31 декември 2010

Честита да бъде!


Честита 2011 година! Честита да бъде за всички!
Приятели, пожелавам на всеки от вас здраве, късмет и щастие през новата 2011 година. Нека любовта ви води във всяка ваша стъпка! Нека хъсът за работа и успехи не гасне и покорените върхове да стават все повече! Нека всеки от вас догодина по същото време да се похвали с натрупано богатство от истински приятели, изпълнени обещания и ...постигнати цели!
Същото желая и на себе си! :)
Обичам ви!

28 декември 2010

Златна сватба

Златни спомени е редно да си припомнят хората на златната си сватба. Заради това ние направихме колаж, който ще подарим довечера на златните младоженци - моите свекър и свекърва.

Всъщност те зачитат повече деня, в който са се събрали да живеят заедно - 28.ХІІ.1960 г. - и са станали семейство на практика, а не на хартия. Поради тази причина ги поздравяваме днес, а не след два месеца - тогава само е подписан документът.
Дано харесат подаръка!
Мисля си, че ще е хубаво, ако и ние след още 30 години изглеждаме по подобен начин - усмихнати и обичащи се.


27 декември 2010

Писаните правила

Толкова често в живота си срещам хора, които заобикалят, прекрачват или откровено пренебрегват писаните правила, които уж трябва да правят живота ни подреден и спокоен. Толкова често се ядосвам, че за такива хора писаните закони в жовота ни не се отнасят за тях, а неписани въобще не съществуват. Толкова често, че си съчиних сентенция, която продължавам да проверявам дали важи само в България, или навсякъде:
Писаните правила са за парлама.

21 декември 2010

Странни писма

Получавам вече трети ден някакви гневни писма от непознати хора. Забелязах, че и адресът, до който са пратени, въобще не е моят. Трия ги, но докога така?
Явно аз не съм в час с лошите игрички на някого.

Разбирам хората, които се ядосват и дори вече заплашват още в заглавията. Е, аз пък ще продължавам да си спестявам четенето на подобни неща.
Все пак съм склонна да се извиня на хората от последния списък - ей го на отдолу.


Ще се радвам, ако някой ми даде съвет как да постъпя, че да не пристигат при мен писмата, адресирани до някоя си г-жа Славчева. Благодаря предварително!

20 декември 2010

Страстите от предишни години

Декември 2009 година:
Блестяща украса
Вариации на тема "Нека да е..."
Коледно пожелание
Постни фантасмагории - много вкусно!

Декември 2008 година:
Истинско приятелство между животни
Закъсняла честитка
Декември 2007 годшна:
Мъдрости от филма "Хитър Петър"
Размисли за истинската благотворителност
"Коледари" - Пенчо Славейков
Пожелания за празниците първото и второто

Жива и звучна коледна украса




Имаме си такава на отсрещната топола. Само дето от време на време се юрва нанякъде в атака и после се връща пак. А там - песни, глъч - като в истинско общежитие. Предколедни страсти са ги обхванали и тях, види се. Косери!

16 декември 2010

В очакване на снега



Снегът още не беше завалял сериозно.
Новинарите не бяха почнали да обясняват колко лошо е времето.
Както се вижда, и дървото на брега още не беше се облякло в бяло.

А после снегът заваля и валя - почти 12 часа - съвсем по декемврийски.
Птицата... Май обича да позира!

09 декември 2010

Мой материал


Познах заглавието на своя материал "За вълци и мечки може, а за кучета - не!?" отпреди почти две години. Той е публикуван в един сайт за развлечение в рубрика "Новини" на 1 декември т.г. и после споделен в Свежо.
Не разбрах кой е пуснал "новината". Чак пък новина да е?! (Все пак аз съм писала това на 22 януари 2008 година.) Ама пък интерес е предизвикал! Разликата си личи даже и на пръв поглед.
Нито името ми, нито адресът на моя блог са линкнати. Що бе, драги? Защо си спазил само наполовина процедурата?
Чудя се...

02 декември 2010

Събрание на входа

Събираме се на входа и провеждаме събрание по важните за всички, живеещи в този вход, въпроси.
Днешният проблем заплашва да се превърне в хроничен (преди време на същото място хлътна камион, но море поне нямаше). Вследствие на аварията "от понеделник, когато Тико стоя в морето на нашата улица баяджа време, тръбата, отвеждаща мръсните води от нашия жилищен вход към градския мръсен канал, се запуши. От налягането на бликащата вода нашата тръба се затапила с пясъчни наноси и други боклуци. Още в понеделник вечерта съседите, живеещи на І, ІІ и ІІІ етажи пропищяха, че тоалетните им са неизползваеми. Вчера спешно извикаха камион от типа "Лай***ка" и днес вече се радваме само на остатъчна миризма от бликналото в мазите съдържание на отходния ни канал.
Стои обаче проблем пред нас - сумата, която ние сме платили за услугата, можем ли да си я търсим от ВиК? Все пак не по наша вина е възникнала аварията, не по наша вина се е задръстила тръбата, не заради нашите си боклуци се напълнихме с аромати и "подаръчни пакети". Освен това очакваме това да не е последната авария от такъв мащаб и поразиите на улицата да причиняват щети в нашия вход и занапред. Тогава? Какво правим?
Аз мисля, че е редно да поемат финансовата си отговорност от дружеството ВиК и да ни обезщетят в размера на заплатеното от нас. Такова е отговорното поведение!
А търпение при спиране на водата - щем, не щем - ще проявяваме.

01 декември 2010

Неадекватно

Отдавна не бях се срещала с тотално неадекванти хора. Е, от понеделник до днес имах неудоволствието да се срещна с такова младо същество от женски пол. Чудихме се с хората от групата как тази млада особа е попаднала на тридневно сериозно обучение. Когато човекът тотално отказва да се включи в групат; когато гледа безучастно през прозореца; когато изглежда отегчен до смърт; когато не спазва общоприетите правила за дисциплина; когато се смее ни в клин, ни в ръкав; когато в края на третия ден след постоянни разговори за завършващия тест, попита кога сме разбрали за него... нормално е да бъде приет като бяла врана.
Неадекватно се държа цели три дни и не на място се появи тази странна птица. Даже не се и чудя защо.

Какво? Къде? Кога?

Или за любителите на оригиналния формат - "Что? Где? Когда?"
Бях чувала, че във Варна се организират подобни на оригиналното състезание игри. Бях гледала някакви откъси някъде. Случи се да видя и аз наживо какво, къде и как се провежда. Разбрах и кога се случва.
Та така...
Всеки петък желаещите да участват в състезанието "Какво? Къде? Кога?" се събират в "Орбита", а всеки последен петък от месеца - на друго място. Аз присъствах на събитието в "Тримата мускетари".
Не се допускат зрители! Аз бях шофьор на сина и се натисках да бъда публика, но не би! Господата водещ и организатор бяха готови да ми покажат вратата, но съотборниците на момчето ми - ученици от 8 до 12 клас - ме приеха за състезател. Дали съм била полезен играч, ще кажат те самите. За мен остана приятната изненада, че ме приеха с отворени сърца и ме считаха за партньор, а не за натрапена лелка.

Какво ми хареса?
  1. Възможността да се сформират нови отбори.
  2. Ограничение за брой състезаващи се отбори няма.
  3. Достатъчно да пожелаеш да се включиш, за да ти намерят място в някой отбор.
  4. Организира се редовно.
  5. Участват предимно младежи.
  6. Не възрастта (младежка или зряла) е водещият фактор.
А какво не ми хареса?
  1. Това как се води състезанието. Водещият си е наумил 12 въпроса и ги задава по собствено усмотрение на състезателите. Няма банка от въпроси, от които да се тегли жребий. Излиза, че всички отбори се състезават срещу водещия.
  2. Проявените по време на играта заяждания между стари познати - водещ и играчи с опит.
  3. Откровеното грубо отношение на водещия към всички играчи при обяснение на верните отговори. Този мъж - колега историк - забрави, че на това място не е в ролята си на учител в училище, който се кара заради ненаучения урок или ненаписаното домашно на учениците си. В ролята си на водещ подобно състезание трябваше да промени тона. Всеки човек беше отишъл да провери себе си - колко знае, как бързо реагира и комбинира, какъв интелектуален багаж има в сравнение с останалите, но не и да бъде назидаван.
  4. Въпросите не бяха достатъчно коректно и ясно задавани. Например за мен като неисторик викинги и нормани не означават едно и също; не ги отнасям към един и същи исторически период. Обаче един от въпросите беше зададен така: "Викингите, норманите... Докъде е най-дългият им път по море?"(цитат по памет). Нашият отговор "Северна Америка" отиде в канала, защото верният отговор се оказа Сирия - Антиохия. Той каза, че викингите стигнали до Антиохия по време на еди-кой си кръстоносен поход. А аз още съм убедена, че викингите в кръстоносни походи не са участвали. Освен това кръстоносците са пътували по суша, не по море!
  5. След приключване и обявяване на победителя водещият зададе последния си въпрос - 13, резервен - събра листчетта с верните отговори, съобщи, че всички са отговорили правилно, но не даде отговор официално. Той просто се облече и си тръгна без да закрие събитието. Явно е искал да покаже колко остроумен и находчив е той самият. Задавам този въпрос на всички без да зная и без да уточнявам името на автора. Все пак обясних кой, къде и кога го е задал. Очаквам отговори.
Какъв не би станал никога мъж, който не обича да се бърка в женските работи?
В резултат на видяното в състезателната вечер у дома възникна идея да си правим семейни състезания от подобен тип. Сега трупаме банка с въпроси и сондираме мнения на приятели.
А от вас очаквам отговори.