29 юни 2010

Крайно време е.

Връща се големият от обикаляне по задачи, свързани с подготвяне и подаване на документи за университет. Последно ходил в ТУ - Варна, където безпроблемно си е свършил работата.
Та връща се човекът и ми заявява, че е крайно време да забранят на родителите на кандидатстудентите да присъстват при подаването на заявления за кандидетстване.
Защо така ли? Защото момчето станало свидетел как една "загрижена" майка седяла и попълвала документите на сина си, докато той се въртял безцелно около нея. Тя му избирала специалности, изпити - всичко. (После пак тя ще му изкарва и изпитите сигурно!?)
Ами на моя човек му станало неудобно от сцената, а на другото момче (не мога да го нарека млад мъж, съжалявам) какво му е било...

Солидарна съм! Нека забранят на родителите да върщат работата на децата си! Крайно време е да започнат да се оправят сами. Те го искат.
Повечето!

"Мънечкио пилец секи път
требе да рипне от гнездото,
та да се види мо`е ли да лети."
"Дребнио волен народ",
Т. Пратчет

А проба от майчиното мляко?

Всеки с грижите си, та и аз така.
Синът (големият) подготвя куп документи за кандидатстване в университет. Оказа се, че му трябват толкова много свидетелства, удостоверения, уверения, декларации за съгласие и какво ли още не, че по едно време се притесних. Ама се притесних сериозно дали няма и проба от майчиното мляко да му поискат.
После ме успокоиха - чак до там не се стигало.
Е, засега ще си позволя да вярвам в това.

Няколко късички истини

Винаги съм се впечатлявала от хора, които умеят да се изразяват кратко. При това са красноречиви и думите им са мъдри.
Ето няколко от късичките истини на Тери Пратчет:

... модата напоследък е момичетата да имат по себе си по-малко мръвка отколкото по месарски молив.

Било е нечестна придобивка, а сега е приход от най-обикновена кражба. Животът става доста по-лесен, когато се научите да мислите правилно.

Армията може да е луда, но поне е измеримо луда. Надеждно нормална.

Ако търсите голяма беда, гледайте женските.
из "Чудовищна команда"

Вашият коментар?

28 юни 2010

Добър ден! 60 лева!

Записва се днес малкият син в І ЕГ. Доволен той, че е приет още на първо класиране, ние - двойно повече заради добрата преценка и успешното кандидатстване. Отиват с баща си да се запише новият ученик. В училището опашка. Става бавно, но организирано! Идва им редът, представят документите (Свидетелство за завършен VІІ клас и Удостоверение за преместване), записват ги. Преминават към следващия от комисията по записването:
- Добър ден! Това е задължителният пакет за всеки ученик в нашето училище. Включва риза, вратовръзка и значка. Това е 50 лева. Отделно се закупуват униформените тениски за часовете по физическо. Те са по 10 лева, избирате си цвят и брой по ваше желание.
- Ами... - мъжът ми има само 62 лева в момента - добре. Взимаме задължителния пакет и една тениска.
- Химикал - 1 лев?
- Не, благодаря. Родителска среща ще има ли предварително?
- Не. На 15.09. ще бъде съобщено кога ще се организира родителска среща. Не купувайте нищо! Всичко е организирано! В началото всички преподаватели си казват изискванията.
***
Е, честито! Първите 60 лева вече са платени, разписка не е предоставена. Тениската е у дома, обаче ризата, вратовръзката и значката предстои да ги получим (дано поне не стане грешка със списъка, където сме отбелязани като платили). Очаквам през септември да ни кажат още едно голямо "Честито". Психически се подготвяме за това.

27 юни 2010

След пожара

След пожара като че ли всичко замлъкна. Очаквах да се раздухат нещата, да тръгне някакво обществено брожение. Ама то моите очаквания най-често се разминават с реалността. Сега се вижда нещо, което далече не ни радва.


25 юни 2010

Бяла черта и усмивка

След бурята нещата се успокояват. Всичко притихва. На хоризонта се белее светла линия - бяла черта.

На отсрещния баир пък се отразява усмивката на слънцето.

Остават му час-два да се порадва на измитото от прахоляци обиталище на човеци и съвсем малко диви птици и животни. После пътят му продължава далеко от нас. Кой знае дали ще има повод да се усмихва и там, където отива.

24 юни 2010

Рационално предложение за виртуално читалище "Читанка"

Рационално и трезво мислещият Владо, който не живее в България, има конкретно предложение. Състои се в това да се създаде виртуално читалище, което да си има настоятелство, приходи и т.н.
Няма да преразказвам! Прочетете направо при него:

Предложение: Българско Виртуално Читалище chitanka.info

На мен идеята страшно ми допадна. А на вас?

23 юни 2010

Разговор за книги

Говорихме си с няколко десетокласници за нещо извън учебната програма, но пак свързано с книгите, четенето и читателските вкусове:
- Поне започнете да четете книгите, които догодина ще учите. Дори да не успеете по някаква причина да ги дочетете, почнете ги! Да сте наясно за какво се говори в тях.
- Нямаме време! - заявява едно момиче. - То сега - плаж, работа...
- На плажа си вземи книжката! Ако не е от препоръчителната литература за 11 клас, то поне някоя от модерните в момента, от филмираните.
- Че каква е разликата? По-добре да гледам филма!
- Огромна е! Като прочетеш книгата и като я сравниш с филма, ще видиш. Чела ли си "Властели...
- Оооо, аз такива тъпотии не чета! Там разни измислени - хора ли са, маймуни ли са? Глупости разни - харипотъровци, магьосници, здрач-мрач, аватари... Простотии!
- Чела ли си "Властелинът на пръстените" или друга от тези?
- Не!
- Прочети я и тогава се изказвай!
- Аз такива работи не чета! - категорично е момичето.
- А какво четеш в момента?
- Амиииииии... в моментаааа...
- Списания?
- Ааа, не! Гледам новини и такива работи.

(пауза; поглед с повдигнати вежди; подсмихвания)

- Аз почвам, ама след няколко глави ми стават скучни дебелите книги - включва се друго момиче.
- Чети разкази! Опитай да четеш няколко различни книги паралелно! Може ти да си от този тип читатели. Важното е да четеш - така ще имаш мнение какво ти харесва и какво - не. Пък ако можеш и да обясниш защо ти харесва тази или онази книга...
- Миналата година почнах разказите на Иван Вазов, ама... Станаха ми скучни, нищо не разбрах. Ама сега ще пробвам пак!
(...)

Разговорът продължи, но нямам сили да го пресъздавам нататък.

Първото момиче, най-приказливото и най-гръмогласното, така си и излезе от час - с вирнат нос, размахвайки пръст и леейки нещо като "Айде бе, тая ли ще ми каже!" - непримирима с идеята, че трябва да познаваш нещото и после да го характеризираш.
Второто момиче и другите от присъстващите изглеждаха замислени на излизане от стаята.
Струва ми се, че те може и да прочетат поне разказите на Елин Пелин за догодина.


***
На участвалите в разговора
"Моята библиотека"
на този етап не им липсва.
Те не се интересуват от този проблем.
Надявам се
поне на някого от тях
след време да
му пука за книгите, в какъвто и формат да са те.

***


22 юни 2010

България: 451 по Фаренхайт

Прочетох това първо при Павел Николов.
Опитах се да отворя сайта на Chitanka.info. Безуспешно!


Оригиналният текст е на Ники Русиновски от Webcafe.bg.

Днес е 22 юни 2010 г. В деня-начало на календарното лято температурите навън доста паднаха. А в България за пръв път в модерната й история достигнаха 451 градуса по Фаренхайт.

Никога не съм вярвал, че ще доживея този ден - денят, в който в България ще се унищожават КНИГИ!!!

Група спецкомандоси от Главна дирекция за борба с ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ (пиша го така, за да усетите по-ясно за какво говорим) унищожи сървъра на сайта Chitanka.info.

На този сайт нямаше никаква престъпност - имаше хиляди, десетки хиляди КНИГИ! Повечето от тях не могат да се намерят никъде или са много трудни за откриване. Някои не са издавани от десетилетия! Имаше не само цели книги, но и отделни произведения - разкази, повести, есета... Сред тях имаше и такива, които бяха предоставени от самите им автори или преводачи - на полза роду. Иначе казано, Chitanka.info беше една библиотека. Една обикновена библиотека, само че онлайн.

Освирепели терминатори горят книги - това сме го виждали: в старите ленти от времето на фашизма. Или във филма на Франсоа Трюфо „451 по Фаренхайт". Или сме го чели - в книгата на Рей Бредбъри, по която е заснет филмът. Тя описваше едно бъдеще, в което властта предпочита хората да не мислят извън официалната линия и затова забранява издаването, четенето и притежаването на книги. А когато намира укрити такива, ги унищожава.

Вярвате или не - доживяхме да видим това бъдеще със собствените си очи...

Да, официалната линия ще ви бръщолеви нещо за някакви уж нарушени авторски права, интелектуална собственост, пирати, престъпна дейност и прочие дивотии.

Но ако умеете да мислите сам, лесно ще стигнете до някои доста смущаващи противоречия.

1.Библиотеките не са забранени от никакъв закон. Онлайн библиотеките - още по-малко. Тогава за какви нарушения на авторското право говорим?!

2.Ако Chitanka.info нарушава авторски права, то тогава най-големият нарушител на същите права е Националната библиотека „Кирил и Методий". Кога да чакаме командоси и спецчасти да я затворят? Както и всички останали други библиотеки в държавата, след като библиотечната дейност се оказва изведнъж незаконна...

3.Акцията била извършена по сигнал на някаква асоциация, съюза на преводачите и няколко издателства (МВР не уточнява кои). Щом са протестирали, значи техни права са нарушени и са настъпили някакви имуществени вреди. А какви ТОЧНО права на издателствата са нарушени?

4.Chitanka.info съдържа дигитални версии на книги. НИТО ЕДНО издателство в БГ не предлага и дигитални версии на издаваните от него книги, поне ако говорим за чужда литература. Аз лично знам само едно, което предлага някои произведения от БГ автори и в дигитален вид. Тогава как можеш да претендираш за имущестени вреди от нещо, което дори не предлагаш?!

5. Chitanka.info няма нито реклама, нито иска SMS-и, нищо - това си е една обикновена безплатна онлайн библиотека, тя НЕ извършва никаква търговска дейност. Отново - какви вреди може да нанесе на издателствата? И за каква „престъпна дейност" говорим, която не носи никакви приходи на „престъпниците" - нито продават книгите, нито има реклама на сайта им?

6. На какво основание въпросните издателства изобщо са поискали да се разследва дейността на Chitanka.info? Имат ли те в договорите си с авторите, преводачите и чуждите издателства изобщо клауза, която да им разрешава каквото и да било онлайн разпространение? Да ги оторизира ИЗРИЧНО и КОНКРЕТНО ТЯХ да се занимават с онлайн права? Съдейки по това, че не предлагат литература в дигитален вид, очевидно нямат...

7.Поискало ли е МВР или ГДБОП издателствата първо да докажат с документи (копия от договори), че НАИСТИНА притежават правата, които претендират, че са им нарушени? Ако не са, то излиза, че всеки може да отиде в ГДБОП и да каже просто така „еди кой си (конкурентна фирма) ми нарушава еди кви си права". И командосите на ГДБОП се вдигат на честна дума и попиляват въпросната фирма, организация или сайт... пък няма значение, че после съдът оневинява напълно жертвите на този брутален полицейски произвол.

8.Ако са били длъжни да поискат подобни документи и не са го направили, то дали дейността на служителите на ГДБОП може да се окачестви като „престъпна небрежност"?

9.Дори да приемем, че дейността на „Читанка"-та 1.не е библиотечна, и 2.някак нанася имуществени вреди на издателствата, то: 1.тези вреди първо подлежат на доказване, и 2.това става по реда на ГПК, а не на НПК. С други думи, издателствата следва първо да си заведат дела в съда, да си докажат претенциите за притежавани права (каквито нямат), да си докажат твърденията за претърпени вреди и пропуснати ползи (което е практически невъзможно, защото заради една прочетена онлайн книга човек може да се откаже да я купи, но може и именно заради това да я купи), да изчакат съдебно решение в тяхна полза и едва след това да се обърнат към МВР... към МВР, не към ГДБОП!

10. ... няма. Можем да отправим не 10, а 10 пъти по 10 въпроса към ГДБОП, но е безсмислено. Имената на модерните херостратовци също нямат значение.

Единственото, което има значение, е че в България в 21 век унищожават книги. По-чудовищно престъпление и посегателство срещу свободата на словото не може да има, с каквито и алинеи и параграфи да те замеря милиционерската пропаганда - някои неща се усещат със сърцето.

Ако не си съгласен с това - протестирай!

Варварите трябва да понесат своята отговорност за това, че посегнаха на Словото...

"Е, браво!"

Понеже в предната публикация стана дума за различните схващания по въпроса кой е добър и кой лош родител, се сетих за един истински пример. Имам и други, обаче този е най-фрапиращ. Дали аз смятам жената от примера за добра майка, няма да обяснявам. Мисля, че е ясно.
Та така...
Преди доста години, почти като мит, се носела историята за една майка, която пратила сина си в казармата. Взели го в друг град. Майка му напуснала работата си и отишла да живее и работи там, където служел синът й. Все пак да му помага - чорапите да му закърпи, гащите да му изпере... Майчината обич е безгранична! Всеки го знае, нали? И никой не подлага тази истина на съмнение. Затова никой не се учудил тогава, пък и сега никой не приема за странно, че майката дежуряла заедно със сина си. Когато той бил караул, тя караулела с него. Той - отвътре, тя - отвън оградата. Той - на плаца до знамето, тя - пред портала за кураж. Денем, нощем - двамата пазели казармата (или каквото там се охранява). И така две години!
- Е, браво! - казвам аз. - Незаменима майка!

18 юни 2010

Айде пак

Пак ме гледаха като паднала от Марс. Все по-често ми се случва. Още не съм почнала да се питам дали не греша. Просто съм убедена в позицията си и трудно ще ми променят мнението.

С едни близки говорихме за предстоящите кандидатстудентски изпити, за бъдещето на порасналите ни деца и неща все в тоя дух. Завъртя се разговорът, че нашето голямо момче ще се опита да кандидатства в друг град.
- И ще се раздели от мама... Няма ли да ти е мъчно? - каза събеседницата ни.
Тук аз реагирах, че въобще не искам да ми седи момчето вързано за полата; още по-малко скрито под нея. Ще ми бъде мъчно, да, но така е редно - да си намери пътя в живота и да си го върви според своите разбирания.

В погледа й се четеше неразбиране и неодобрение. Сякаш без думи ме укоряваше, че съм лош родител.

Да, ама не! По този въпрос имам изградена позиция и разни охкания и вайкания колко трудно ще се разделим с децата си, когато "хвръкнат от гнездото", не ще ме размекнат.
Децата ни винаги ще останат деца в нашите родителски очи, но това не значи, че трябва да им бършем сополите цял живот. А и това, че ще ги оставим да си вървят по собствен път не значи, че не ги обичаме.

Малко повече за моите странни родителски разбирания ето тук.

17 юни 2010

Чуденка си беше


Такива ярки и необичайни букети не очаквахме да красят масата.
Някои се пулиха, стараейки се да покажат колко много такива букети са виждали. Другите се чудихме от какво ли са направени розичките в тези наситени основни цветове. На всичкото отгоре открито коментирахме впечатленията си от украсата.
Мен най ме впечатлиха "хризантемите" във втория букет. Бях далеко, затова любопитството ме гложди повече време, докато успея да пипна и помириша китките и да бръкна под зелените клонки.

16 юни 2010

Дупката в тавана

Беше ми казвал синът, че в ПГТМД (иначе казано "Облеклото") във Варна особено му харесало да обикаля по коридорите, защото се чувствал като в Хогуортс. Отдавна не бях влизала, но днес се наложи. Една колежка ни води с малкия син из лабиринта към директорския кабинет и кривулиците из сградата ми припомниха старата асоциация. Споделих със сина. А той даже ми показа стълбата към кабинета на Трелони. Само дето тази стълба с тази дупка са съвсем до директорския кабинет.

14 юни 2010

Пожар и 4 пожарни коли

Гори детската градина, в която беше моето дете преди години.
На 300 метра от морето по пряка линия, а вече 50 минути хората се борят с огъня. Четири коли дойдоха. Да имаше и поне 1 хеликоптер да загребе от морето... Ей го на... Ама като няма.



video

12 юни 2010

Аспарухово гледа, снима и танцува :)

Празник има нашият квартал днес.
Състоя се традиционният събор "Аспарухово пее и танцува".


По случая освен ежегодната цигания от стрелбища, въртележки, сергии с лъскави дреболийки, захарен памук, мента и турски пердета имахме програма от читалището (това си е сериозна традиция) и концерт на Николина Чакърдъкова. Концерт, който продължи повече от два часа.


Че е професионалист, спор няма. Жената пя и на сцената, и на хорото, и сред публиката - покачена върху стар чин. А зрителите й се радваха и я снимаха. На хорáта, както си е редно, имаше стари и млади, игралци и подскачковци. А певицата съумя с всяка следваща песен да включва все повече и повече хора в танците и накара тези хора да тропат от сърце въпреки годините, килограмите или дървените си крака. Това според мен си е белег за нещо повече от професионализъм. Също е белег за нуждата на обикновения човек от истинска българска веселба - с тропане, с провиквания, с изпотяване и настръхване на четинката от удоволствие.


09 юни 2010

***

Когато Бог иска да накаже някого, прави го учител.
Не се сещам откъде се е взела тази мисъл в моя тефтер, но тъй или иначе я намерих. Не ще я тълкувам тук. Просто я споделям.