29 ноември 2009

Свети слънце...

... в прозорците.

Почти като маяк ;)

28 ноември 2009

По съвет на децата

По съвет на децата гледах "Вълната". Съвременен филм, който поставя въпроси. Въпроси, които ние дори не смеем да си зададем. Ето и статия за него отпеди няколко месеца.
Германците наистина могат да ни научат как да се изправим лице в лице с фактите от историята си и пред страховете си от бъдещето.


Непрочетен вестник

Никога не съм претендирала, че в дълбочина познавам нашето кино.
Ама пък хич да не съм чувала за филма "Нощните бдения на поп Вечерко"...
?!?
Детски ли е, за възрастни ли... Ще видим.
Предлагам на хора като мен, непросветени, да го видят. Може пък и да е хубав.


Моето мнение, щом го изгледам. :)

Сега подхождам към него като към непрочетен вестник. :) ;)


21 ноември 2009

Две шепи шипки и малко коприва

Обикновен почивен ден. Започна и свърши нормално. Нищо особено не свършихме, нищо планирано. Закуска, мотане, разходка из града. После и в гората.

Отидохме в гората след обяда - да видим има ли гъби, или няма. Оказа се, че има, ама като не ги познаваме тези... Поразгледахме ги, помирисахме, пък после ги завихме отново с дъбова шума и отминахме.


Все пак от гората се върнахме с пълна торбичка. Набрахме си коприва и шипки. Копривата още тази вечер ще бъде сготвена и изядена, а шипките ще си ги варим на чай, след като ги изсуша. Радват ми окото тези червени мъниста.

На това му казвам мъничка истинска радост. :)

*** В изтерзаната ни гора все още има какво да се набере!***

20 ноември 2009

КаквооО?

- "Търся секретарка"! Точно като за мен, кратка и ясна обява! Я да видим какво ще каже по-конкретно! Така-а 08-88-ху-00-88 ...
(сигнал, изчакване)
- Ало, добър ден! Обаждам се във връзка с обявата, че търсите секретарка...
- А... колко... сте... години? (силен чуждестранен акцент) ?
- 40, мога да...
- А... аз търся по-млада...
- ?!?!
- Аз... чужденец и самотен...
- ?!?!
- ... аз търся по-млада.
- КаквооО? :О :Х :Х

16 ноември 2009

Пак трагедия

Вчера се случва това.

По радиото новината се върти ежечасно. Майката на момчето е на работа, когато научава (как и по кой начин не зная). А в края на смяната я намират паднала по лице, потрошена и в кома.

Ще се разнищва ситуацията - все пак изникват доста въпросителни. Ужасно е, че трагедията води след себе си друга трагедия. Не познавам бащата на момчето, но според мен в момента той наистина се нуждае от подкрепа - синът му вече не е сред живите, жена му пък не е нито при нас, нито оттатък...

Страхотии!
Дано намери сили да преодолее този ужас! И дано жена му се оправи!

15 ноември 2009

Правите ли си семейни портрети?


Мисля си.
Дали традицията да се правят семейни портрети е жива днес?
Толкова много техника имаме, толкова много снимки на всякакви неща правим...
А правим ли си семейни снимки?

При мен се оформи цяла папка със стари, по-нови и съвсем пресни семейни портрети. Някои са в традициите на студийните фотографии, а други са по-неформални.
Разглеждайки ги, си мисля, че е прекрасно да ги имаме и умножаваме. И най-важното да ги пазим и разглеждаме заедно от време на време. Може би на Коледа или пък на специално наречен за това ден в годината? Какво му пречи на семейството да си измисли празник на семейната снимка и да се събира ежегодно за празнуване?


***
Прекрасната снимка в началото открих случайно (в сайта на една жена фотограф) и много ми хареса. Приемете я като поздрав за всички.

14 ноември 2009

Гледам по чужди телевизии

Гледам неща, които ми липсват и ги няма по нашите телевизии.

На мен лично бързо ми писва от залитането по турски сериали, по танцувални състезания, по комедийни програми, риалити формати и прочее.
Въртя по чуждите програми и освен такива с научнопопулярна насоченост гледам и някои руски канали.
Удоволствие ми доставиха например сериалите "Магьосницата", "ЖП-ейци", "Селска комедия" и "Терористката Иванова". Все филми на актуални, делнични теми. Много различни от сълзливите мелодраматични турски, мексикански и какви ли още не сериали от по 500 епизода.

"Ворожея" - 4 серии, в които младо момиче остава без работа, без приятел и без пари. В безизходицата й помага нейна приятелка с бърз и предприемчив ум - организира фирма за омагьосване и размагьосване, в която главната героиня участва без особен ентусиазъм...








"Путейцы" (информация с клипче) - 16 серии, посветени на живота на служителите от руските железници - полицаи, стюарди, началници на влакове. Всяка серия е със свой сюжет, както и всяка смяна на служителите се отличава от другата по това кой, накъде, защо и как пътува.






"Деревенская комедия" - 12 серии. Животът в малко селце, населено от уж обикновени хора. Страсти, проблеми, любов, конфузни и смешни ситуации има, както в истинския живот.





"Террористка Иванова" - 8 серии. Кучето на новобогаташ напада детето на главната героиня. Съпругът й стига до саморазправа и скоро след това умира. Героинята е решена на крайности в търсене на справедливост. Полицаят най-неочаквано е на нейна страна. Това не е ли проблем и в нашия живот?



Обичам да гледам и предаванията "Моя родословная", "Фазенда", "Модный приговор", "Пока все дома" (специално рубриката "У вас будет ребенок") и "Давай поженимся" на ОРТ, защото имат цел, различна от чистото забавление.

"Моето родословно дърво" разказва за това как хората да търсят своите корени - къде и как да открият информация. Във всеки епизод герой е някоя известна в Русия личност (днес това беше солистът на ЛюбЭ - Николай Расторгуев).

"Фазенда" е кратко предаване за това как да се постигне удобство и уют в жилището и на вилата. Невероятни дизайнерски идеи и решения се представят, от които всеки спокойно може да си открадне нещичко.

"Модна присъда" ни показва как човек може да изглежда и да се чувства великолепно. Няма негативно отношение и упреци дори към хора с фигури и лица далече от идеалните. Обикновено промяната е невероятна. Дава ми наистина положителен заряд.

"Докато всички са вкъщи" всяка седмица гостува на известно семейство, с което водещият си говори на различни теми - деца, предци, семеен живот. спомени за минали години. Рубриката им "Ще си имате дете" е посветена на това да се представят деца от детските домове, за които да се намерят родители.


"Хайде да се оженим" може би по нещо прилича на някогашното наше предавне"Адрес 4000", но съвсем не е така печално. Напротив дори е много оптимистично. В него има един герой, на когото се представят трима кандидати (мъже или жени), от които той си избира "половинка". Надеждата е някой ден тези двамата да се оженят.

Може да е въпрос на лично възприемане на нещата, но обичам да слушам и гледам предавания, от които може нещо да науча. А тези ми дават усещане за приложност, полезност, за образование и семейна памет. В края на краищата ме карат да се чувствам спокойна, защото не се търси скандалното, защото не се рови в мръсното бельо на хората, не ме натоварват емоционално и психически.

Защо пък да не ни покажат по телевизията нещо хубаво, вместо непрекъснато да ни заливат с помия? Би ми харесало.

12 ноември 2009

Какво ли е пък това?

Зададох си този въпрос, ровейки се в разни стари нещица.
Гледам го - тъничко такова, прашно...
Отварям...

И вътре - марки.

От онези, които уж бяха за колекциониране.
Съпругът ми си ги купувал и старателно си ги пазел.
Много са изгубени, разбира се, но все пак има и запазени.


А това си изглежда като цяла серия.
И като че ли стават.
?!?

Преди 20 години


Съм била ей такава.
Това е портрет, направен с ножичка от натура. Бях наистина впечатлена от майсторстовото на човека. Той работеше направо на алеята в един от парковете на Киев. Такова нещо дотогава не бях виждала.

Хората си спомнят важни неща, пък аз...

10 ноември 2009

Две усмивки и... ;)


- Иди купи кафе и хляб! Моля!
- Готово! Ама за усмивка не дават.
- Пусни две! И да ти върнат ресто!

Ако си дал

Ако си дал на гладния дори трохица хляб
от своя хляб;
ако си дал на скитника дори искрица огън
от своя огън;
ако си дал на милата от своето сърце;
ако си дал на чуждите живот от себе си...
Ако си дал от себе си,
не си живял напразно.

Никой не може да ти отнеме
обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнеме
вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия, но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш...

Дали е трябвало изобщо да се раждаш?

Текст Иля Велчев

***
Страхотната песен на Емил Димитров, която винаги ме кара да се замислям.

08 ноември 2009

Stardust - "Звезден прах"


Много приятен филм приказка (по романа на Нийл Геймън), в който има добро и зло, реалност и фантазия, много хумор и естествено щастлив край.
За мен беше особено приятна изненада да видя Робърт де Ниро и Мишел Пфайфър в ново и необичайно амплоа.
Гледайте го - има какво да харесате.






Забавление за цялото семейство.

03 ноември 2009

"Детство мое" - усмихнати спомени

Натопиха ме и мен да разказвам детски спомени - благодаря на Савлена за това. Няма да забравя и аз да я топна някой път някъде.

Не помня да съм била особено палаво или разглезено дете, но все имам някои спомени за белички и щуротийки. Сега по същество.

на 6 месеца

Моите най-първи детски спомени са много усмихнати и много наивни. Винаги съм била малката сестричка - чакана, обичана и пазена от всичко лошо. Когато родителите ми са купили къщата (в Нови пазар), цалата махла се плодяла, сиреч увеличавала се с по някое бебе. Приятелите на батко се сдобивали с братчета и сестричета, а той милият си оставал все самичък и много си искал братче (в краен случай сестриче). Накрая и той станал горд батко и бдял над моята особа като орел.

аз на 1 годинка, батко на 6

Мъкнел ме все със себе си, после ме изчакваше да настигам момчешката им банда, а накрая вече не ме искаше подире си, обаче аз нали съм свикнала, ходех си като кодук подире му.
Като цяло и до ден днешен с лекота се разбирам с мъжете - не съм свикнала да кокетнича, може би затова. Не съм участвала в боевете с фунийки, обаче стриктно спазвах мъжката дисциплина - намирах хартия за тях, складирах направените, помагах при изработването на количките за състезанията по задната улица. Съответно много се радвах, щом батко ме возеше на количката си с лагери. Такива състезания си устройваха момчетата от махлата...

с част от четата момчета

Може би един от най-ранните ми детски спомени е свързан с една шейна и една пералня.
Сигурно съм била на година и половина или на две и половина. Имаше дълбок сняг и всички татковци превозваха децата си по улиците с шейни. Пералнята трябваше да се отнесе на ремонт. Татко застла шейната с две одеала, както винаги, облече ме топло, намести ме в шейната, сложи отпреде ми пералнята на отговорно пазене и потеглихме. Тихо си седях в шейната и се радвах на всичко. Качвахме се на тротоарите, слизахме на шосето, пресичахме, спирахме се на раздумка с таткови познати.
Изведнъж - при поредното качване на тротоар - се намерих на снега, а върху мен оцеалото, пералнята и шейната. Стоях си като мишле в дупчица и точно през една дупчица гледах хорските крака около мен. Татко разчисти натурията от мен, видя ме, че съм здрава и спокойна, засмя се и отново нареди целия пъзел на превозното средство. Пътуването продължи без аварии.

І клас - чавдарчета


Едно лято, когато съм била на 7 или 8 години, гостувах на село (Ветрино) при дядо, стринка и чичо. Царство им небесно на всичките! Стринка ми поръча да нахраня мисирчетата, след като тя ги е прибрала от улицата, и да ги затворя за през нощта. Аз не отказвам помощ, ама имам панически страх от всякакъв пернат добитък, колкото малък и сладък да е той. Влизам в тяхното отделение. Изсипвам, където сваря триците им, и бързо навън, че да не ме погнат дребосъците по петите. Затварям чинно вратата и я подпирам с една ... брадва!?! И веднага пак на игра. След известно време пристига стринка разлютена, спипва ме за ухото и право при пуйчетата. Що да видя - вратичката им отворена, тях ги събират по двора, а едно е цапнато с брадвата по главата и вече е предало Богу дух. Излиза, че аз съм го убила като съм подпряла вратата с брадвата.
Тук ми иде да кажа "Чавдарчето е примерно дете - играе, пее, учи се, чете." Чавдарче мило и грижовно към домашните птици съм била де.

Спирам засега с разказите за онова време, защото не са една и две случките. Някой ден може и да продължа например с разказ за бойното ми кръщение в карането на колело. Но това друг път.

Сега е време да предам нататък и го правя. Да продължат играта поръчвам на Архиватора, Ганчо и Gloxy-Floxy. Дано се съгласят:)


02 ноември 2009

Есенна китка

Засях мушкатото още пролетта.
Чаках го, чаках го да се развие и да цъфне, пък то не щя и не щя.
Стоеше си мъничко и сякаш не порасна и с милиметър.
Оцеля въпреки всичко и напук на всичко!

Накрая взе, че цъфна. В края на октомври!

Стопли ми душата.
И ми развесели гледката от балкона.
Как да не му се радвам!
:)