30 август 2007

Черна приказка

...
Опипваме нататък в тъмнината. Нещо като сандък. Това е телевизор! Дяволът гледа телевизия. Черен телевизор, в който нищо не се вижда. Може би дяволът вижда нещо, може би – не, но продължава да гледа упорито. Малките дяволчета четат черни книги с черни букви. И колко са завистливи тези дяволчета! Душата им е черна, а сърцето – изпълнено с черна завист. Ако едно от тях например чете някаква глупава книга (те смятат всички хубави книги за глупави), друго дяволче изгризва всичките и букви, за да няма какво да четат другите. Или получава някое дяволче двойка в училище и си умира от щастие, а през това време друго изяжда двойката от бележника. Отхапва я, изгризва я, излапва я. Нали за дяволите най-хубавата бележка е двойката или единицата. А по-ужасно от шестицата няма. Дяволски дяволии. Докато един учи, другите заковават с пирон към пода пухкавия край на опашката му.
При дяволите всичко е наопаки. Пият черно мляко, смучат черни бонбони. Водата е също някаква черна, не можеш да разбереш мръсна ли е, що ли. Всяка сутрин дяволите старателно мият черните си лица с тази вода, за да няма нито едно бяло петънце. Веднъж едно дяволче забрави да си измие ушите. Голяма олелия се вдигна. Учителят дявол го видя и за наказание му изля цяла тубичка туш в мръсното бяло ухо.
...

Имант Зиедонис

Има ли у нас такива сгради?


Разглеждах едни стари снимки. Прави ги преди време моят мил съпруг в Тулон. Впечатлих се от факта, че хората не се страхуват да направят нещо различно, за да разкрасят улиците си. На сляпата стена е нарисуван животът в сградата - всеки етаж със своя колорит и събития.
































































Защо се сетих ли? Ами, защото преди години, когато живеехме в едно малко градче, децата бяха открили възможностите на графичното изразяване по стени на домове и подлези. Тъкмо си правехме гараж, а до гаража позамазахме един стар олющен дувар - да е по-красиво в общата градинка. Младите хора драскаха и рисуваха навсякъде - изразяваха отношението си към живота с грозни рисунки и графични псувни. Предложих да дадем разрешението си, живущите в 8-етажния блок, да рисуват своите графити на новозамазания дувар и да се споразумеем с рисуващите за някаква тема.
Да казвам ли какво ми чуха ушите?
Дуварът остана за кратко бял, после се "украси" с многозначни фигурки и думички. Красивото и чистото не се случи дълго. А можеше да се стигне до нещо, ако не като това на снимките, то като в главите на младите художници - графити.
Сетих се още, защото по нашите улици се виждат толкова много слепи стени - оръфани, огризани от времето и - грозни. Най-много да са заети от не особено красиви реклами. А може да се даде възможност на млади и стари , добре рисуващи хора, да се изразят по нестандартен начин. Да се пресъздадат сцени от някогашния наш бит по стените - и красиво, и запомнящо се.
Та да се върна на въпроса от заглавието - има ли у нас подобни сгради?
Аз зная за графитите върху стените на Хуманитарната гимназия във Варна и за портретите на рок-легенди по блоковете в Каварна. Другаде? Пратете ми снимки или линкове :)

28 август 2007

Малко стар клип с делфини

Когатоделфините искат, сами търсят компанията на човека и играят пред лодката или кораба. И в нашето Черно море е така, макар да са твърде малко на брой. За съжаление скоро бях гледала нещо за делфини убийци. И кой мислите ги предизвиква да правят ужасни неща? Човекът, разбира се. Съществото, обичащо да унижава и унищожава - дори собствения си и този на поколенията след себе си живот.

26 август 2007

Ако Ръдиърд Киплинг

АКО

Ако владееш се, когато всички треперят,

а наричат теб страхлив,

Ако на своето сърце едничко се довериш,

но бъдеш предпазлив;

Ако изчакваш, без да се отчайваш,

наклеветен - не сееш клевети;

или намразен - злоба не спотайваш;

но … ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател,

ако си умен, без да си умник,

Ако посрещаш Краха - зъл предател

еднакво със Триумфа - стар циник;

Ако злодеи клетвата ти свята

превърнат в клопка и го понесеш

Или пък видиш сринати нещата,

градени с кръви почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш спечеленото,

смело хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак;

И можеш да премълчиш за неуспеха стар;

Ако заставиш мозък, нерви, длани

и изхабени да ти служат пак;

И крачиш само с Волята останал,

която им повтаря:"Влезте в крак!"

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,

в двореца своя прост човешки смях;

Ако зачиташ всеки, но не лазиш;

Ако от враг и свой не те е страх;

Ако запълниш хищната минута

с шейсет секунди спринт - пробяган век,

Светът е твой, молбата ми е чута,

И главно, сине мой ще си човек !

25 август 2007

От тях ли съм?

"Хората, които цял живот си въобразяват, че не им върви, прахосват половината от живота си, за да търсят кой им е виновен." - Боян Биолчев

Иска ми се да кажа не. Ама май много често и аз като повечето българи съм готова да кажа "Той е виновен", отколкото да потърся вината в себе си. Когато не са ме одобрили за работа; когато не съм се справила с проблем; когато не съм намерила време за развлечение; когато съм се успала...
Иначе мога да кажа, че съм от хората, което са доволни от живота си. Доволна съм от семейството; от близките ( с малки изключения); от щурия смях с децата и мъжа у дома; от трудностите, в които разбирам колко съм силна...
Е, значи съм от щастливите хора!

23 август 2007

По-хубави с натрупване на годинките?

Съгласни ли сте, че има хора, които колкото повече се отдалечават от младежките години, толкова по-хубави стават? Сетих се за това във връзка с песента на Орлин Горанов и Мариана Попова. В клипа Орлин е съвършено различен - пригладена, побеляваща коса, латино излъчване... Даже някъде на заден план се вижда и Иван Лечев, който също е неузнаваем с тази прическа.

Какво ще кажете за Шон Конъри?

Кога е по-... ?
























На мен лично в последно време повече ми харесва.

















Моите размисли може и да са различни от пристрастията на повечето хора, а ако Ви интересуват може да ги видите.



Не съм сигурна дали тази визия е плод само на подмладяваща козметика, поддържане, пластична хирургия, но поне според мен чарът им сега е по-силен. Съгласни ли сте? Други примери?

22 август 2007

Песен, която ме кара да летя


http://youtube.com/watch?v=OZ1hw0yEMBQ

За кой ли път случайно попаднах на пасента и клипа на Мариана Попова и Орлин Горанов - пак останах без дъх.
Малко са песните на наши изпълнители, които ми въздействат така. Иска ми се да увелича звука дотолкова, че да заплувам в него; иска ми се и да плача, и да пея, и да танцувам, и да викам...; иска ми се гласът и мелодията да не спират!
Нищо, че не разбирам текста - усещам същинския смисъл с порите на тялото си.
Нищо, че не е български ритъм - сърцето ми бие със същия.
Така ме зареждат "Кармен" на Бизе, "Болеро" на Равел, "Сватба" на Слави Трифонов, "Каква невеста си била, ти, мамо" на Емил Димитров, "Позови меня тихо по имени" на Любэ,"Барселона" на Фреди Меркюри и Монсерат Кабайе. Мешавица, да! Но прекрасна!

Кои са песните, които Ви карат да плачете и пеете, дори да летите?

По дяволите пак нещо обърках :( :( :( Не излиза прозорче с клип, а хипервръзка :( А песента е толкова хубава

21 август 2007

ЛАРП - нови съответствия на стари игри

Някога бяха стражари и апаши. После се превърнаха във военизирани игри по НВО. За по-младото поколение обяснявам: Начално Военно Обучение - учеше се като задължителен предмет в 10 клас, после ходехме на едномесечен лагер.
Много хора продължават да твърдят, че това военизиране в живота ни е било излишно. но аз мисля, че младите хора имат нужда от такива игри. Обичат да се правят на войни, да играят ролята на някой славен (или безизвестен) герой... И няма лошо. Сега са повлияни от фентъзи романите, от филми като "Властелинът на пръстените" - какво лошо?
Според мен има поне 7 добри страни подготовката и участието в такава ролева игра:
1. Тя е реална, не виртуална - значи контактуваш с живи хора;
2. Подготовката те кара да проучваш, да планираш, да изготвяш костюм, да синхронизираш действията си с другите участници - сиреч да работиш по проект в екип;
3. Разиграването и изисква да мислиш за собствената си безопасност, но и за безопасността на другите; научава те да се пазиш;
4. Заема голяма част от свободното ти време - значи време за истински глупости НЯМА;
5. Всичко в играта се случва сред природата, значи на чист въздух - учиш се да живееш в съгласие с нея и да я уважаваш;
6. Физическото и психическото напрежение е истинско, значи каляваш воля и мускули, сиреч работиш за собственото си здраве; етични понятия като чест, достойнство, мъжество не са само понятия, а действителност - значи работиш за висок дух;
7. Поемането на отговорност е еднаква за момичета и момчета, реална е. Учиш се на самостоятелност. Какво още? Притеснението за родителите го има, но то е неизменен спътник на всеки родител. А по-добро нещо от това децата ти да се развиват правилно, няма!
Който иска, да допълва :) ;)

Даскал? Учител? Преподавател?

Какво съдържание влагате в тези думи? Кога ги използвате?

А може би предпочитете тийчър или мастър?

18 август 2007

Апокалипто

След като прочетох за него при Петър Събев, реших и го гледах. На мен ми хареса, но не мога да кажа, че съм потресена. Чела съм някои работи и бях настроена предварително за повечето неща. Коментарите за филма са различни. Индианците дори искали да линчуват Мел Гибсън за неговата трактовка на историята. На мен ми допаднаха колоритните костюми, масовите сцени, ефектите, човешкото в отношенията между хората. Макар че не бих го препоръчала за деца под 13-14 години, смятам че могат някои кадри да се използват и като нагледно средство в уроците по история или география. Винаги се запомнат факти, онагледени по свестен начин. Ако не всичко е исторически достоверно (а това е нормално - нали е плод на художествена измислица и тълкуване на историята), може да се покажат онези неща, които отговарят на истината. Чудесен пример са книжките от поредицата "Страховитото в историята" - "Свирепите ацтеки" и "Златните инки".

17 август 2007

Компакт дискът на 25 години - виж ти?


Като прочетох тая новина, та се сетих какво ми разказа преди години една позната. Почти като приказка звучи, но... да си го кажа де. Случило се нейна приятелка с 4-годишна дъщеричка. Та значи младата майка си ровела нещо в старите си вещи, а детето се въртяло наоколо. В един кашон се натъкнали на грамофон
и колекция грамофонни плочи ( някога тези с грамофони, касетофони и магнетофони печелеха симпатии и компанията обикновено се събираше в техните домове). Момиченцето взело една плоча и и казало: "Я, какво голямо CD-иии"
Е, и аз само преди няколко години гледах компютрите като голям камък, а я ме вижте сега;)
Та пак се сетих за гайдите и...
Каквото и да си приказвам обаче СД-то си е голяма работа. Ама и то май си изпява песента. В наше време и то не е като че ли достатъчно надежден носител, май!
След още 25 години кое ли ще е достойно за такива приказни сюжети???

16 август 2007

Искам

Искам да заведем момчетата на приятна екскурзия до Сопот. Там имало т.нар. "Височинен град" с различни варианти за екстремно спортуване. И аз искам да мога да изпитам себе си, въпреки килцата в повече, на няколко метра над земята с обезопасителни въжета и всичко останало. През април видяхме Ледницата и Via Ferrata, но в този ден не намерихме хората и не можахме да се пробваме. За съжаление.

Ако някой иска да препоръча на 4-ма луди без опит нещо такова, да заповяда в коментаторската ложа.

15 август 2007

Малко цитати - мен лично ме навеждат на различни мисли

Из „Хари Потър и философският камък” Дж. К. Роулинг ( І книга )

... се надяваше, че си измисля разни неща, което никога преди не бе и допускал, защото не одобряваше измислиците.

Хагрид трябваше почти насила да откъсне Хари от „Проклятия и контрапроклятия (Омагьосай приятелите си и замотай враговете си с най-модерните отмъщения: окапване на косата, омекване накраката, връзване на езика и много, много други)” от професор Виндиктус Виридиан

... аптеката, ... била достатъчно запленяваща, за да може да ги обезщети за ужасната си миризма – смес от развалени яйца и прогнило зеле.

Ти си избран и това винаги е трудно.

Не знаеше към какво отива, но то непременно беше по-добро от онова, което оставяше след себе си.

Очакват и аз да съм такъв добър ученик като другите , но ако съм, няма да е чудо голямо, защото те са били такива преди мен. А с петима братя никога не получаваш нещо ново.

Невил успяваше да си навлече необичаен брой злополуки, дори когато стоеше с двата крака на земята.

Има неща, които хората не могат да преживеят заедно, без в края на краищата да не се заобичат взаимно.
Винаги невинните са първите жертви – каза. – Така е било от векове, така е и сега.
... имаме цяла седмица, докато разберем колко лошо сме изкарали, тъй че още няма за какво да се тревожиш.

Има по-важни неща ... приятелсво и храброст ...

Това ... е абсолютна тайна, та естествено цялото училище знае

... за добре организирания ум смъртта е просто следващото голямо приключение.

Хората са склонни да избират именно онези неща, които са най-лоши за тях – пари и живот.

Истината ... тя е нещо красиво и страшно, и затова трябва да се отнасяме към нея с голямо внимание.

Има различни видове смелост. Нужна е доста храброст, за да се опълчишсрещу враговете си, но също толкова, за да се опълчиш срещу приятелите си.

... не можеш да имаш всичко в живота.

Из „Хари Потър и стаята на тайните” ( ІІ книга )

Той все си мисли, че чудовищата са по-добри от собствената си природа ...

Искаш ли слава, трябва да се подготвиш за тежка работа

... винаги съм успявал да омая хората, които ми трябват.

И така Джини изпя душата си пред мен и се оказа, че душата и е точно такава, каквато ми бе нужна.

Дори да не виждаше кой знае каква полза от Фоукс или шапката, поне вече не беше сам и зачака с нарастваща смелост...

Никога не се доверявай на нещо, което мисли, ако не виждаш къде е скрит мозъкът му

Изборът, който правим, Хари, говори много по-красноречиво за същността ни, отколкото нашите способности.


Из „Хари Потър и огненият бокал” ( ІV книга )

Той преценяваше другите по това, колко са големи и скъпи колите им.

Едва ли незначително събитие като Коледа можеше да смути учебната програма на преподавател, който не бе допуснал дори собствената му смърт да попречи на занятията.

Навсякъде терор ... паника ... объркване ... в такива времена някои хора проявяват добрите си страни, други – лошите.

Беше суров, но никога не падаше до равнището на смъртожадните.
... сега нашата сила е в единството ни и, ако се разделим, ще загубим.

Различните обичаи и езици нямат значение, ако целите ни са еднакви, а сърцата – отворени. (...) И ако в някой момент сте изправени пред избора между правилното и лесното, спомнете си какво сполетя едно мило, добро и смело момче, само защото се бе озовало на пътя на лорд Волдемор.

Из „Хари Потър и орденът на феникса” ( V книга )

Класът влезе в кабинета, без да вдига шум : професор Ъмбридж все още беше неизвестна величина и никой не знаеше дали няма да се окаже строга и взискателна.
... светът ... не се дели само на добри хора и на смъртожадни...

... точно затова ми беше отвратително да съм учител! Младите са адски убедени, че са абсолютно прави за всичко. А не ти ли е хрумвало, надут глупав дърдорко, че директорът на „Хогуортс”...
Докато се чувстваше толкова онеправдан, не си ли спирал да се замислиш, че досега, ако си спазвал заповедите на Дъмбълдор, никога не си изпадал в беда? Не. Не, като всички младежи си съвсем убеден, че само ти имаш чувства и мисли, само ти виждаш опасностите, само ти си толкова умен, че си се досетил какво точно крои Черния лорд...
Който е глупав да излага гордо на показ чувствата си, който не знае да се владее, който се оставя да затъне в тъжни спомени и допуска да го предизвикат толкова лесно – с други думи, слабакът, - няма никакъв шанс да устои на мощта на Черния Лорд.

Ако Ъмбридж можеше да направи нещо, за да е абсолютно сигурно, че всички до последния човек в училището ще прочетата интервюто, то това бе да го забрани!

Изобщо не приличаше на учителите човеци, преподавали някога на Хари. Най-важното за него бе не да ги научи на онова, което знае, а да им внуши, че нищо, дори познанието на кентаврите, не е безпогрешно.

Никога не се опитвай да разбереш учениците. Те мразят това. Предпочитат да са трагично неразбрани и да се давят в самосъжаление, да се пържат в ...


... твоята най-голяма сила е способността ти да изпитваш такава болка.

Младите не могат да знаят какво мисли и чувства един стар човек. Ала старите хора носят вина, ако забравят какво е да си млад ...
Магьосниците могат да оставят на земята отпечатък от себе си, да се носят като бледи сенки там, където навремето са се движели като живи... Но малцина избират този път.
Междувременно Дъдли се опитваше да изглежда и дребен, и незначителен – подвиг, в който се проваляше с гръм и трясък.

Из „Хари Потър и нечистокръвния принц” ( VІ книга )

... поне са му били спестени ужасните вреди, които сте нанесли на злощастното момче между вас. ( Дъмбълдор има предвид Дъдли)

А сега, Хари, да поемем в нощта по следите на този вятърничав изкусител – приключението.

... Най-голямата слабост на Дъмбълдор: той винаги вярва в доброто у хората.

Отново проявяваш чувствителността на тъпа брадва.

Амортенцията не поражда любов... Невъзможно е да произведеш или имитираш любов. Не, тя просто причинява силно увлечение или обсебеност.

Тъй като съм по-умен от повечето хора, и грешките ми обикновено са по-сериозни.

Това е едно от най-дразнещите неща у старите учители – те така и не забравят откъде са тръгнали техните възпитаници. Величието поражда завист, завистта води злоба, злобата бълва лъжи.
... какво е да видиш една наглед изгубена битка. Беше казал, че е важно да се бориш отново и отново, да не спираш, защото само тогава злото стои надалеч, макар че никога не може да бъде докрай изкоренено.

... Хари почувства, че музиката не е някъде навън, а в него: това беше собствената му печал, превърната с вълшебство в песен...

10 август 2007

Една житейска история

Някога, много отдавна, един млад мъж, току що дипломиран висшист, започнал да работи. Учели го, че се труди преди всичко за благото на обществото. Оженил се; родили му се деца. От труда му обществото сигурно получавало съответните блага - данъците били сериозни, отпуски нямало години наред, у дома жена му гледала двете им деца и се стараели да не се оплакват от ежедневните си неволи и безпаричие, понеже всички обикновени хорица като тях живеели на същия хал - но той не виждал благото за себе си. Минали години, наложило се вече зрелият мъж да промени не само местоработата си, но и средата си. Пак за благото на обществото, което вече нямало нужда от неговия труд. Оплаквания и отчаяние пак нямало. Но останало огорчение. Намерил си човекът място в такова предприятие, където (според мнението на околните) работниците плуват в пари и благоденстват, и където, за да започнеш работа, трябва някой да умре. И заработил пак с всички сили - и пак за благото на обществото, тъй като благото за него и семейството му било единствено това, че се водел на работа. Дошъл обаче ден, в който му опротивяло да казва, че работи - работил (и не само той) повече от месец като за трима (понеже няма хора, а работата трябва да се свърши); повишили го мъничко в слружбата и по стародавна традиция трябвало да почерпи шефовете (за тях -уиски, за семейството - кутия вафли); получил си фиша и очаквал да има някаква промяна в цифричките (нали извънредният труд се заплаща допълнително!) и видял промяна! Сумата, която се кипрела насреща му била по-малка от всичко очаквано. Какво ти по-малка, че то тия цифрички показвали по-малко и от основната му заплата. Обидата и подигравката с труда му бил свикнал да преглъща, но как да преглътне голямата лъжа за добрия живот, който уж някога щял да има, ако работи усърдно?!
Тази гадна и тъпа история премълчава доста. Но истината е толкова прозирна и всевалидна, че май няма нужда от конкретика. Лошото у нас е, че по-големите (над 30) са възпитавани не да работяат за себе си, а за обществото; че са учени не да отстояват интереса си, а да премълчават. Лошото е, че повечето не са надмогнали това свое възпитание и продължават да търпят, да понасят, уж пак за нечие благо. Гадното е, че и аз съм там :(

06 август 2007

Нещата, които харесвам

Някога ми се смееха, че не е трябвало да се раждам момиче, защото съм харесвала неща, които харесват момчетата. Аз пък мисля, че хубавите работи не може да се харесват само от мъже или само от жени. Например страшно ми въздействат всякакви изпълнения на тъпани и други ударни инструменти. Скоро у нас беше японска група, свиреща само на някакви барабани - те ме накараха да чуя сърцето си. Навремето, когато за пръв път на живо гледах добруджански ръченик (само мъже, носещи крини и играещи около тах и на тях), помня, че цялата настръхнах. Може би това е било първото ми еротично преживяване. Сега продължавам да се захласвам по такава музика и по мъжки танци - предимно фолклорни. В женския танц има друга емоция, а в мъжкия (независимо дали е грузински, български, цигански, ирландски, негърски или друг) зарядът е някак първичен, кара кръвта ти да заври, може да те доведе до екстаз или до екзалтирана готовност на изключително физическо и емоционално изпитание.
Сигурно с тази моя пристрастност може да се обясни и защо харесвам Висоцки, Любэ, Епизод (не всичко) и като цяло мъжкото хорово пеене.
Та да се върна към твърдението, че е трябвало да съм момче. Ако се върнем към природата, ще видим, че мъжкият трябва да покори женската с различните си умения. И аз обичам да ме покоряват в този смисъл. Та сигурно затова е нормално да харесвам тези неща и не е грешка полът ми. ;)
Ивайло Петров в "Хайка за вълци" има страхотно описание на гагаузки танц и влиянието му върху хората. Ако някой има подходящ илюстративен материал към него - може да ми прати линкче.
"Насред всеки мегдан в околните села имаше един кръг, наречен „гагаузки харман”, имаше го и сред нашия мегдан, където ставаше хорото. В този кръг те играеха прочутата си тропанка два или три пъти в годината, и то така, че там никога не растеше трева. Кавалджиите им пристъпваха рамо до рамо по окръжността на хорото, а играчите, хванати за поясите, започваха бавно и леко, после навеждаха глави напред като овни, приближаваха се плътно един до друг, стесняваха кръга с прикляквания напред, докато опрат калпаците си в кавалджиите, и започваха да дънят с чизмите си земята така настървено, че мегданът трепереше, а хората ги гледаха в захлас, завладени от първичната им сила и страст."

05 август 2007

Любе - "Давай за" - Преводаческа проба

Човек като има свободно време и като обича нещо, се престрашава да се пробва там, дето е смятал, че не би се справил. Ей това направих и аз. Текстовете на Любэ са страхотни, песните им - завладяващи. А дали опитът ми да преведа "Давай за" във вариант за пеене е успешен, ще кажат хората. Готова съм за критики, не ме жалете.

http://www.youtube.com/watch?v=N0W80vhLiBQ

Любэ • Давай за Автор слов - Шаганов А., композитор - Матвиенко И.

Война и на и най най най най на
Война и на и най най най най на
Война и на и най най най най на
Война и на и най най най най

Серыми тучами небо затянуто,
Нервы гитарной струною натянуты,
Дождь барабанит с утра и до вечера,
Время застывшее кажется вечностью.
Мы наступаем по всем направлениям-
Танки, пехота, огонь артиллерии.
Нас убивают, но мы выживаем
И снова в атаку себя мы бросаем.

Давай за жизнь, давай брат до конца!
Давай за тех, кто с нами был тогда!
Давай за жизнь, будь проклята война!
Помянем тех, кто с нами был тогда!

Небо над нами свинцовыми тучами
Стелится низко туманами хладами.
Хочется верить, что все уже кончилось,
Только бы выжил товарищ мой раненый!
Ты потерпи браток, не умирай пока!
Будешь ты жить еще долго и счастливо,
Будем на свадьбе твоей мы отплясывать,
Будешь ты в небо детишек подбрасывать!

Давай за жизнь, держись брат до конца!
Давай за тех, кто дома ждет тебя!
Давай за жизнь, будь проклята война!
Давай за тех, кто дома ждет тебя!

Давай за них, давай за нас,
И за Сибирь и за Кавказ!
За свет далеких городов,
И за друзей и за любовь!
Давай за вас, давай за нас
И за десант и за спецназ.
За боевые ордена
Давай, поднимем, старина!

В старом альбоме нашел фотографии
Деда - он был командир Красной армии.
Сделал на память Берлин сорок пятого
Века ушедшего воспоминания.
Запах травы, на рассвете нескошенной,
Стоны земли от бомбежек распаханной,
Пара солдатских ботинок истоптанных,
Больными ногами, больными стопами.

Давай за жизнь...
Давай за тех...
Давай за жизнь...
Давай помянем тех кто с нами был!

------------------------------------------

Хайде, братле!

Сиви мъгли небето затулиха,
нервите, същи струни, се скъсаха,
дъжд от изгрев до залез се лееше,
времето, спряло, цяла вечност се точеше.
Ние настъпвахме тук и отвсякъде -
пехота и танкове, и артилерия;
и ни убиваха, и оцелявахме,
и пак напред - във боя, се хвърляхме.

Хайде, братле, за светлия живот,
хайде, братле, за родните неща,
хайде, братле, проклетата война
не ще ни спре дори и след смъртта.

Оловни облаци закриват небето пак,
гъсти, студени мъгли ни обвиват в мрак.
Сякаш е свършило всичко - тъй искам го,
но ти, потърпи, братле, идва подкрепата!
Стой, не отивай в ония простори,
чака те дълъг живот с близки хора;
трябва и сватба да вдигнеш за слава,
и деца да отгледаш, и внуци!

Хайде, братле, за светлия живот,
хайде за тез, що чакат ни с любов.
Хайде, братле, проклетата война
не може да ни вземе обичта.

Хайде, братле, по-смело влез,
от боя да излезем с чест.
Не бива да им се дадем,
доброто не отива в плен!
Хайде за тях, хайде за нас -
да вдигнем гордо знамена
и за децата си спомни,
и за любима, и деди.

Открих във албума си стар фотография -
дядо и той се е бил за земята си.
Пазил семейство и родни предели
в схватка зловеща с ужасни злодеи.
Сила намирал в щастливите спомени
за тихите вечери с жената обичана,
за братска и бащина мъжка прегръдка
и благата, тиха майчина целувка.

Хайде, братле,остава малко, знай,
за тез, що ни чакат у дома,
за тях си струва даже да умрем,
но ще се върнем здрави някой ден.

04 август 2007

"Давай за" и "Властелинът на пръстените" в едно

Открих едно клипче - компилация между "Властелинът на пръстените" и "Давай за" на Любэ. Може другите да не се впечатлят, но на мен ми хареса. Та, ако успея, ще го видите.

http://www.youtube.com/watch?v=T4oybDmNtZs

03 август 2007

Някои красиви места в България, ...

... на които пак бих отишла:
1. Мадара;
2. Коминът в магерницата на Рилския манастир;
3. Стобските пирамиди - по пътя към Рилския манастир, отбивката за село Стоб;
4. Пред Самуиловата крепост до село Ключ - рекичка със стари дървета;
5. Над пропастта Ледницата до пещерата Съева дупка - маршрут Via Ferata;


































Скоро няма да стане да пътуваме, за да разглеждаме разни красоти, затова с носталгия си спомням за последната обиколка със семейството. Качеството не е нещо особено, но какво да се прави - техническите ни средства са с такива възможности.