28 ноември 2008

Работата на оператора

Все съм си мислила, че да си оператор не е лесна работа. Обаче като видях тази снимка... Ами - хич не е лека! И май е задължително и да си щура глава!

Това е стената в Kranj (Краня) - Словения, на която се проведе преди две седмици световното първенство по спортно катерене. Хората се подготвят да отразяват събитието!



Как отидох на "делова" среща с работодател

Иначе казано интервю за работа.

Беше преди няколко месеца. Бях пуснала обява, че търся работа - нещо свързано с набор и редактиране на текстове, обработване на документи и т.н. Обадиха ми се няколко души, сред които и един господин, който редуваше "ти" и "вие" и естествено веднага ме попита какво образование имам. Покани ме на "делова" среща, но не в офиса на фирмата си, а пред "Валентина" (който познава Варна, знае къде е това). Аз се чудих дали въобще да ходя, но реших, че може да видя за какво става дума, въпреки интуитивната ми резервираност и предчувствие за несериозност. Отидох с колата на работа, за да мога овреме да бъда на срещата. Отивам 1 минута след уговорения час и заставам пред входа на "Валентина" - обяснила съм как изглеждам и с какво съм облечена в разговор с господина преди 20-тина минути. Чакам 5 минути - няма никой. Обаждам се:
- Господине, имахме уговорена среща. Ще дойдете ли?
- Да, аз Ви виждам, седнах да обядвам и ей сега пристигам. Ти тръгни нагоре, аз ще те извикам.
Затварям телефона - ?*?*!:(((!:О*?*?! Оглеждам се... тръгвам... стигам до Операта. Кипна ми и от яд и обида се обаждам на мъжа си. И..., като че ли той е виновен за нещо, му изливам порой от гневни думи за това как се чувствам като проститутка на повикване, как тоя не е никакъв бизнесмен, как отивам си вземам колата и се прибирам у дома. Обаче първо ще мина през един магазин да видя нещо дето отдавна търсим. И се връщам пак към района на "Валентина" (сега е друго името де), и се пъхвам в едно малко магазинче. Както си зяпам по щендерите, някой ме хваща за ръката. Аз се обръщам подозрително, все пак може и в чантата ми да бърка този някой, и виждам един висок, мургав, шкембелия мъж, запъхтян и притеснен.
- Госпожо, абе къде се изгуби, бе? Аз докато платя, вие изчезнахте! - "Ахаааа, казвам си, работодателят!"
Излизаме навън. Запознаваме се. Отговарям на въпроси, свързани с образованието и професията ми. Последвалите въпроси обаче ме убиха:
- Ти можеш ли да работиш на компютър?
- Мога!
- Ами можеш ли да вадиш от сероскса работи?
- Мога!
- А така! А кафе знаеш ли да правиш?
- Да.
- На мене такъв човек ми трябва - кафето да ми направиш, вестника да ми донесеш и да ми пишеш кои хора идват и на компютъра да пишеш.
Обяснявям, че аз си търся сериозна работа, където ще ме вземат да работя сериозно; че до две седмици не мога да започна работа.
- Нищо бе, аз като кажа, ще те взема тебе. Извинявайте, аз малко на "ти" приказвам! Аз съм сериозен, аз съм циганин, ама български циганин. Ти ми харесваш, бе. Като кажа вземам те на работа, вземам те. Аз човек ще те направя - 800 лева заплата ще ти давам и процент от сделките. Човек ще те направя, цял живот благодарна ще ми бъдеш! - и ме потупва по рамото, и поопипва ръката ми над лакътя.
Дърпам се аз назад. Правя няколка крачки - вече искам да тръгвам. Питам къде им е офисът. Обяснява ми господинът, че той е до пощата, ама сега просто не ме поканил там, понежеее... Не стана ясно защо понеже.
- Ама ти и кола мож да караш! Аз ще ти дам служебна кола, бе. Аз такива жени харесвам, да ти кажа - сериозни и по-едрички! ти сериозен човек ми се вигдаш. Ама на мене любовница не ми трябва, аз жена си имам. Трябва ми в офиса да стои и кафе да прави. И в НОИ да ходи някой път или до нотариуса. Ама аз като кажа и циганката не може да ме накара да се откажа. И пари ще ти давам - човек ще те направя! Да знаеш!
Тръгвам, казвам довиждане и да си търсят друг човек за работата... Едва успях да тръгна след още обяснения каква работа ще работя и как на него не му трябва украса за офиса и още куп такива глупости. По пътя към къщи се смях на собствената си глупост да отида на "делова" среща, иначе казано на "интервю за работа", не в офис, а на улицата. И то при положение, че още след първия разговор по телефона усещах, че нещата не са сериозни.

Като разказвам това на приятели, се смеем до сълзи. И на "бизнесмена", и на моята глупост, и на търпението ми да издържа този разговор.

Разбира се и на други интервюта съм ходила - някъде коректно са ми казвали защо не ме одобряват (не зная достатъчно английски, не работя с определена програма, нямам икономическо или техническо образование), някъде са премълчавали любезно, че не съм подходяща заради възрастта и килограмите+..., но такова чудо повече не ми се е случвало.

Надявам се да сте се забавлявали с моята история. Смятам, че е поучителна. Защото понякога сме достатъчно глупави и се втурваме в подобни екстцентрични преживявания за няма и нищо.

27 ноември 2008

Трик с уиски

Гледах и се чудих защо става така. Някой да обясни?



Ама е готино, а?

26 ноември 2008

Мой пътепис на гости

Преди време Стойчо, единият от двамата администратори на "Пътуване до...", ме попита съгласна ли съм да публикуват моя пътепис "До Румъния - за впечатления и... охлюви". Съгласих се, естествено. И днес ей го на при тях. Че и сериозен коментар има. :)))
За първи път ми е да гостувам при други и то поканена. Дано не ми е за последно! Защото ми харесва ;))) :)))

21 ноември 2008

Ползата от дебелите

  1. Да ти пазят страх - виждаш в какво можеш да се превърнеш и не дебелееш;
  2. За цвят и колорит в пейзажа - на фона на некрасивите им телеса с пълна сила се възхищаваш на слабите и перфектни фигури, една от които е твоята собствена;
  3. За назидание - акто няма ни един дебел и грозен покрай теб не ти е кеф, защото няма на кого да говориш "Виж се на какво приличаш, вземи се в ръце, яж по-малко, спортувай, бъди перфектен!";
  4. За самочувствие - друго си е да вървиш до дебелан(а) и да заглеждат теб, а не него (нея);
  5. За автосугестия - "Аз съм щастлив(а), защото съм такъв (такава) перфектен(-на)! Какво щях да правя ако не бях? Ауууууууу, колко нещастна (-тен) щях да се чувствам! Тц! Тц! Тц!";
  6. За упрекване - "Те дебелите...! Дишат повече въздух, ..."
  7. Да предизвикват размисъл у околните - "Такива са дебели, грозни, болни... Откъде такъв живец, удоволствие от живота, храната и любовта? Какво и (му) харесва този (тази) красавец(-ца)? Какво пък толкова се усмихва и си пее? Ние сме затънали в грижи, пък тя (той) се радва на света...!?!

20 ноември 2008

Като ще е, да е!

Като ще заклеймяваме жестокостта към животните, да заклеймим убийството на всяко животно.
Не е ли дискриминация, че осъждаме остро убийството на кучета (кученца!!!) с цел консумация, а приемаме за нормално да убиваме агънца, прасенца и петленца със същата цел? Ама сега ще има реплики "Те са домашни животни, пък кучето е приятел на човека!"
Съгласна съм. Но съгласете се, че и агънцето, и яренцето са приятели на човека. Ама после по приятелски ги гушваме в тавата и славословим майсторката на пещената гозба или майстора на чевермето. Нещо неморално виждам в парадирането с любовта към животните и хуманното отношение към тях. Ако ще се отнасяме хуманно към животинския свят, да го правим не избирателно, а повсеместно. Да спрем тотално да колим животни и птици за храна, да спрем тотално да ловим риба, да спрем тотално да ловуваме дивеч.
Ааааа, ма нееееее! Като ловим риба - ние проявяваме хуманност и не сме жестоки! Нищо, че в мрежата се хваща вся и все и гледката е ужасяваща! Като убиваме диви животни, ние сме много внимателни и нежни! Нищо че се месим в природните неща! Като колим домашните животни и птици, първо ги омайваме и по най-нежния и внимателен начин им теглим ножа!
Е, не ми е ясно на мен избирателното отношение към гадостите в нашия земен ад. Ясно ми е, че всичко е въпрос на цивилизационен избор, на традиции и на мода. Модно е да показваме колко сме над другите и го правим по всякакъв начин. Утре ще е модерно нещо друго и ще забравим днешните си нравоучения.
Лично аз не разбирам хората, които са прибегнали до ядене на кучета. Но не разбирам и дискриминацията към едни животни за сметка на други. Всички знаем, че нашего брата българинът убива костенурки например, за да се излекува от болести, че и кръвта им пие. Всички знем, че някои гълтат живи охлюви, за да лекуват язва например. Къде са обаче природозащитните организации в тези случаи? Май тези случаи не ги интересуват. Защо? Защото не са кучета ли?
Ако ще е хуманизъм, да е хуманизъм! Ако ще е нещо друго, няма да се включвам и не ми натривайте носа!

Аз самата ям месо. Аз самата много обичам кучета. Аз самата съм слушала разкази на ветеринарни доктори, които са се хвалили, че са кусвали всичко - от жаби до щъркели и гарвани (или врани). Аз самата съм човек, който си задава въпроси "Тази луканка, дето ми мирише странно, какво ли съдържа? И дали телето е убито=заклано по хумамен начин?". Аз самата се чудя защо се раздухва тази история с кучетата (признавам, че е ужасна), а се мълчи за яденето на жаби, костенурки, змии, агънца, теленца, пиленца, яренца, прасенца и т.н., и т.н.
Човекът винаги е убивал, за да яде и не виждам дали би спрял някога.
Някога и някъде човекът е убивал и себеподобните си, за да яде. Щом не се е върнал до това, значи е запазил човещината си.

17 ноември 2008

Българска филмова музика - детски филми

Като търсех клипчета с песни от български филми, нямаше как да не се заровя и в детските песнички от български сериали и кино филми за деца.

Предварително се извинявам, че повечето клипчета са доста дългички. Простете невежеството ми сама да си правя откъси с необходимата ми дълина!

И така най-най-любими са ми:

"Детство, мое" от "Неочаквана ваканция";


"Къде остана детството" от филма "Войната на таралежите",
пее Асен Кисимов (наричан за кратко бате Асен);

"Мъжът има винаги право" пак от "Войната на таралежите"

"Тече, всичко тече" от филма "Васко да Гама от село Рупча"
пее Асен Кисимов с детски хор;

"Аз не съм вече дете" и началната песен от филма
"Рицарят на бялата дама"

Мъчих се да търся и песента от един нов филм - май се казваше "Легенда за белия глиган", но не открих нищо. Въпреки това песните, които намерих са хубави и наистина се помнят. Допълнения към списъка???

Българска филмова музика

Днес говориха, че Любо представил официално своята песен, писана специално за новия сериал "Забранена любов" и се замислих кои са нашите песни, писани за филми или пък станали популярни заради някой филм.
Амии, много са! Много са! Истина е!
Аз направих своя подборка на седем филмови песни, които имат силно въздействие върху мен. Разбира се много от песните въобще не съм търсила, но пък може и да не съм се сетила за някои. Тук представям няколко като клипчета (добре че ги има в нета). И още няколко песни от български филми като списък.


"Свети слънце в очите ти" - от сериала "Морска сол"; пее Графа




"След края на света" от едноименния филм, пее Васил Найденов




"Клетва" от филма "Вчера"; пеят Щурците




"Моят свят" от филма "Дунав мост"; пее Кирил Маричков




"Оставаме" от филма "Оркестър без име"; пее Маргарита Хранова




"Скъпа моя, скъпи мой" от едноименния филм; пеят Милица Божинова и Илия Ангелов




"Двама" от филма "Козият рог"; пее Мария Нейкова



Песен от филма "Адаптация" - пее Васил Найденов
Песен от филма "Осъдени души" - пее Лили Иванова
"Момчето си отива" - не зная кой пее
"Любимец 13" - песента "Замълчи, замълчи", пее Мими Николова
"Капитан Петко Войвода" - песен за Петко войвода, пее Васил Михайлов
"Краят на песента" - песента "Руфинка болна легнала", пее Васил Михайлов
"Баща ми бояджията" - пее Коста Цонев (търсих песента на бояджиите, ама не я намерих)


Може и да се увеличи списъкът, но засега толкова :)

10 ноември 2008

Имате ли собствена носия?

От известно време ме занимава въпросът защо на поне един национален празник нямаме традиция да се обличаме в народните си костюми.
Възхищаваме се на запазените традиции в някои страни на важни за личността и за страната събития хората да се обличат в съответното национално олекло. Обаче ние такова нещо не правим. Ако някой си сложи потури и жена му се забради по време на сватбеното тържество - не само ще го изгледат странно, не само ще му се присмеят, а направо ще го заклеймят като тотално немодерен човек.
Та мисълта ми е да се опитаме в малки групи да си устройваме някакви тържества, защо не дори на 3 март да сме всички, на които присъстващите да са облечени в народни носии. Ако нямаме пълна носия, то поне да използваме елемент от носията. Защо да не бъдат всички облечени като предците си? Предполагам, че когато всички са облечени така, на никого няма да му е смешно.
Според мен това е начин да видим истинската красота на националната ни носия. Пък и да запазим жива традицията - знаете ли например как се забраждат жените от вашия край; а как мъжете си навиват поясите и навущата? Защото едно е да виждаш традиционните облекла по закачалки и манекени в прашасалите музейни витрини, друго е тъканите и шевиците да затрептят на живи снаги.
И няма нищо лошо всеки да си облича носията от своя край и своето семейство.
Аз си представям как на едно голяма събитие се стича народ шарен - особено в големите градове. Някой с тракийска, някой с капанска, друг с гагаузка, трети с циганска или татарска, или турска носия. Не ми стига да гледам еднотипните, представителни сценични облекла. Искам повече.

Какво е мнението ви?

Можем ли да подемем подобна инициатива? Да си определим ден и да си назначим минисреща, на която всички да са като възкръснали от пепелта на скрина жар-жена и пламък-мъж?
Като начало се сещам, че има разлики в облеклата не само между добруджанци, тракийци, родопчани, македонци, капанци, каракачани, татари, турци, цигани, казаци, шопи, мизийци, власи ами и в облеклата на хората от съседни села. Знаем за основното разделение на чернодрешковци и белодрешковци. Ако се сбере пъстър народ отвсякъде - представяте ли си колко интересно и цветно ще бъде? Помагайте с нагледни материали и допълнения, моля! :)

05 ноември 2008

"У нас всичко става за пари, следователно... " или Объркани мисли от днес

"У нас всичко става за пари, следователно... Тежко и горко на нашия народ, ако той остане дотолкова назад, щото различни шарлатани да защитават интересите му!" Л. Каравелов

Дали е бил лош пророк? Или пък ние не сме мръднали и на йота напред, че тия думи са валидни и след повече от век?
На мен ми се струва, че ние сме се забатачили и не успяваме да излезем от блатото, където все някой ни защитава интересите. И все за пари иде реч. И все с пари стават нещата. И все чуждата кокошка патка ни се вижда.
От няколко дни насам (изключвам предходните месеци) все американските избори за президент ни вълнуват. Радваме се, ликуваме задето тоя спечелил, пък оня загубил. Е, какво ме топли мене, простия човек в България, кой ще бъде новият президент? Като дойдат нашите избори, ще се вълнувам, ще бъда пристрастна и ще се радвам (или пък не) за спечелилия. Защото ще бъда пряко засегната, по-точно заинтересована.
А то в момента... Ще чакам благоволение от Америка и от нейните шарлатани да ми защитават интереса, а че и ще прокопсам!!! Стигат ми родните шарлатани, дето ще мислят за моя милост - представителят на простичкия народ.

03 ноември 2008

Агне, шиле или коч?

Днес ми се наложи да готвя месо от агне. Агнето било бая голямшко и месцето му си дъхаше сериозно, та питах дали това не е коч (овен). "Не, не е коч, убедиха ме близките. То щеше да направи една година само след десетина дни!"
Ами тогава е шиле! "Не е още шиле - шиле става след като навърши година!"

А сега де! Спор голям. А аз исках да направя вкусно ядене, което да не ни мирише неприятно.

Първата порция от месото вече наготвих. Колко съм успяла да го сготвя вкусно, ще видим като седнем пред чиниите си. Тръпката ми и мъката ми е как да сготвя другата част от месото - едно прекрасно бутче, което по заявка от компанията трябва да е печено целичко. Ама има силна миризма. не е като на младо пролетно агънце.
Какво да правя и как? Дайте ми акъл! Подправки ли ще оправят нещата или технологията на готвене?

01 ноември 2008

Случайно попадение

Случайна находка за мен беше тази елфическа приказка. Днес много хора (най-вече млади) се вълнуват от фентъзи. Рисуват герои, четат фентъзи истории, а тези явно правят музика. Е, елфическа ли е или не - решете сами. Но е красива.



На мен ми хареса. А на вас?

Ал. С. Пушкин - Приказки (Сказки); Анимационни филми

Пристрастна съм, вярно.
Ужасно харесвам приказките на Пушкин. Като малка имах едно старо издание на български, като пораснах си купих по-ново, а после и още няколко книжки - руски издания на неговите приказки. И още не ми омръзва да ги чета.
Пристрастна съм и смятам, че родителите, които още четат на децата си, спокойно могат да ги гледат заедно и българското издание на приказките да се чете паралелно с текста от филмчето. Нищо, че не са преведени на български.
Пристрастна съм и съм убедена, че с учениците, изучаващи все още руски език, може да се гледат филмчетата (поне едно, поне мъничко) в час. И езикът (дикция, лексика, мелодичност, изразителност), и картините, и музиката са прекрасни.
Пристрастна съм и твърдя, че още в злите социалистически години руснаците са правили качествена анимация. И още, че тези стари рисувани филми по нищо не отстъпват на класическите рисувани филми на Дисни. Има ли желаещи да спорим? Пък и има ли смисъл?



Пушкин - Приказка за рибаря и рибката (1950г.) и други приказки



В началото е посвещението към поемата "Руслан и Людмила" - "У лукоморья дуб зеленый..." Моята българска книжка започва със същия този откъс.









Пушкин - Приказка за цар Салтан (55 мин)





Пушкин - Приказка за мъртвата царкиня и седемте юнаци (1951 г. - 30 мин)





Пушкин - Приказка за попа и неговия ратай Глупан (по-модерна анимация)





Приказка за златното петле





По повод тези прекрасни филми се сещам, че има чудни екранизации на български приказки. В детските си години следяхме по "Лека нощ деца" сериите по приказките за Хитър Петър с актьори. Някой знае ли дали ги има някъде? Аз ги търсих, но засега неуспешно. Също търся и епизодите на "Смешни страшки, страшни смешки" с Недялко Йорданов, неговата внучка Яна и много прекрасни български артисти. Помощ?