24 юни 2013

Цитати, които ми се наместват в една тревожна и неочаквана ситуация

Чета и си записвам онова, което силно ме е развълнувало или сякаш са изказани с чужди думи мои мисли. После имам моменти, когато се връщам към старите си записки и откривам актуални истини, отнасящи се до мен в конкретния момент. Така и сега. Едни цитати ми избодоха вчера очите. Днес ми се разкри защо точно на тях попаднах от всичките, събирани през времето.


Из "Амазонката от Варое" на Боян Биолчев: 
Заличено ти е миналото, настоящето ти е забранено - оттук нататък за какво ти е бъдеще!
Из "Летопис на смутното време" на Вера Мутафчиева: 
Из "Захапи за врата" на Тери Пратчет:


Ако е пълно, дебелоочието сломява всяка съпротива.
 Той принадлежеше към хората, чиито амбиции превишават не само способностите им, но и здравия разум. (...) Но за Ираклий нищо по-малко от императорския трон не би могло да се приеме за щастие.
На много хора им идеше да отворят с чук черепа на Ираклий, за да видят какво има вътре.
 ... с ромеите нищо не се знае, освен едно: че никога нищо не се знае.

- Надявам се, разбирате колко е важно това.- Разбираме - прекалено готовно отговори за всички Кара Мустафа. Просто бе забелязал колко излишно е да спори. Вече свикнаха с тоя обичай на Пазвантоглу: да обсъжда безкрайно с Дивана си въпроси, които отдавна е решил. 
Защо хората не искат да разберат, че не е важно как са те ударили, а колко те е заболяло.
Във всечий човешки животима възход и заник. И всеки човек - докато възхожда - не иска да знае какво струва неговият възход на другите; и всеки човек - когато захожда - много иска другите да знаят колко тежко е това.



... един-единствен вампир успява да държи цяло село в озлобено покорство.
Единствено хората, които са здраво стъпили на земята, успяват да градят въздушни кули.
И според двете обаче се подразбираше, че те винаги са в средата на всичко, а останалия свят го има, за да се набъркват в делата му.
Той смяташе, че от законите все пак има полза понякога, и ги спазваше, когато му беше удобно.

16 юни 2013

Дело на ентусиасти

И друг път съм споделяла, че с удоволствие гледам исторически възстановки. Радвам се на ентусиазма, на родолюбието и пламъка в очите на участниците.
И днес гледах как хора от най-различни възрасти се вживяваха в ролите си на персонажи от нашата история. 
Във връзка с празника на квартала "Аспарухово пее и танцува" днес имаше представление - историческа възстановка под надслов "Българската армия от Аспарух до наши дни". Взеха участие варненци, шуменци, търговищенци, преславци - всяка група със свой принос, представяйки битки и костюми от избран времеви отрязък.
Представлението проследи 
- как по времето на Крум българските защитници залавят и обезвреждат византийски части, щурмуващи нашия бряг;
- как българската кавалерия от І българско царство се движи, престроява и щурмува в боен ред;
- как войските на Владислав Варненчик влизат в схватка с турската армия;
- как хайдути и четници ползват снаряжението си по време на битка;
- как моряците от българския царски флот са били облечени и въоръжени по време на Балканската война;
- как съвременните специални части действат по време на операция с хеликоптер.
За разлика от друга година озвучаването беше много добро, участниците отработено приемаха аплодисментите на зрителите, публиката беше по-дисциплинирана. 
Само ми се струва, че зрителят можеше по-бурно и насърчително да ръкопляска, да вика, да се радва на видяното.
Все пак видяното днес е дело на ентусиасти! Те заслужават нашата подкрепа и овации.






















03 юни 2013

Виена като подарък

На Гергьовден имахме годишнина от сватбата. Двамата досега не бяхме ходили никъде и екскурзията до Виена и Будапеща по време на великденската ваканция ни дойде като подарък. Децата ни дадоха своето одобрение и даже се зарадваха, че не ги ангажираме с нашите планове.
Пътуването с автобус  малко повече от денонощие ни изтощи, но ни държеше еуфорията, че отиваме в сърцето на Европа.  Виена ни посрещна начумерена, но дъжд не ни валя, а и температурите си бяха като за екскурзианти - пролетно време с прохладни слънчеви дни и свежи нощи.
Организаторите бяха предвидили сериозен пешеходен тур из централната част на града в историческото му сърце и обиколка на най-важните туристически дестинации.  Екскурзоводът ни беше подготвена сладкодумница, която с готовност отговаряше на нашите въпроси. Запомнихме, че във Виена всичко е по две - дворците, градинките, музеите; всичко е симетрично.  Видяхме с очите си старателно поддържаните зелени площи, идеално подрязаните и оформени корони на дърветата, структурирането на младите дръвчета по улиците. Две поредни вечери ядохме виенски специалитети в едно близко кафене, обслужвани от изключително усмихната млада дама (за мен типична арийка). Две сутрини пихме кафето си в една много стара пекарна, ухаеща на кафе, канела и ябълки.
И...






Не ни стигна. Краткото време, в което бяхме в града на Моцарт, ни отвори апетит за още.

Солени и даже възгорчиви лафове от тате

Много често в последно време ми идват наум мъдростите, чувани в дома на родителите ми. Поводите да се сещам за тях се нароиха. И все около това се въртят ситуациите, че родителите в стремежа си да "защитават" интересите на своите деца не виждат кривиците на чедата си.
Забравили са да гледат гредите в своите очи, ама виждат сламките в чуждите!  И днес ми се случи да мисля за конкретни хора, че скоро ще дойде времето, когато ще си бият главите, но ще бъде късно. Отрочето мило  ще порасне и такива ще им сервира, че... 
Дано не съм лош пророк!

Баща ми продължава да казва  така: 
Ще си хапеш гъза, ама ще е късно!
Златни ли ще ти ги сере, мислиш?
 Баба ми пък казвала:
Айде първо ги изсери и после бий тъпана!
Като я свършиш, тогава викай "Ама голямо лайно изсрах"!
Е, грубички са лафовете, ама как на място ми идват да ги рекна...
Ама не може!
Селските мъдрости не са за всекиго!