27 септември 2007

Щастието


Преди време бях писала нещо за Бог и за Щастието. Сетих се, когато видях нещо хубаво и истинско. Посланието, пратено ми като поздрав от приятелка, ми дойде като по поръчка в момент на трудност и емоционален срив. Който има нужда от малко философски, но истинси думи за човешкия живот и щастие, може да изгледа, изслуша и осмисли това.




Някой да се просълзи като мен?


:)


А някой да остана равнодушен?

26 септември 2007

За свестните даскали

Нагорещиха се страстите около учителската стачка. Много хубави и още повече лоши неща се чуха за преподавателите, учителите, даскалите. И в моя и в други блогове прочетох и коментирах много нещо.
С APXUBATOPA доста неща си казахме чрез писма и споделихме мисли за свестните даскали и за това кой учител е добър и остава в спомените. За лошите, дето никой не отрича, че ги има, сметнахме за недостойно да си хабим думите.
Ще ми се обаче на този задочен разговор да станат свидетели, а може би и участници, повече хора.
Та значи APXUBATOPA ме попита:
- Пък аз ей сега режисирах едно предаване за Стачката. Ще я бъде ли?
На което аз отговорих, че съм доста обезверена, че доста неща са се натрупали в атмосферата и може да бликне нещо некрасиво, но твърдо съм ЗА стачката и се включвам лично. Последва това:
- Е, и аз познавам добри даскали и лоши даскали. За съжаление лошите са повече. Един добър обаче тежи, колкото всички лоши - или поне при мен е така. Ти как мислиш?
- А кой даскал е добър според теб? - реагирах малко остро аз. - Който ти позволява всичко и не изисква никакви напъни? Който е строг, но справедлив и не лигави учениците си? Който пуши с тях цигари? Който псува повече? Който може и да се кара и да се смее с децата? КОЙ? И продължих малко ... хм, ей така:
- Всеки помни няколко имена на учители от своето детство и юношество (старичка дума, но...). Аз си спомням с най-добри чувства първо името на учителя си по физкултура, който беше изключително строг. Даже си беше страшен. При него хък-мък нямаше. Навремето се страхувах от него. Сега оценявам, че ме е научил на доста неща. Дистанцията между нас никога не е била прекомерно скъсявана, но покрай строгостта беше и невероятен шегаджия и пазеше интереса на учениците си, и не допускаше грубости, и не злословеше срещу колегите си... И... сигурно нещо забравям.
Иначе си прав - един свестен е равен на сто кофти даскали. Надявам се учениците да могат да кажат за мен, че съм от свестните. Не сега!!! След време. Истината се вижда по-ясно отдалеч.
Отговорът обаче така ме впечатли, че (който ще да ми се присмива) ме разплака.
- Добър даскал е този, който ме учи! Постно казано, но истина!
Единственият Учител
(Не обърнахте ли внимание на главната буква?), който съм имал - другите не заслужават това достойно определение - беше французойката Стефани, която отвреме навреме споменавам в блога. Тя дойде чак последната година при нас.
Тя ни учеше!
Тя ме научи да вярвам в себе си и да съм творец, а не хулиган; тя запали в мен искрата на фотографията (тук ти правя жест с очи), но ми се скара, че рисувам в час; тя ни събираше на купони у тях, но изискваше да си знаем уроците; тя ме напи в Арак, но и ме гонеше от час, когато правех глупости; тя направи от нас театрална трупа, която взе наградата на публиката, след като публиката вдигна бунт против журито, но и ми писа пет двойки на лоша диктовка; тя ме събра с най-голямата ми любов, но и тя ми каза, че не е нужно да обичам полузабравен образ след десет години депресия; тя ми показа интернет и първия уин-компютър (преди това бяхме на Правец),
и тя ме поправя, когато правя грешки и до ден днешен.
...
И... тя ми е учител и сега, десет години по-късно, и в трудни моменти се уповавам да мъдростта й.
Тя ми е приятел, ментор и пример в живота.
И всеки път ме представя - "Това е Боян, той ми е ученик! Чуйте, колко прекрасно говори френски!" А аз перфектно и ефектно се покланям и казвам "Много се извинявам, но не съм имал възможност да употребявам френския си отдавна."
Доволна?
Тук аз си поизтрих сълзите и след кратко отговорих.
- Как иначе? Страхотно е човек да има по един такъв учител в спомените си. А ако поддържа връзката с него жива - какво по-хубаво. Щастлива съм, че имам колеги, за които се казват такива добри неща. Но, съгласи се, че е нужно малко време (човекът да поотрасне) да се осъзнаят тези "постни" истини.
Разрешаваш ли ми да публикувам този разговор или поне част от него в блога си?
Какъв беше отговорът е ясно, но все пак:
- ... мисля и двамата да го направим.
И го направихме. Ето тук. Ако можехме така нормално и добронамерено да общуваме помежду си по-често, сигурно бихме били доста по-добре.
Някой нещо да добави? Не се ли получи един хубав разговор за добрите даскали?

24 септември 2007

Стачка

Започва се. Къде днес, къде утре, къде вдругиден - началото е сложено. Моето лично усещане е, че досега такава всеобща решимост в съсловието да защитава интересите си не е имало. Доколко ще издържим ( включвам и себе си в кюпа, защото и аз съм страхлив продукт на много фактори), ще видим. Дано успеем поне наполовина да извоюваме и да отстоим исканията си.
Четох с огромен интерес статията на Марфа по въпроса и коментарите след нея. Хора различни, нагласи и мнения - разни. И аз съм изразявала мнението си по въпроса за стачките и единността на хората от различни области в името на нещо по-добро.
Е, сега вече и ще стачкувам. Защото искам да осигуря възможности за по-добър живот, за образование и развитие на собствените си деца. Защото работя първо за благото на собственото си семейство и чак тогава за благото на обществото. А ако успея от своите си деца да направя Хора и Граждани, значи бих могла да направя поне мъничко и за чуждите деца, с които работя в училище!

19 септември 2007

Уникални български имена

Като се заговорим с някого за интересни български имена, се сищам за Титко, Вишка, Любовка, Деспа, Тони (за мъж), Въльо, Вълкан, Груьо, Лисичков, Кокошев, Боримечков, Газибарова и т.н. Ама като видях тези, просто ми се откачи ченето!
Приятно четене!

11 септември 2007

Спомних си един разказ

Слушах сутрешния разговор по Нова телевизия със заместник министъра на образованието, Янка Такева и трима учители от София. Колежката набързо направи разчет на една средна заплата в системата - за какво и по колко би разпределила "голямата сума". В края на списъка стояха развлечения и почивка. Естествено перото почивка се зачеркна! А за развлечения - театър, кино, опера, и др. имаше смешна сумичка за билет на последния ред в театъра.
По този повод се сетих какво ми разказва моя близка преди 5-6 години за учителите в Испания. Отишла в Испания, командирована по някаква програма, и отседнала в учителско семейство - нейни приятели. Семейството, с две разнополи деца, живеело в 4-стаен апартамент (по техните стандарти кухнята, трапезарията и холът не се включват в числото стаи, а само спалните помещения; значи 4 спални и общи помещения). Моята позната обитавала стаята за гости през целия период на пребиваването си там - повече от месец. В този период испанските учители били в стачна готовност, а после започнали и стачни действия. Българката попитала против какво протестират. Отговорът бил такъв:

Искаме увеличение на заплатите. Сега те са малки и не можем да живеем нормално. Сега с тези заплати можем да си позволим само една семейна почивка през лятото - на Карибите. А за зимна почивка в Алпите - няма пари. Искаме по-големи заплати!

Какво да кажем ние с исканията си за такива заплати, които биха ни позволили да живеем достойно, да отглеждаме и възпитаваме собствените си деца с достойнство, да не се притесняваме, назовавайки професията си?! Скоро няма да стачкуваме, за да можем да си позволим по ДВЕ почивки в годината!
Трудно ще ги стигнем европейците :-/



10 септември 2007

Още се сдържам

Докато още си трупам емоции, преди да избухна и преди да почна да бълвам разни недообмислени неща, харесах една статия. Който иска, може да я прочете. Пък може и да си пообсъдим туй - онуй в коментарите.
Статията започва с цитат от Сенека: "За живота учим, не за училището!"
Още се сдържам.

07 септември 2007

Моите седем странни принципа

Както обикновено реални случки ме провокираха да проведа с моите момчета разговор за истината и лъжата, за споделянето и премълчаването между деца и родители в семейството.
Всеизвестно е, че за родителите децата си остават вечно деца (дори когато те са станали родители, дори баби и дядовци). Но, когато родителят не възприема детето си - личност със свой живот, със свое семейство и деца - като самостоятелен човек, способен да решава проблемите си сам и да се учи от грешките си, трябва сериозно да се замислим дали той е добър родител. Всъщност ми се ще сама за себе си да формулирам в слово възпитателните принципи, от които се ръководя. Те може и да са грешни, според други, но за мен са правилни и задължителни. Особено що се отнася до възпитание на съвременен човек (мъж), който трябва да заживее собствения си живот един ден, без значение колко близо или колко далече е от родителите си.
Тук излагам свои схващания за връзките в семейството и замисимостта от родителите, колкото и странни да са те за някои хора.
1. В семейството няма и не може да има теми табу! На поставените въпроси родителите отговарят точно и без заобиколки и срам, с подходящи за възрастта на детето думи.
2. Малкото дете трябва да казва всичко на мама и татко, порасналият човек - само каквото иска! Изискване към малките деца е да споделят всичко с родителите - и хубаво и лошо. С израстването споделеното става все по-премисляно от детето - подрастващ или младеж, тъй като то придобива постепенно умения да се пази физически и по-късно психически от посегателства. Нормално е с порастването детето да преценява кое и колко да сподели с родителите. по-добре е понякога да премълчава и украсява истината.
3. На родителите не се казва всичко, а онова, което порасналият самостоятелен човек прецени. Не винаги е добре те да знаят всичко - понякога за да не ги тревожим, друг път, за да не ни спрат.
4. Родителите НЕ винаги се слушат! Факт е, че техният опит и мислене са различни от тези на младите и вместо да ги подкрепят, може да ги препънат в начинанието им. А дори то да е грешно, младият човек бързо се учи от грешките си и трупа собствен опит. А безспорен факт е, че и лошият опит е опит!
5. Порасналият човек се доизгражда като личност далеко от опеката и влиянието на родителите, които пък трябва да се научат да не месят в неговия живот.
6. Хубаво е момчетата да обичат майките си, но е още по-хубаво да се откъснат от техния хват (полите им) най-късно до 18-20-годишната си възраст. Достатъчно примери има за женчовци, неспособни да живеят извън майчината сянка.
7. В ранна детска възраст е добре родителите да научат децата си и да лъжат! Понякога способността да лъжеш ти спасява кожата - и физически, и емоционално, и в много други аспекти.
Мисля, че ще проличи колко много обичаш децата си, ако ги оставиш да си живеят спокойно живота, след като си направил всичко възможно, за да ги възпиташ добре! И ако си налагаш да не се намесваш там, където не ти е мястото.

Има една приказка за майка щъркел, която пренасяла над морето малките си. Майката питала всяко щъркелче: "Когато остарея и не мога да летя, ще ме пренасяш ли и ти така над морето?" И щъркелчетата отговаряли: "Да, мамо!" След тези думи, майката изхвърляла в морето поредното малко. Когато попитала последното щъркелче същото, то отговорило: "Не, мамо! Тогава и аз ще си имам малки и ще трябва да пренасям през морето тях!" Само това щъркелче майката пренесла докрая, защото казало истината.

Каква е поуката?


06 септември 2007

Чуденка

"В теб се крие повече, отколкото вижда окото."
Тези думи са на един литературен герой. Смятате ли, че за всеки един човек могат да се кажат? За добро, а може би за лошо?

Тече навсякъде

Вчерашният проливен дъжд завари голяма група учители на съвещание в Пленарна зала в сградата на община Варна. За силата на стихията те съдиха не само по звука, чуващ се дори в затвореното помещение, но и по капчука вътре. Докато на микрофона говореха поканените на съвещанието гости, думите им бяха прекъсвани от капещата в залата вода.
Е, щом и в общината тече, обикновените хора могат и да се успокоят за собствените си домове, нали?

И аз бях там. И аз го чух и го видях... Но много не се смях!
:(

05 септември 2007

Ааа, разграда тря'а са полива

Покрай ремонтите в училище върви и активно озеленяване. Главно с райграс. Една от лелките обаче не може много добре да говори на български и с нейните думички се забавляваме искрено.
Малко смешки искате ли? Ето ви:

  • Засаждат в най-горещото време райграс в градинките пред училище. Жегата е ужасна. Ленчето носи една кофа и на въпроса къде носи водата, тя отговаря: - Ааа, разграда ш' поливам, ш' расте, зилен ш' ста'а. Мене н'чалничката тъй казва.
  • Пита я една колежка дали жената, която преди малко е била в сградата, е юристката. К'во, ориз ли, да н'ни дават ориз без пари? - веднага попита тя, без да е разбрала думата и въпроса.
  • Позволява си да пуши в двора (лято е, деца няма...) и ние се шегуваме, че ще я глобят или ще я уволнят дисциплинарно, а тя: Ееее, да вулнява, ку ще диспипслярно. Еее, 'на цигара, няма ко, ш' пуша тъй секи ден, ей тука - мям' да купу'ам сок, цигари ш' пуша.
  • Бананов ей си'а ш' доди и пак ш' са кара. А името е Баналиев.
Сигурно и вие познавате човек, който да ви забавлява с езиковите си грешки?

03 септември 2007

Какво още?

Кой откъде се присети, че нещо с децата не върви, решава, че нов предмет трябва да влезе в училище като задължителен .
То не беше сексуално, здравно, гражданско образование. То не бяха компютри, безопасност на движението по пътищата, гражданска защита, опазване на околната среда. Сега е ред на религиозното обучение и възпитание.

Ей затова ще имаме пенкилеровци, дето няма да могат да си напишат правилно името, обаче ще знаят да филосфстват!

Аман бе! От многостранното ни развитие, стигнахме до никъде! И не само родителите са прави да се жалват, че децата им са натоварени. Като кой откъде завърне, вменява на училището всичко -отглеждане, възпитание, изграждане на личността... Каквото си пожелае и помисли това.

И ще са претоварени, и ще психясват, и ще са агресивни нашите деца.

А се възхищаваме на чужди образователни системи, че подрастващите са спокойни и имат време за учене, упражнение, спорт и развлечен. Обаче те НЕ гонят високо академично ниво на обучение по всяка дисциплина и на всяка цена, нали! И ако са набутали в учебните си програми повечко дисциплини, то в прогимназиалния и гимназиалния курс учениците имат право да избират. Каквото им е интересно, това учат; или пък само посещават занятията като слушатели.

Болното съзнание и болната амбиция на тоя и оня взимат заложници - подрастващите ни, тийнейджърите ни, които вече са убедени, че не е нужно да учат, за да сполучат. То на масрафа на пощурели възрастни не мож надви!

Коментари ще има ли?