29 август 2012

За недостига

Началото на учебната година наближава, но все пак още не е реалност. Обаче вече не мога да се наспивам и се чувствам като участник в този експеримент. Полза от съчувствие няма. Просто ми трябва да променя нещо към по-добро. Мисля, че знам какво. Дали обаче ще успея? И кога?
ТV7; "Галилео"; Експеримент "Безсъние"


26 август 2012

Кратко пътешествие за двама - ден 1

на връх Св. Илия, зад мен е връх Дур дабак (стой и гледай)
От организацията за приятелско пътуване из страната нищо не се получи. Всеки от участниците бе възпрепятстван в последния момент. Ние обаче тръгнтахме двама. И не съжаляваме. Хубавото на пътешествие с един автомобил и с малко участници е, че във всеки момент можеш да промениш дестинацията, да решиш къде и как ще нощуваш, къде ще се храниш и т.н.
Та значи тръгнахме ние. Пътувахме достатъчно дълго и след две почивки стигнахме Девин. Пътьом се радвахме на красивите гледки, които ни разкриха няколкото язовира на река Кричим. След като подминахме с. Тешел ни посрещна табела "Еднолентов път с насрещно движение" в Буйновското ждрело. Карайки по този път до Ягодинската пещера се препотих няколко пъти, а когато спрях, не успях да паркирам свястно, та се наложи Юлиян да се намесва.
Влязохме в пещерата. Пътят, по който вървяхме до галериите, е комфортен, изкуствено прокопан тунел, в който най-хубавото е въздухът. Обясниха ни, преди да влезем, че въздухът е естествено озониран, а температурата в пещерата е постоянна - 6*С. Аз наистина се усещах страхотно, дишайки този приятно хладен и изключително свеж въздух.  Струва ми се, че това е естествен кислороден бар, в който можеш да се освежаваш, ходейки. Какво по-хубаво! Вътре в пещерата не ни води екскурзовод, а на отделните площадки (в отделните галерии) ни чакаха лектори, които насочваха нашето внимание към едно или друго; проявяваха добро чувство за хумор и търпеливо отговаряха на въпросите ни.
За мен специално тази "млада пещера" не беше особено атрактивна с образувания, просто защото такива почти няма, но пък ми достави физическо удоволствие да дишам пълноценно. Научих, че хората някога са добивали качествена глина тук и са я ползвали за всякакви неща - да си направят съдове, да си замажат пода. След като излязохме от пещерата, отидохме до нейния естествен вход, където се намира и пещерното жилище на някогашните наши предшественици. Хромелът, огнищата за готвене и пещите за печене на съдове, както и "детската стая" са разпознаваеми, а лекцията на младото момиче - интересна. В дървената барака пред пещерата висяха две опашки на пещерни катерици (съсели) - крадци на жито и други храни. Разказаха ни, че влизат дори в барачката на служителите и ровят в дамските чанти за храна.
 
На излизане от пещерното жилище се заговорихме с един словоохотлив мъж и с него отидохме до изградената площадка за наблюдение "Орлово око". Пътят е такъв, че се минава само с автомобили с висока проходимост, а за удоволствието естествено се заплаща.
 На върха обаче гледката е такава, че можеш да си стоиш там и, стига да има някой да ти разказва и показва, да се дивиш на гледки, истории и свобода.
На връщане  спряхме да видим кладенеца, наречен от нашия водач кемера. Това е кладенец, вкопан в земята не вертикално, а под наклон, в който се събира вода и, за да се гребне, се влиза вътре. Според Венци (водача) кладенецът е от тракийско време.

Вечеряхме в селото. Тъкмо си бяхме поръчали родопска салата, родопски качамак и пататник, пред нас се появиха четирима души. Юлиян каза, че са от Варна и дори са му колеги, а децата с тях - ме гледаха втренчено, защото ме познали - ученици са в училището, където работя. Оказа се, че от цивилизацията можеш да се скриеш, но от хората - не. Кой да предположи, че в селце на другия край на страната, ще се срещнем с познати!
След страхотната вечеря бързахме да се оттеглим, защото още не си бяхме разпънали палатката. А слънцето вече се скриваше. Отидохме на полянката над пътя и съвсем близо до чедна чешма в началото на селото, която ни показа отново Венци. Спряхме количката си, започнахме да разпъваме палатката си и току при нас дойде едно куче. Подуши ни, хареса ни и остана при нас. по тъмно ни придружи за вечерния тоалет до чешмата, игра с нас, а след като се настанихме за сън, то остана да спи, опряло гръб в палатката.
За човек като мен, който за първи път нощува на открито в малка палатчица, изживяването си беше силно. Тишината се нарушаваше само от горските шумове. Само веднъж по пътя под нас премина мотор или АТV. Щурци, тишина и нищо повече. Заспах трудно. По едно време обаче нашият пазач скокна, разлая се ожесточено, бягаше нанякъде и се връщаше към палатката. Аз се ококорих на мига, но не смеех да дишам дори. Чудех се човек ли гони кучето (ама нито стъпки чухме, нито говор), животно ли. Питахме се един друг спим ли, дали да надниквем навън, но решихме, че в тая тъмнилка е по-добре да не си подаваме носовете навън. Все пак песът ни пазеше. Дълго, след като кучето се успокои и легта до палатката, ние будувахме, но накрая си заспахме. Сутринта се събудихме рано-рано заради неудобството да спим в малката палатка с подвити крака, пък и ни беше студенко. Станахме, отидохме пак на чешмата, а кучето така ни се радва, сякаш цял живот е живяло с нас. Игра, обикаля напред-назад наоколо, изправя се на гърдите ни... Ние пък с огромно удоволствие се приготвихме за закуска с хляб и салам и споделихме с него храната си. То ядеше лакомо, не чакаше залъкът хляб със салам да падне на земята. Заслужи си обилната закуска то, пази ни през нощта и ние му благодарихме, както можем.
Градските ни глави не се бяха сетили, че сутринта ще ни се пие нещо топло, и нямахме нито чай, нито кафе. Обаче наоколо имаше джанки. Набрахме две шепи и ги сложихме да кипнат във водата. Оказа се, че киселите джанки са прекрасен продукт за чай в студеното лятно утро. Страхотно питие си направихме, даже и кучето го хареса.
После си тръгнахме. Милото куче хукна пред колата към чешмата, но ние завихме в другата посока. Чакаше ни път към Триградското ждрело и пещерата Дяволското гърло.

19 август 2012

Киноложка изложба и състезание при нас в Аспарухово

Не очаквах и не знаех, че при нас в парка на квартала ще се проведе такова нещо. Не бях посещавала нито състезание, нито изложба на кучета. Е, и това видях със собствените си очи. 
Участниците показаха най-добрите страни на своите питомци. Аз лично бях впечатлена от дисциплината и поведението на две кучета - българското очварско куче, което стана и шампион на състезанието днес, и немската овчарка, която беше подгласник на шампиона. 
Пролича страхотната работа на собствениците на животните. Те изпълняваха командите  на стопаните си, заставаха в стойка и стояха до следващата команда, игнорирайки всички дразнители около себе си. Немската овчарка даже демонстрира свръхпослушание - в продължение на минути седеше, гледайки в очите стопанката си, и не помръдваше, ако не й бе заповядано.
Видяхме на живо и танци с кучета (Фрий стайл) и спорт с кучета, подобен на конния паркур (забравих думата, с която го назоваха).
Страхотно е, че видях добри примери за възпитание на кучета и дресура с уважение и търпение, а не с камшик и нерви.



14 август 2012

На стената

На стената се появи обитател. Триглава ламя, която има общо с приказките толкова, колкото е ламя с три глави. Тя е модерна, тя е нестандартна и изключително симпатична с всяка от главите си. Засега обаче тя е още скица с молив на стената и едва е започнала да придобива цвят.
Когато я довършат, ще я покажа в цялата й прелест. Сега - само китното селце до което се е настанила:
Автор на идеята и реализация: Еск; предоставили бялата стена: моя милост и съпруг; варосал стената: Стан и сие

Редом с рождения ден

Купонът за рождения ден беше в разгара си, когато започна и закриването на олимпиадата в Лондон. Ние я закрихме по нашенски маниер.




12 август 2012

Винаги най-страхотните

Момчетата ни имат страхотни хрумвания. Те винаги отправят най-страхотните пожелания - смислени, закачливи, стойностни. Те така топлят сърцето, че човек не може да ги пази само за себе си.


Днес моят съпруг е рожденик и думите на синовете са онова, което ще пази особено ревностно в архива от щастливи спомени. Аз пък ще съм редом и ще му помагам!

Кой казва, че днес младите хора не можели да пишат и да се изразяват добре? 






09 август 2012

Усмивки

Те далеч не са перфектните усмивки, но са истински и от сърце. 
Нали им личи?

06 август 2012

Комуникация ли? Друг път!

За пореден път една жена ме обвинява, че не говоря правилен български.
Странното е, че аз с нея по принцип не мога да разговарям. Гълтам си граматиката и, понеже тя нито слуша, нито чува какво й говорят околните, обикновено мълча. Планирам нещо да кажа, да попитам, но не се получава. Е, утешавам се с това, че не само аз изпитвам трудности в комуникацията с тази жена. 

А уж мога да разговарям с всякакви хора.