26 юни 2011

Да, плача! Дори на театър!

Снощи гледах "За мишките и хората" на Асен Блатечки. Признавам, литературния текст не помня да съм чела, не съм гледала и филма.
Тук няма да изразявам впечатленията си от сюжета, от актьорите и тяхната игра, от режисьорския прочит. Достатъчно е да кажа, че в края на спектакъла не можех, пък и не исках, да спирам сълзите си. Достатъчно е да споделя, че след силния, разтърсващ финал хората аплодираха дълго и мълчаливо актьорите и на излизане продължаваха да мълчат. Едва навън, на улицата, започнаха да разменят реплики. Това за мен означава, че видяното е бръкнало в сърцето и мислите на всекиго. И ми стига. А аз си плаках, преживявах, подсмърчах, защото съм такава.

Същото се случи и предния път, когато гледах "Български разкази" на Мариус Куркински. На театър не бях плакала, но и това ми се случва вече и не се срамувам. На тези, които ме погледнаха с насмешка, ще кажа, че не ме интересува тяхното мнение. За мен е важно собственото ми преживяване и емоция. Затова съм отишла лично - за да видя, преживея и премисля сама.

24 юни 2011

Класически вицове

Класически вицове вади от сбирката си един колега по всякакви поводи. Разказва ги с оня финес и хитър поглед, които едно време забелязвах у големите, но не разбирах нито смисъла на текста, нито посланието, нито защо се смеят, нито... нищо. Когато пораснах, започнах да чувам същите онези истории, но ги слушах с нови уши. Вече разбирах кое е забавлявало слушателите и защо всички в някой момент са избухвали в необуздан смях.
Сега този колега продължава да разказва такъв тип вицове и макар че доста от тях аз отдавна зная, истински се забавлявам, слушайки ги.
Удоволствие ми прави да слушам пиперливи истории, разказани с финес, а не просташки.
Предпочитам иносказателността пред буквализма.

20 юни 2011

Кой ще ни учи...

... как се лъже...
... как се лицемерничи...
... как се сплетничи...

А и трябва ли?

Идеали и реалности

Много често реалност и идеал се разминават. Толкова често, че никой не очаква идеалните постановки, за които четем по "учебник", някъде да са реализирани. Когато обаче си бил на косъм да повярваш, че у нас е възможно да се случват нещата като в "белите държави" и в "човешките компании" и после осъзнаеш, че това е била поредната добре маскирана илюзия, разочарованието е голямо. В такива случаи оставам доволна, че афиширането декларирането ги оставям за по-късно.
Приказката за прасето не е напразна!
"На нов началник и на малко прасенце не се радвай, че не се знае каква свиня ще излезе!"
Трансформации различни - заменяме началник с "фирма, шеф, компания, президент, ..." и нещата си идват на мястото.
Знаем какво пише за правилата по книгите, но те са написани за другите! За себе си сътворяваме нови - удобни и печеливши. Няма лошо и да са ощетяващи околните.
Знаем как принципно е коректно и човешко да се постъпва с околните, но нека друг се прави на майка Тереза! Ние ще си гребем с юнашки черпак от медеца, а другите нека се облизват гладно наоколо!

03 юни 2011

Петъчно от сутринта

Всеки ден може да ти е петъчно настроението от сутринта, ако дойде една колежка и сподели веселия разговор с мъжа си.
В колата:
- Ти, мили, откога не си правил секс? Откогато и аз ли?
- А ти?
- Това не е отговор! Кажи ми откога!
- Да бе, да се издам ли искаш?