28 март 2008

Още едно "ново пет" - български не ни трябва!?

Събрали се едни "големите, умни глави" и измислили, че в България не е задължително в училище да се учи книжовен български език! На кого ли му е нужен? Май на някои "умници" не им трябва - сигурно само им трови живота... Ама на мен (то сигурно щото съм даскал???) и на други - непретендиращи да са чак толкоз умни - ТРЯБВА!
На когото му се чете повече, да чете! Писах тук и тук и четох на едно-две места.

С коя част от тялото си се мъчат да мислят тия? Не знам! Ама изглежда хич не мислят!

Радвам се, че в мрежата има млади хора, на които не им е все едно дали българският ни език ще си остане важна част от образованието, идентичността и културата на страната ни.
Ще се опитвам да редактирам този си пост с нови и нови имена на блогъри, сайтове и форуми, на които им дреме за българския. И то не защото са изкуфели стари и мрънкащи, а защото са умни и мислещи млади българи! Ето го списъкът:
  1. Ганчо Русев
  2. Литературата днес
  3. Благовест Стоичков
  4. форум
  5. Информационен блок
  6. Петър Събев
  7. албинос
  8. ?
А ето тук е петицията - подписвайте, но и мислете какво и как пишете, че има много примери за гръмки думи в защита на родния език, написани неграмотно!

23 март 2008

7 стъпки и сте готови за обиколка

Стъпка №1 - Решение за пътуване, избиране на време и дестинация.
Стъпка №2 - Осигуряване на финанси и освобождаване от други задължения.


Стъпка №3 - Проучване възможностите за нощуване в съответните точки за почивка.








Стъпка №4 - Осигуряване на средства за запечатване на спомените.










Стъпка №5 - Подготовка на автомобила - не е добре да Ви остави нейде на пътя ;) - профилактичен преглед, винетки, застраховки.


Стъпка №6 - Кой и за колко време ще гледа домашното животинче?


Стъпка №7 - Преглед на стъпки 1, 2, 3, 4, 5 и 6. Ако са изпълнени и ако пътешествениците са здрави... Значи: Приятен път!!!


И умната!

16 март 2008

Приказка за щъркелите

Може би тази приказка ще ви се стори страшна, жестока, недопустима. Решете сами!

Имам една любима приказка. Зная я от баща си, а той - от майка си. Самата приказка не съм я чела никъде, а и когато ми се случи да я разкажа някъде и някому, се оказва абсолютно непозната. Някои я смятат за жестока. Аз обаче виждам в нея мъдростта на хората, приемащи живота като нещо нормално, промените в приоритетите на човека като естествено и ненарушимо житейско правило.
Да разказвам ли? Добре!

Семейство щъркели всяка година си отглеждали малки. Всяка година щъркелчетата пораствали достатъчно, крилата им заяквали толкова, че да поемат по дългия път към топлите страни самостоятелно. Разбира се водени по въздушните пътища от родителите и близките си. Пътят бил дълъг и най-голямото изпитание за младите щъркели бил най-дългият преход (прелет) над голямото море. А било трудно, защото нямало нийде място за почивка - или долиташ до края, или смърт. Случило се една година така, че щъркелчетата се излюпили късно и не успели да закрепнат достатъчно. Бащата щъркел пък, от старост ли, от що ли... - издъхнал в родния край. Поела по обратния път към топлите страни щъркелката с малките си, стигнали до морето. Трябвало да пренася на гръб рожбите си. Взела на гръб първото щъркелче майката и наставила другите да чакат, но и да внимават, че много опасности ги дебнат отвякъде. Полетяла с товара си на гръб щъркелката, стигнала средата на морето. Попитала малкото си:
- Ти, маминото, обичаш ли ме?
- Обичам те, майчице! - отговорило малкото.
- А, като остарея и не мога вече да прелитам над морето, ще ме носиш ли така на гръб?
- Ще те нося, мале!
След тези думи щъркелката кривнала в небето и изтърсила от гърба си щъркелчето. Върнала се за второто. Стигнала средата на морето и пак попитала щъркелчето:
- Обичаш ли ме, малко щъркче? Като остарея ще ме пренасяш ли на гърба си, както аз сега те пренасям?
- Обичам те, мамо! И като остарееш, ще те нося на гърба си, как няма да те нося!
И майката пак хвърлила малкото в разпенените води под себе си! Върнала се за трети път. Взела най-малкото. То едва я дочакало на онзи страшен бряг. Като стигнали средата на морето, тя пак попитала:
- Синко, ти обичаш ли ме?
- Обичам те, мале! Кой не обича майка си! А ти защо питаш?
- Като толкова ме обичаш, ще ме пренасяш ли на гръб през морето, когато остарея?
- Не, мале! Няма да те пренасям!
- Че нали ме обичаш? Аз сега как те нося?
- Ех, мале! Много те обичам, ама, нали като порасна, и аз ще си имам малки? Тогава тях ще пренасям над морето!
- Вярно, синко! Само ти каза истината. Ще носиш на гръб малките си!
И само това щъркелче стигнало отвъд. То казало мъдри думи.

Жестока ли ви се вижда приказката? Как я разбирате? Каква поука извличате от нея за себе си?
*** бележка под линия***
Доколкото съм чувала и слушала, а и частично видяла с очите си, в Германия например възрастните родители си живеят живота без да се оплакват непрекъснато, че са забравени. Децата там, навършвайки 18 години, излизат от дома и започват сами да се справят с живота. И това е нормално. Гостуванията на родителите не е чак толкова често и обвързващо. Защо тук се възприема като трагедия, ако синът или дъщерята живеят в друг град и не са под носа на родителите си? Че според мен, това си е чиста проба егоизъм.
Често слушам познати да се оплакват от порасналите си и задомени деца, че дори не ги питат дали може да им гледат децата, че ги приемат като даденост... Често надеждата, че грижата по "детето" след неговото задомяване не е приключила, а се е превърнала в още по-голяма, щото са ти прехвърлени отговорностите по внуците...
Е, това ли се приема за грижа към родителите? Мама и тате са на работа, печелят парички, затова баба и дядо се превръщат в заложници на младите? А те не са ли печелели пари за семействата си, когато са били млади? Не е честно!!! Значи на младини мъкни на гръб децата си, като остарееш мъкни вече и внуците си! това не е грижата, която си очаквал. Тъй че по-добре не я чакай хич!

02 март 2008

Нещо простичко и хубаво

Баща ми е човек с много добро чувство за хумор, умерено талантлив и с добра самопреценка. Ама като му дойде музата си съчинява разни неща. Още в началните години на Демокрацията той си измисли един мотив (много прилича на народна песен и по текст и по мелодия) и с годините го усъвършенства - доколкото можа. Днес се сетих за него и реших да го "обнародвам". Не е кой знае какво, но...
Написаното няма претенции за художествена стойност, но е преживяно, дълбоко лично и силно автобиографично. Звучи като пожелание за добруване, като молитва, като закачка.

Песен
Родил съм се в царско време,
израснал съм през фашистко,
социализма постоих,
демокрация ме души.
Дай ми, Боже, помогни,
още много бели дни
с нея да сме двамата! (става въпрос за майка ми)
С нея да сме двамата,
та да можем от сърце
да си тропнем ний хорце
на сватбите внушките
и на техните внуци.

Е, не е нещо особено, но на мен ми е приятно да го чуя да пее това пред гостите си. Обикновено го прави, когато майка ми е до него - прегръща я, подканя я да му приглася и закачливо подмига на слушателите си. Мила картинка са. Обичаме ги!