22 януари 2008

За вълци и мечки може, а за кучета - не!?

Гледам новини и все по-често се питам защо ни е нужно да се правим на по-големи светци от светиите. Преди време съобщиха, че някъде в Стара планина се били развъдили твърде много вълци и ловджийските дружинки са приканени да ходят на лов за вълци с цел регулиране на популацията им. Нападали животните в дворовете на селските стопани! Подобна новина имаше и с главни герои кафевите родни мечки, които се спускали в селата и причинявали имуществени вреди на хората.
В същото време днес пак съобщиха за жестоко нахапани хора от безстопанствени кучета. За щастие и двамата пострадали (от Велико Търново) са се спасили - с цената на истинска борба на живот и смърт с обезумелите от глад животни.

Никой обаче и не смее да спомене дори за ловджийска хайка за справяне с броя на уличните кучета. Защо? Защото кучетата (животните) имат права?! Защото ние сме съвременни хора и се отнасяме хуманно към животните?! Хм! :(

Толкова добри природозащитници ли сме, щом сме съгласни да се избиват диви животни задето причиняват имуществени вреди, а в същото време съблюдаваме правата на безстопанствените домашни любимци, които взимат човешки жертви?
Ама не били виновни кучетата за своите действия... Те били жертви на хората - лоши стопани... Така е, съгласна съм. Обаче те причиняват мнооого по-големи щети от дивите животни, слезли от гората да си търсят храна. Те убиват, обезобразяват, психират своите жертви и близките им за цял живот! Причиняват им неимуществени щети, сиреч по-големи!

А с какво са виновни вълците и мечките? Не са ли те невинни жертви пак на хората - лоши стопани на природата? Кой сече горите? Кой убива обитателите на горите или ги изтиква в безкрайно малки територии, в които не могат да живеят нормално? Кой ги лишава от възможността да живеят по законите на гората, в съответствие със законите на природата?

НИЕ - ХОРАТА!
Че то истински гори в България, комай не останаха! В оплешивяващите залесени места не може да се види диво животно - няма зайци, няма порове, яребици, белки, глигани, лисици, пъдпъдъци, вълци, сови, орли, мечки... Или, ако има някакъв живот, той е натикан в миши дупки! Е, как малкото оцелели хищници няма да посягат на отглежданите от хората животни - кокошки и овце? Какво са виновни те?
Питам се - защо дивечът е позволено да се обстрелва, а кучетата да не могат? Защо ловец, донесъл чифт уши на чакал може да получи насреща някаква сумичка ( символична, доколкото ми е известно), а ако застреля улично псе, задължително ще бъде обществено порицаван? Причинявайки вреда на живата = дивата природа, тези хора са приемани като истински мъже; а спасявайки съгражданите си от нахапване, обезобразяване и фобии, са обявявани за чудовища! За мен това не е нормално. Иска ми се да е обратно!

Държа да уточня, че обичам кучета. Но се страхувам от бездомните. По-добре е улиците ни да чисти поне откъм такива обитатели. И на село, и в града! Който иска да си има куче, да си го гледа у дома!

13 януари 2008

Пак приказка



Роди се и израсна у нас в ... Отгледахме го като кактус. Нали знаете как - посаждате израстъчето на кактуса в саксията, а той започва да расте, да се разклонява и става голям кактус. Така е и с крокодилите. Посаждат крокодилска лапа в саксия и израства малко крокодилче.




За онези, които се чудят какво е това - откъс от една страшно сладка приказка на литовеца Имант Зиедонис. И друг път съм цитирала негови приказки. А днес съм в такова приказно настроение, че реших да го споделя с всички. Можете ли да предположите какво се случва нататък?

07 януари 2008

Младите и мъдростта

Синът ми имаше гости. Навън вали сняг, фучи, плаши народа. Едно момиче излиза да пуши на терасата и вика за компания едно момче. Предлага му да обуе чехлите (№38-39), които предния път тя беше обувала, за да не се мокри на снега. Неговите крака сигурно се побират в № 44-45! Впечатли ме фразата на момчето: "Бива те за политик! Обещаваш ми нещо, после ми даваш половината!"
За мен тези думи са истинска находка. Като се размисля, политиците правят точно това. Обещават много, изпълняват малко или хич и ние, избирателите, следващия път се опияняваме от новите им обещания, приемаме обясненията за неизпълнението на програмите разбиращо и благоскланно... и пак им вярваме.
Харесах истинската и простичка мъдрост на едно 16 годишно момче. И се сетих за приказката "Новите дрехи на царя", в която пак дете отваря очите на хората за истината. По този повод си мисля, че на децата си трябва не само да вярваме ( защото са умни и мъдростта им е актуална, а не мухлясала и неприложима), а да се вслушваме в мнението им и да искаме съветите им. Много млади хора са готови да ни помогнат, стига да ги потърсим.

04 януари 2008

То бяха празници...

... то беше чудо! Освинихме се. Ама нали не е изтекла годината на Свинята - простено да ни е ;)

Сега почват делниците. Ако стане и на работа да се чувстваме като на празник - весели, добронамерени и ентусиазирани, ще бъде прекрасно! Дано е така!

Жените не могат да спорят

От известно време се мъча да събера доводи, за да убедя сама себе си, че това не е вярно. Обаче не съм успяла до този момент.

Стигне ли се до спор, обикновено всяка държи на своето, не желае да чуе чуждото мнение и различията се приемат като обида и лично отношение. Възниква въпрос, по който мненията ни не съвпадат. Обикновено спорещите жени се мъчат да надвикат и наддумат другата. Не се слушат чуждите реплики, а се казва: "Не знам, не можеш да ме убедиш!" Тонът се повишава, ръкомаханията също, стига се понякога и до крясъци. Другото мнение не се чува, камо ли да се изслуша и приеме. Място за аргументи и изслушване на доводи няма. Позицията е предимно "Моята камбанария е най-...", "Моят опит е най-...", "Не ме интересува друго нищо!" Много често по-експанзивната спореща след "Не можеш да ме убедиш" се врътва и шумно тръшва вратата на помещението, царствено излизайки. Това се разчита като поведение на победител.



Последния път, когато се опитах да споря, пак срещнах подобен отпор. Един певец изпя чужда песен и аз казах, че това ме дразни, защото ми изглежда като подигравка с истинския изпълнител на песента; че би трябвало да се пеят чужди песни с разрешението на авторите и на певеца, чиято е песента. Единственото нещо, което ми каза домакинята (бяхме на гости) беше, че щом Азис я пее, щом по телевизията си позволява да пее песни от чужд репертоар, сигурно има разрешението и одобрението на авторите. Е, не можах да я убедя, съответно тя мен също, че не е задължително всичко да е изпипано и точно, щом го дават по телевизията. След пет минути наченахме спор дали немският език е груб и неблагозвучен и нейната позиция беше "На мен ми звучи гадно и грубо, значи е грозен език" и не прие, че личното впечатление не прави един или друг език груб, гаден или нещо подобно.


Всъщност на този етап аз съм убедена, че жената абсолютизира личните си разбирания, преценки, усещания и възприятия и ги представя като обективни заключения. На този етап опитът ми показва, че жената се осланя на своя субективизъм и не желае да приеме чуждото мнение, дори то да е вярното. Ей тъй - от инат и женска гордост.


Аз лично много рядко съм чувала жена да каже "Да, прав си!" след като нещо е дискутирано. Най-често жената приема различието като обида за нейното достойнство; пък ако се окаже, че фактически е сгрешила... има физиономии, злобни погледи и клюкарстване тип "Тя ли? Само тя ли знае? Само тя ли може? Айде, моля ти се!" Често и сълзи и истерии увенчават опита за спор.


Та си мисля, че повечето жени (и аз съм в кюпа, де) не могат да спорят. Права ли съм, не съм ли...

02 януари 2008

Мисли и пожелания за рождения ден

3.І. е и отново имаме празник. Големият ни син навършва 16 години.
И Дж. Р.Р. Толкин, Сенека, Мел Гибсън са родени днес. Козирогът е пълновластен господар в това зимно време - според китайският календар.



  • Толкин е роден на 3.І.1892 година - точно сто години преди нашето първородно момче. Скоро научихме за това съвпадение и много доволни останахме от откритото. Все пак на човек му се иска да има зависимост между нещата и прави паралели и връзки. Та ето и ние тъй.
  • Толкин е умен и мъдър човек, завещал на хората своите прозрения за живота, достойнството, гордостта, приятелството и свободата, значи може да очакваме детето ни - вече пораснал младеж - да носи някакви подобни достойнства.
  • Толкин е откривал в митологията, в историята, във философията вечни човешки истини и е държал на ценностите. Значи очакваме и младият мъж, който расте у дома, да търси и открива важните неща от живота и да държи на ценностите.
  • Казват, че козирозите са упорити, работоспособни и преследват докрай целите си. И, откривайки някои от характерните за зодията черти в сина си, се надяваме да стане свестен човек и силен мъж.
  • Сенека бил тачен в древния свят философ - значи можем да мечтаем нашето отроче да остави нещо след себе си в нашия свят.
  • Мел Гибсън е толкова нестандартен, целенасочен и упорит, че ни се ще като него да видим сина си успял въпреки трудностите.

Като всички родители и ние мечтаем децата ни да са не само здрави, но и умни, и щастливи, и добри хора. Дори да си мечтаем повече, отколкото може да се реализира, имаме право да таим надежди. Дори да сме наясно, че не всичко, което пожелаваме на децата си може да се сбъдне (а то винаги е най-доброто), имаме право да го наричаме. Дори очакванията ни да са по-големи от реалните възможности на децата ни, имаме право да поставяме цели пред тях и да ги учим сами да си поставят цели в бъдеще, които да преследват.

Ако в лабиринта, наречен Живот, успеем да изведем на добра пътека децата си, и им дадем свободата сами да чертаят, търсят, откриват и следват своя път, значи сме постигнали нещо. Тогава ще бъдем доволни.

Затова днес - на празника на сина ни - му пожелаваме всичко добро, казано преди малко; а на нас с татко му - да сме силни и да го пуснем свободно да върви в своя си път. А то, повярвайте ми, е трудна задача за нас. Защото сме свикнали да мислим за децата си като зе нещо, което зависи от нас. Като за нещо, което без нас не би оцеляло. Тук вече споделям позицията на родителите, които вечно опекунстват децата си. Но в същото време ми се ще да не загърбвам своите си принципи.

Обаче момчетата порастват, градят свое име, свой приятелски кръг, имат свои интереси. Чертаят си планове, поставят си цели. И си поемат постепенно живота в ръцете. Ей това е толкова хубаво, че ми се ще дори да не го казвам на глас, а само безмълвно да редя благословии. Да не се развали нещо, ако лоши уши и лоши очи чуят и видят!

Та жив и здрав да е синът ни и да е пълен с добро животът му!

16 години не са малко, не са и много. Започва интересното, важното и трудното в живота. Попътен вятър, преодолими височини и осигуровка през пропастите! А в тихите пристанища и базовите лагери - верни приятели, обичащи сърца и топлота!

Дано едно от сигурните пристанища в живота му останем ние и нашият дом!

01 януари 2008

Васильовден, Сурваки - все Нова година!


Сурва, сурва година!

Весела година!

Живи, здрави до година,

до година, до амина!


И здрави да са дряновиците,

по-здрави да са

гърбовете на именниците!



Понеже и днес си имаме именници - малкият ми син и майка ми, не забравям да поздравя него и всички Васильовци, Василки и Весета. Да са здрави и да си носят царственото име с царствено достойнство, красота, благородство и богатство! ;)



На 14.І. - пак! Няма да пропускаме, я! ;)