25 февруари 2010

"Ясно" и "конкратно" - на ползу народу!

„Всичко е предвидено, само че ще има малко по-завишена такса, която трябва да се плати. Знаете, че има гратисен период до края на годината за тези паспорти, които са с изтекъл срок, поради забавянето, което имаше от предишен период от време и процедурите, които бяха приключени към август, когато беше сключен договорът от предишното правителство".
Този текст съвсем ме обърка.
Аман от витиевати фрази! Цитатът е пример за това как с много и натруфени думи да не кажеш нищо. Който е любопитен, да чете тук.

"Благодаря" за информацията! Щях да съм по-добре информирана, ако бяха сложили една простичка таблица с графи: вид на документа, възраст, срокове на издаване и стойност.


ПП - Все съм се чудила защо му е на някого
да представя информация, копирана от някъде,
без да е променил и една запетайка в написано.
За сравнение - това и това.

24 февруари 2010

Времето променя не само лицата






Разни спомени се събудиха в мен. Гледах снимки.

На двете снимки са все същите хора, но с няколко десетилетия по-възрастни (вече доста години не са с нас). Със сигурност времето се е отпечатало не само на лицата им.


Светла им памет! И двамата бяха добри, човечни хора.

22 февруари 2010

"За приятелите"

Има една руска група - "Дюна". Повечето им песни са шеговити, иронични. Има обаче една съвършено различна - "За приятелите". Тя е посветена на приятелите, които вече не са между живите.
Тия хора могат да пеят за толкова различини неща. Как да не ги харесам.

17 февруари 2010

Сокол

Първия ден се чудих дали очите не ме лъжат. После се уверих, че пред погледа ми се рее сокол. Истински! Когато на третия или четвъртия ден прелетя на една ръка разстояние от стъклото, съвсем повярвах.
Сега се чудя какво ли прави тук в цивилизацията. Явно мишки по полето не са останали. Дано не се е научил да се храни от казаните с боклуци!

14 февруари 2010

Три в едно

Трифон очаквал Валинтин да му поиска прошка задето почти го е изтикал от празничното съзнание на съвременния българин. Налял си чашка вино, изпил я. Последвали втора и трета, а Валентин го нямало. Когато накрая той дошъл при Трифон, вече било къдсно да иска прошка. Трифончо вече се бил опростил с всички и отдавна сладко сънувал.

12 февруари 2010

Едно стихотворение

Попаднах на него случайно. Хареса ми. Искам да науча повече за автора - Пимен Панчанка.

РОДНИЯТ ЕЗИК

Казват: моят език си отива,
отживял си е времето - да!...
Не! За мен той е вечен и жив е
като лъч и сълза, и звезда.

Той е писък на жерав замръкнал,
на събудени извори звън,
на синчеца най-синият сън
и потракване сутрин на щъркел.

Ако някой наложи забрава
на езика на моя народ,
ще помоля небето тогава:
не ми трябват ни хляб, нито слава,
осъди ме на скръб до живот.

Остави ни едно: имената,
със които отколе звънят
всички месеци в родния кът
с песента на леса и ятата:

студзень - с приказки в облаци снежни
люты! - с мраз, който вкъщи пълзи,
сакавiк - с кипнал сок и с копнежа
на неземните бели брези,

красавiк - със небе гръмовито,
травень - с първата обич и злак,
чэрвень - с изгрев малинов и мак,
лiпень - с мед,
жнiвень - със жито,

пълен с ябълки - верасень,
а кастрычнiк - избистрен,
светлоок и дълбок като извор,
лiстапад - със златисти листа,
снежань - с първия сняг през нощта.

Говоря ли с мама, дошъл отдалеч,
плача ли или се смея -
своята песен, родната реч
аз на сърцето си грея.

1964


За него открих само това, че е роден в Белорусия през 1917 и починал през 1995 година.

Другите две негови стихотворения в Литернет са "Ту надежда, ту рана" и " Схемата на живота".

Само какви думи!

Още от люлката щастие чакаме.
Как са живели бащите - не питаме.
Плачем. Кикотим се. Уж се не вайкаме.
Правим боклук. Не премитаме.

07 февруари 2010

Без едно

Моя близка някога казваше, че без една солета може, но с една - не. Днес за пореден път се сетих за тази максима при един разговор за врачки, баячки и магии. Със сигурност е по-добре без хич, отколкото с една. Па макар и проба.