност!
Той вече не може да търпи неразбориите и своеволията в тази малка община вече втори мандат и е готов да се "нагърби" отново с хиляди отговорности, но да изведе нещата към по-добро!
Той "не гони каквато и да е изгода" от длъжността кмет!

Нека обещава! И по-високо и по-открито да си казва какво и на кого обещава! Надявам се, че трезвомислещите негови съграждани няма и да помислят да дадат гласовете си за него. Просто защото чуждата баница да я даваш другиму да я яде, е престъпление.

22 септември 2011

Една приятелка със своите малки ученици

Похвали се моята приятелка и съученичка с нещо прекрасно - децата  от класа й ще ходят пеш реално и ще пътуват виртуално. Искрено се радвам за нея. Тя е учител, който всяка година прави нещо интересно и полезно за своите ученици.
Вижте блога й  и репортажа за новата инициатива, в която се включиха.



Снимката е от статията 
Global Children’s Challenge - Да се раздвижим
в блога на Дени.

08 септември 2011

Смях в аптеката. Актуално, нали?


В аптеката:
- Аспирин?
- Колко?
- За 80 кила чушки.
Още много живи и несъчинени смешки прочетох при Петя в "Смях на скилидки", а тя ги е открила в един форум на фармацифти преди доста време. Аз пък ги откривам едва сега.

Актуално есенно четиво. Всяка есен е актуално. Цикличност има навсякъде около нас.
Приятно четене и хилене!

ПП И си вземайте смеха на малки дози, че да не ви се откачи ченето от смях като моето, ей!

ПП/2 А картинката си казва от кой блог съм си я свила :)

07 септември 2011

Венчилото (бракът) за богомилите

Един герой на Ц. Родев, богомилски проповедник или един от т. нар. съвършени, кратичко обяснява що е то венчило.
Ние, богомилите, не признаваме вашето венчило и изобщо нямаме такъв обряд. Венчилото е измислено от Сатаната, за да оковава душите на по-гордите люде.

Как ви се струва?

И още няколко цитата от същата книга:

Избягвай дружбата на лошите хора и враждата на добрите! (Епиктет)

Той беше призван да води един славен народ, а живееше с мисъл само за богатства, пиршества и удоволствия. Онзи, който забрави народа си, не заслужава да живее.

Щастието, както есенните плодове, трябва да откъснеш навреме. (Епиктет)

Само мъртвият враг не е враг.

Заплашването е силата на слабите.

Без крайна нужда не трябва да се прибягва до ножа както в медицината, така и в политиката. (Плутарх)

Няма по-добър камшик от страха.

Щастието не се мери с продължителността, а с дълбочината му.

04 септември 2011

Манастир "Света Марина"

Намира се на хвърлей място от Варна. След като изкачите аксаковския баир в посока Добрич, завивате наляво на третата пресечка. Табелата сочи село Крумово. Минава се през това село, което изглежда като сглобено от 3 по-малки и доста отдалечени едно от друго селца. Първо голямо спускане надолу, после дълго изкачване нагоре и тъкмо като се излезе на равното - отбивка вдясно. Тая отбивка е новоасфалтирана тясна лента за внимателно разминаване на два автомобила и ако не види някой малката синя табелчица, сочеща манастира, може и да се стигне до следващото село - Ботево. Затова - очите на навигатора да са отворени на осем!
Новият асфалтов път е чуден, обаче на едно-две места хубаво е оплескан от тракторите, които явно са минали напряко от едната в другата нива. Участъкът от петдесетина метра си е направо с коловози заради голямото количество почва, нанесена от нивите. Следват два остри завоя и се показва спретнат нов паркинг, който е почти до самия манастир. С кола също може да се стигне съвсем до поляната, но е забранено там да влизат автомобили.
Такааа.
Манастирът няма ограда! Има само поляна - естествен амфитеатър, в чиято най-ниска част е изградена бетонна площадка като сцена; две чешми - едната без вода; църква и сграда, в която се намират жилищните помещения на монасите. Това, по думите на мъжа, който ни отключи църквата, е действащ мъжки манастир.

През поляната към църквата води пътечка, преминаваща през малко мостче покрай миниезерце с водна лилия в него. Чешмата отдясно на пътеката е по-ниско и коритата й са разположени г-образно. Удобно е и да пиеш, и да си измиеш очите, че и динята си да изстудиш в коритото и да нарежеш на каменния плот. Прави впечатление другата чешма. Тя е кръгла с няколко чучура, но вода от никой от тях не тече. Защо? Не зная. Казаха, че именно това е аязмото. Водата тук е неочаквано студена. Направо ледена. Вкусна и ободряваща. Аз потръпнах от нея. Казват, че е лековита. Помагала при проблеми с очите, с нервите и при безплодие.
Сградата на църквата не е традиционна. Тя е на два етажа. Погладната фронтално, към помещението на първия етаж водят две врати, които обаче са заключени. Това било параклис. От прозореца всрани, който няма стъкла, се видя западнало помещение с оронена мазилка на стените и две книги, оставени на специалната поставка, чакащи следващата служба. Тъжна гледка.
Стълби, отляво на сградата, водят към втория етаж с обновена мазилка и дограма. Докато оглеждахме камбанарията и си мислехме, че църквата се отваря само на храмовия празник, от жилищната сграда излезе млад мъж по тениска и анцуг и дойде да ни отключи. Несловоохотлив и дори малко начумерен, той ни изтърпя въпросите за сградата на църквата, за долното помещение (параклис), за лековитата вода и толкова.

Поляната. Поляната е просторна, с лек наклон. Има няколко къта с пейки и огнища, та дори и със скари, оставени до тях. В дъното на поляната има и тоалетна. Тя обаче е в ужасно състояние и днес никой не се престраши да се възползва от нея. Май всеки избираше да се скрие в далечните храсти или да си отиде без посещение на тоалетното помещение.
Хора на поляната имаше, но никой на никого не пречеше и не досаждаше със силна музика, с викове или по друг начин.
Тихо и спокойно е. Хареса ми и за приятелски сбирки, и за семейни непретенциозни тържества.


Снимката е от сайта за манастирите, към който води и връзката в текста. Мои за съжаление нямам, поради липсата на апарат. Другия път обаче ще имам и ще покажа личните си впечатления в картини.