13 април 2013

"Стена" - Лариса Долина

Случайни неща няма, казват някои.
Е, щом няма, значи не е случайност, че аз превключих на една музикална програма точно когато Лариса Долина пееше песента си "Стена".
Чух я за първи път. И ме впечатли. С текста си, с музиката, с изпълнението на Долина.
За мен тази жена  бе просто една от многото застаряващи, но държащи се на "звездния небосклон" руски звезди, които само съм чувала. Тази песен обаче ме привлече и аз се заслушах.

Май не само "звездите" могат да разпознаят собствените си стени.



Руски текст  (източник)
Пока я шла на этот свет большого зала -
Передо мною столько лет стена стояла.
А над стеной была звезда и мне сияла,
И сто преград я, как могла, отодвигала.

И снова на пути стена,
И, я ее пройти должна.
И я справляюсь со стеной,
Пока вы все со мной,
Пока вы все со мной, со мной.

Моя стена из синяков, а не из дыма,
Я обманула вас, что я - неуязвима.
Что вам за дело до меня, не надо сплетен.
Любила - да! Ревела - да! Жила на свете!

И снова на пути стена,
И, я ее пройти должна.
И я справляюсь со стеной,
Пока вы все со мной,
Пока вы все со мной.

И вот я всюду - званный гость на именинах,
А где стена? А нет стены, стена - в руинах!
Но не хочу, как мотылек взлетать на сцену,
И я кричу: "Постройте мне, постройте стену! "

И снова на пути стена,
И, я ее пройти должна.
И я справляюсь со стеной,
Пока вы все со мной,
Пока вы все со мной.

 Превод (мой):

Вървях на този свят – голяма зала,
пред мен толкова години стоеше стена.
Над стената една звезда сияеше за мен
и аз избутвах, както мога, сто прегради.

И пак на пътя ми стои стена,
нея съм длъжна да премина.
Справям се със таз стената,
щом вие сте до мен,
когато вие сте до мен, до мен.

От синини е моята стена, а аз не съм от дим.
Излъгах всички ви, че съм неуязвима.
Каква ви е работата с мен? Не са ми нужни сплетни.
Обичах, да! Ревах, да! Живях на този свят!

И пак на пътя ми стои стена,
нея съм длъжна да премина.
Справям се със таз стената,
щом вие сте до мен,
когато вие сте до мен, до мен.

И вече канен гост съм аз навсякъде.
А къде е стената? Няма стена, тя е в руини!
Не искам аз кат пеперуда да литвам на сцената,
И затова крещя: „Постройте за мен, постройте ми стената!”

И пак на пътя ми стои стена,
нея съм длъжна да премина.
Справям се със таз стената,
щом вие сте до мен,
когато вие сте до мен, до мен.