31 януари 2011

Филм за Висоцки се очаква

Вчера цял ден централната руска телевизия посвети на годишнината от рождението на Вл. Висоцки. Аз лично хванах по обяд филма "Вершина", а вечерта с удоволствие изгледах концерта и награждаването на лауреатите на наградата "Своя колея" за 2010 година. По време на целия концерт вървяха разговори за новия филм "Высоцкий. Спосибо, что живой" ("Висоцки. Благодаря, че съм жив").
Завързаха интрига - кой играе ролята на Висоцки - и направиха сериозна реклама на филма. Аз лично съм заинтригувана. Ще видим какво се е получило и дали ще си струва шума, едва след като го гледаме. А засега толкова:





За миналогодишните награди бях писала тук. А тази година най-много съм впечатлена от наградата на С. М. Сотников, началник на летището за хеликоптери в Ижма, благодарение на когото при аварийно приземяване на пасажерски самолет на недействащото, но поддържаното от него летище, оцеляват всички пътници в самолета. Човекът получи наградата си за своята вярност към дълга, за професионализма и личното си мъжество. Защото благодарение на неговия труд са живи повече от 70 души. За него и за другите двама наградени пише повече тук.

30 януари 2011

През прозореца - архив



Оказа се, че доста неща съм снимала през прозореца и съм ги показала в блога:

17 януари 2011

Съвет към жените

Ако искаш да чуеш наистина интересна история, изпрати на мъжа си СМС с текст : "Как можа! А аз ти вярвах..."

Снимката си показва откъде е взета.




16 януари 2011

Що е то?

А?

04 януари 2011

Купон за РД

Когато навършва човек определен брой години, му е кеф да си събере приятелите на купон. Е, вчера големият мой юнак навърши 19 и си направи празник на терен. Показа ми куп снимки, сред които тези двете направо ми пълнят душата.

Вместо разни торти със свещички - слънце за спомен.


И понеже още ме държи меракът да редя благословии, пожелавам на всички Станови приятели (на и извън снимката, които са все такива готини млади хора) да бъдат все така усмихнати, пробивни, добронамерени, възпитани, задружни и щастливи.
Направете живота си такъв, какъвто ще си го харесвате!

01 януари 2011

Нова година // Васильовден // Сурваки

Както и да го наричаме, този ден си е празничен.
Моите именици - мама и малкото ми момче - черпят, ходят мокри (нали всеки гледа да ги окъпе за здраве), срещат и изпращат гости. Живи и здрави да са ми - в тяхна чест продължаваме наздравиците през целия ден. Все хаир и късмет им наричаме! И дано от здраве да не се отърват цяла година!
Сурвакането обаче ми липсва. Бях дете - обикалях от къща в къща в нашата махала в Нови пазар; пораснах - гледах как дребните шарят рано сутрин и налагат гърбините на махмурлиите чичковци и ранобудните стопанки; дойде ред и аз да срещам сурвакарчета - ама няма. Имаме мънички съседчета, не е като да нямаме, ама не идват. Все си мисля, че сурвакат само в собствения си дом и родните си баби и дядовци и другаде не ходят. Дали някакви скрупули спират родителите да водят децата си да сурвакат, или чист мързел? Което и да е, традицията да те сурвакат за здраве фарфалачета с грейнали очета вече я няма. И тя на свой ред върви към херметизиране и нафтализиране - ще гледаме читалищните самодейци как представят обичая и туй то. Ще се радваме на дечковците от детските градини и началните класове, които сурвакат дружно господата кметове, министри и други важни особи в последния работен или учебен ден от декември. Ама това не е истинският обичай! Не е и в точното време!
Както и да е де! Да сме живи и здрави! Да посрещаме с радост и нови надежди всеки Васильовден, всяка Нова година! И който може да снима съвременните сурвакарчета, да снима, че да има доказателство за живия още обичай!