27 февруари 2011

Намерено в нерегламентираните архиви

Синът домъкна две списания "Радио и телевизия" от 1969 г. Намерил ги някъде.
За мен не представляват никакъв интерес. Обаче на вътрешната страница на едното фиксирах нещо, което веднага свързах с Архиватора и се изкуших да го споделя. Ей го на:



25 февруари 2011

Нова обица на ухото.

"На нов началник и на малко прасенце не се радвай, че не се знае каква свиня ще излезе!"

А аз даже и се похвалих пред света?!
Не си изписах вежди, ами си избодох очите сама с моето скоростно преместване от едно работно място на друго - за него разказвах точно преди седмица. Както и очаквах, колегите са свестни и отговорни хора. Учениците ми допаднаха много със своята искреност, светнали погледи и чистота. За дребните изключения не си струва да хабя думи.
Голямото ми разочарование дойде от некоректното и подвеждащо поведение на директорката. Аз съм открита и пряма в отношенията си с колеги и работодатели и съответно очаквам същото от тях. Когато обаче не го намеря, имам право на обяснение и на отказ от по-нататъшни ангажименти. Права ли съм?
Казусът е такъв: назначават ме да замествам титуляр до неговото завръщане с тенденция той да освободи мястото (причината и обстоятелствата не са важни в случая). Той е бил назначен на трудов договор с всички произтичащи от това задължения и придобивки. А аз съм назначена на неговото място, но като лектор! Ще ми се изплаща само и единствено сумата от х.хх лв. на реално взет час, ще бъда социално и здравно осигурена и ще имам 0.4% ТЗПБ. Но няма да мога да ползвам болнични (и да го получа няма да ми се плати отникъде), няма да имам отпуск.
Справедливо ли е?
Аз днес чак си дадох ясна сметка, че съм ощетена и подведена. Само за тази седмица изгубих пари в чист вид задето съм приела да започна тази нова и "по-добра" работа; загубих социалните си плащания от старата работа и трудовия стаж за тези 5 работни дни. До изтичане на предизвестието ще изгубя още 10. И ей ти тебе половин месец изтекъл!
Ако някой, от четящите този блог е компетентен, нека ми каже дали седем дневното предизвестие за напускане може да има лоши последици за мен. Трябва ли в заявлението си за напускане да изтъкна причините за това решение и какви реакции може да очаквам.

ПП Имам предложение за работа с коректен договор, макар и отново временен. В края на краищата финансовият интерес не е за пренебрегване. В наши дни е даже водещ.

22 февруари 2011

От сърце и с усмивка

Снимката по-долу ме зарежда с емоция. Ако трябва да илюстрирам пример за нещо добро, позитивно, чистосърдечно, бих използвала нея. Присети ме за фотото разказът на Доктор Уотсън.
И разказът, и тази мила бабка ми се усмихнаха ведро в края на деня. Дано и при вас се е получил същият ефект!

Преди доста време тази снимка си я копирах от мрежата - стоеше си в моята папка и понякога ми се усмихваше, за да ме зареди. Днес я търсих, за да пусна линк към оригиналния първоизточних, но не успях. Ако някой знае къде е оригиналът, нека ми каже - веднага ще поправя информацията.

ПП
Благодарение на бързата намеса на Plam ето го и първоизточникът, който вчера не успях да открия. Чудесно е, че авторът Венцислав Гълъбов е уловил и споделил тази красота. Вярвам, че публикуването на неговата работа в моя блог не е накърнило интересите му.


18 февруари 2011

Шантав ден, но хубав

Сутрешен чай със сина.
Пътуване до работното място (от А до Б).
Оле, ходилата ми се оплакват отсега - с кокоши трън на петата и на всеки крак с по два стари, бунтуващи се мазола!
Работа.
Новина.
Решение за промяна.
Разговори с шефа.
Комплектуване на документация.
Тържество, посветено на Васил Левски.
3 километра пеш (от Б до В).
Стоп до Варна (от В до Г).
Препускане 2 км. пеш на зигзаг (от Г до Д).
Подаване на документи.
Телефонни разговори.
От точка Д до точка Е пак пеш.
Чай със стари ученици.
Делови разговор.
Постигане на съгласие.
Чакане на точка Ж за среща с половинката.
Изпращане.
Чакане на точка З за автобус към дома.
Пътуване в седнало положение (от З до А).
Разговори по телефона.
Вечеря (днес само вода и малко сок от компот).

Боже, тези крака не са мои!

Ама пък ден беше!

Някой ме посъветва да проверя хороскопа си.
Е, няма пък! Кой знае за каква глупост са ме предупреждавали!

13 февруари 2011

Тъпчем все на място

Все сме склонни да премълчим и да се поклоним някому за нещо си. Така е по-удобно. Аз помня времето, когато за всичко трябваше да сме благодарни на братушките. После изведнъж почнахме да се кланяме на представителите на най-великата демокрация в съвременния свят. После пък на ръководителите и просветителите от баш европейските страни.
Сега нещата пак се завъртат. Пак метани пред руснаците.
Предстои честване на националния празник 3. март. На него обаче разни сериозни рецитали не бивало да има. Трябвало да бъде нещо кратко, нещо за около 5 минути, нещо за България въобще и по възможност да се прескочи войната, освобождението, темата за робството/присъствието/потисничеството... Просто нещо за България...
?!? :О
Да благодарим за жертвите, дадени от руснаци, румънци и финландци за нашето освобождение, но не и да споменем българските герои?! Защо ли? Защото в поклона си пред чуждите, забравяме да го сторим на своите.
Затова Вазов и неговите съмишленици със сигурност ще се обърнат в гроба. Защото все на това място тъпчем. Все срамежливо се стискаме и не смеем да покажем истинска гордост от каквото и да било.

Моя близка сподели с мен личното си прозрение за испанците: "Те имат съзнание на победители, а ние на слуги. Те вървят напред, а ние се влачим все след някого. Ще променим живота си тогава, когато променим мисленето си. Трябва да мислим като победители!" Аз ще добавя, че все ще си тъпчем на същото място и ще чакаме одобрението на тоз или оня.

04 февруари 2011

В Египет? Сега?

Родителите ми щяха да ходят на екскурзия в Египет. Бяха ентусиазирани, подготвиха отрано всичко... Останаха им по-малко от 30 дни до отпътуването (26. февруари) и ей на - размирици в страната и обстановка, в която никой нормален човек не би отишъл на почивка.
Да, ама са подписали договор, дали са си парите за пътуването. Сега искат да се откажат - имат право на това 21 дни преди датата на заминаване. Обаче... Туристическата агенция се опъва, усуква, предлага да отложат екскурзията за през септември. Те пък преценяват себе си, че не са за пътуване в горещините. Все пак са хора на възраст. Надяват се поне сумата без капарото да си вземат обратно.
Питам опитните в такива ситуации хора - само с едно Заявление за отказ, изпратено по пощата до фирмата организатор, става ли? Нужно ли е отсега да се включват адвокати? Някакъв допълнителен съвет?