31 октомври 2009

Сложи име

Захари Стоянов е разказал много нещо. Няма да досаждам с кой знае какви разсъждения, предизвикани от неговите думи. Само ще предложа на вашето внимание един откъс, от който съм махнала имената. За да докажем, че те - думите му - сякаш са написани за нашето време, можем да пробваме на празните места да сложим имена на наши съвременници. Според мен доста кандидати за запълване на празнините ще бъдат номинирани.
Пробвайте! Ще ми бъде интересно. Надявам се и на вас също.

Както навсякъде, така и тука, знатните войводи, на които буйната младеж гледала като на господ, не се стърпели да не направят калпазанлък. Тия (...А...) поискали да им издейства от комитета по 1000 наполеона за разни обезпечения, без които пари казали, че никъде няма да си побутнат крака да отидат.
(...) само
(...Б...) изпълнил честно своята дума, (...) а другите се разсърдили, че не им се изпратили хилядата наполеона, които тия поискали от комитета за възнаграждение и не знам що си още. Войводска шарлатания!


На двете места, където съм пропуснала, цитираните от З. Стоянов имена (отбелязани с червено), сложете по своя преценка едно или няколко имена. Какво ли ще се получи?

28 октомври 2009

Впечатли ме

Вчера по време на събеседване за работа ме попитаха дали пуша. За пръв път ми се случи такова нещо. Обикновено фактът, че съм непушач, по никакъв начин не натежава в моя полза. Най-често дори ми вреди, понеже самите работодатели са пушачи и предпочитат насякъде да се дими и не им се иска някой служител да си търси правото на бездимна обстановка.
Та така - впечатли ме въпросът на работодателя и ми допадна, че държи още при наемането да си изясни отношенията с подчинените по този въпрос.

25 октомври 2009

Велосипеди

Учудвам се и на конструкцията, и на многообразието от причудливи колелета.
Най-вече се чудя на акъла на смелчаците, които ги карат. Дали го правят редовно, или само демонстрират изобретенията - няма значение.


Необичайната конструкция на този велосипед шокира малко европейско градче. Има пострадали.


Странно, обаче... Кара си го човекът!?


Супер безопасен тандем.




Новото ми дете

След тренировка пратих малкия си син да се подстриже. Върна се като новобранец - подстриган 2 номер. Руното го няма и сега свиквам с "новото" си дете.

Ако го бях срещнала на улицата, щях да го подмина като непознат.


23 октомври 2009

Родословие - през девет земи

Попаднах на един сайт, в който разгледах различни варианти за графично оформление на родословното дърво. Това показва, че хората все повече се интересуват от своите корени и клони - сиреч от миналото си и от настоящето. А това е хубаво. И още един сайт, в който има съвети за това как да се проучи собственото родословно дърво.




Като се замисля, ако всеки пази в семейния архив своето родословно дърво (пък то няма да е едно, а плетеница от клоните на няколко родословни дървета) ще се получи една сериозна родословна гора, чиито корени и клони ще да са проникнали доста надалеко - през океани и гори по далечни земи. Или както се казва в приказките "през девет земи в десета". И в тая гора ще има и прекършени дървета, и изсъхнали клони, но пък и млади фиданки.



Моят опит да направя нещо подобно е далеко от показаните илюстрации, но все пак го има. Един от работните варианти:

21 октомври 2009

Тъй ли? А ние тука още...

Един стар виц, на който аз доста се смях. И се смях, защото се почувствах като участник в него, но по по-различен начин. Но това е друг разговор.

Значи...

Дерайлирал влакът някъде в затънтените гори на Сибир. Излезли хората, не знаят какво е станало, чакат да им разрешат пак да се качат и да потеглят по пътя си. Минава един старец с винтовка и на ски. Спира се и пътниците го питат къде се намират, как живее, накъде е тръгнал в този студ. Той пък свои въпроси задава - откъде са.
- От Москва ли? Ех, момчета! Ами я кажете как е в Москва, победи ли революцията?
- Е, дядо! Победи революцията, как да не е победила. И фашистите победихме - сега чакаме социализмът да победи, комунизма ще посрещаме! - отговорили хората.
- Тъй ли? А ние тука още влакове взривяваме!

20 октомври 2009

С чанта на гръб или с тетрадка в джоба.

Вчера слушах, че само в две общини на България се грижели за здравето на учениците - били проведени профилактични прегледи за гръбначни изкривявания на учениците за сметка на общината.
И какво от това? Това ли е грижата за здравето на учениците?
Ами като се установи лека или тежка степен на изкривяване, кой ще се грижи за лекуването на това дете?
Пак в репортажа, който слушах, казаха, че гимназистите като цяло си били решили проблема - ходели с по една тетрадка на училище. Айде - откриха Америка. Това да не е от една-две години, господа журналисти? Повече от 20 години практиката е такава.

Какво прави министерството и училището по въпроса?
Продължава да
  • издава учебници, които са недостатъчни за подготовката на ученика - носят се по няколко допълнителни книжни тела (сборници, помагала, учебни тетрадки, обикновени тетрадки), пъхнати в раницата, чието съдържание тежи над 5 кг.;
  • одобрява отпечатването на учебните книги на луксозна (гланцирана) и много тежка хартия;
  • одобрява учебни графици с по над 5 учебни часа дневно (то как ли да се включат всички часове в 5-дневна учебна седмица я);
  • принуждава учениците да си носят товара като камили всеки ден от дома до училище и после по коридорите от стая в стая (а колко деца, дори седейки на столове или чиновете си, се кривят, защото раницата е на стола зад тях, за да не се цапа на земята).
Според мен може да се работи на местна почва или в национален мащаб в посока
  • необходимите за самостоятелна подготовка материали да се отпечатват в едно книжно тяло, наречено учебник;
  • всички допълнителни сборници, помагала, таблици, атласи и т.н. да са част от оборудването на кабинети и да се ползват свободно от учениците в час и в свободното от часове време за самоподготовка - те ще се ползват успешно поне 5 години от няколко випуска;
  • хартията на учебниците да е евтина и лека - цветни картинки могат да се отпечатват и на обикновена хартия;
  • да се намери вариант, при който учениците да разполагат със собствено шкафче за учебници и тетрадки, за да не ги мъкнат постоянно нагоре-надолу по сградата и по улиците от и към дома;
  • да се мисли за редуциране на натовареността - 6-7 часа дневно е много (скоро си видях моя програма от 8 клас, която показа, че сме учили 6 дни в седмицата, като в понеделник сме имали 6 часа, в събота - 4, а в останалите дни по 5), пък и високият академизъм, който се гони по предмети, е плод на болни амбиции;
  • да се стремим към обучение по интереси и възможности - стига с уравниловката, децата, както и големите не са еднакви.
Когато едно дете свършва учебните занятия в 13.45 и в 14 часа трябва да е на тренировка на 15 километра от училището, повечето родители се отказват да правят организационни схеми и му опрощават спортните занятия. После се вайкаме, че не спортуват, че са дебели, мързеливи и неорганизирани децата ни. Ние сме такива и ги правим като себе си. Това е положението.
А статии за чантите на гърба и тетрадките в джобовете можете да прочетет тук и тук.

Да се грижиш за учениците в своята община означава не само да осигуриш профилактични прегледи, а да предотвратиш причините да се стига до масово изкривяване на децата. Означава също да поемеш поне в някакква степен заплащането на спортните занятия извън училище; да осигуриш място за лични вещи в училище; да предвидиш, че децата имат нужда и от културни и спортни занимания и да направиш учебен график, съобразен с това. Грижата за децата не свършва с това, разбира се - просто маркирах някои свои виждания.

Пък мерака на учениците да са абсолютно изрядни се убива толкова бързо, че е нормално да махнат с ръка и да кажат "Абе, я си гледайте работата!" и да си пъхнат тетрадка в задния джоб на дънките, колкото да има.

13 октомври 2009

Блогърска игра - старите въпроси от лексикона

Ганчо ме покани да се включа в играта, но аз не съм от интересните личности с нестандартни и шокиращи отговори на въпросите. Странно какво ще научат за мен хората, които ще изтърпят четенето докрая. Е, почвам, пък докъде ще стигна, ще видим.

  1. Били ли сте арестувани? - Не.
  2. Целували ли сте някого, когото не сте харесвали? - Да.
  3. Спали ли сте до 5 следобед? -Да.
  4. Изключвали ли са Ви от училище? - Не.
  5. Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? - Не.
  6. Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? - Не.
  7. Уволнявали ли са ви от работа? - Не.
  8. Уволнявали ли сте някого? - Не.
  9. Пели ли сте на караоке? - Да.
  10. Насочвали ли сте оръжие към някого? - Не.
  11. Целували ли сте се под дъжда? - Не.
  12. Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? - Не! Пу, пу, пу!
  13. Виждали ли сте някой да умира? - Не.
  14. Играли ли сте на бутилка? - Да
  15. Пушили ли сте пура? - Не.
  16. Седяли ли сте на покрив? - Не.
  17. Прекарвали ли сте някого през граница в друга държава? - Не.
  18. Бутали ли са Ви в басейн напълно облечен? - Не.
  19. Чупили ли сте си кост? - Да.
  20. Бягали ли сте от училище? - Да!
  21. Яли ли сте насекоми? - Ъ? Не.
  22. Ходили ли сте насън? - Не.
  23. Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? - Да!
  24. Карали ли сте мотоциклет? - Не.
  25. Късали ли сте с някого? - Да.
  26. Бръснали ли сте си главата до голо? - Не.
  27. Скачали ли сте от покрив? - Не.
  28. Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? - Не.
  29. Яли ли сте змия? - Не.
  30. Участвали ли сте в протест/демонстрация? - Да.
  31. Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? - Не.
  32. Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? - Да.
  33. Участвали ли сте в банда? - Не.
  34. Показвали ли са ви по телевизията? - Да.
  35. Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? - Да.
  36. Плували ли сте голи? - Май не.
  37. Правили ли сте шевове на нечия рана? - Не.
  38. Карали ли сте сърф? - Не.
  39. Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? - Да.
  40. Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? - Да.
  41. Били ли сте оперирани? - Да.
  42. Тичали ли сте голи на обществено място? - Не.
  43. Карали ли са ви с линейка в болница? - Да.
  44. Губили ли сте съзнание, без да пиете? - Да.
  45. Пикали ли сте в храстите? - Да.
  46. Бягали ли сте от полиция? - Не.
  47. Дарявали ли сте кръв? - Да.
  48. Хващали ли сте телена ограда под напрежение? - Не.
  49. Яли ли сте крокодилско месо? - Не.
  50. Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? - Не.
  51. Попикавали ли сте се на обществено място? - Не.
  52. Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? - Амииииииии - нямам спомен.
  53. Рисували ли сте графити? - Не.
  54. Обичате ли още някого, когото не е редно да обичате? - Не.
  55. Слагали ли са ви белезници? - Не.
  56. Крали ли сте нещо? - Не.
  57. Яли ли сте охлюви? - Ооо, да!
  58. Давали ли сте пари на бездомни/просяци? - Да.
  59. Помагали ли сте на някого да изкара изпит? - Да.
  60. Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? - Не.
  61. Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? - Не.
  62. Нападало ли ви е куче? - Не съвсем.
Много въпроси, ей! И ако сте дочели тази скука докрая, поздравявам Ви.
Каня да се включат, ако искат това, Мorrt, Златина и Павел Николов.

ПП - Който чел досега, чел. Сега оставям само "да" и "не" в отговорите, че съм се оляла да обяснявам, пък то не било редно. Ако някой прояви интерес, може и пак да обясня.



09 октомври 2009

Велосипеди - еволюция

Варианти за щампа на тениска:

*от мрежата - а:


*от мрежата - б:


*моя възстановка по оригинален мотив от тениска:



01 октомври 2009

"Мои года - мое богатство"

Не я бях чувала доста дълго време. Пък и май не съм и обръщала особено внимание. Днес ми попадна случайно и вече няколко часа си я припявам.
Чуйте я и вие - "Мои года - мое богатство", пее Вахтанг Кикавидзе.
Стиховете са на Р. Рождественски, а музиката на Г. Мовсесян.
Хубава песен. Наистина!