25 април 2014

Песни, включващи думата

Сещам се само за няколко песни на български, които включват думи като "сватба", "сватбари", "було" и т.п. Вадя си текстовете им.

музика Стефан Димитров
текст Захари Петров
 
Лудо и младо китка здравец ме дари,
ладо ле, ладо, още в зори.
В шарени стомни той водата ми напи,
та да ме помни даже като спи.

Тъпан бие гайда ручи,
в село кой не вдигна сватба до днес.
Лудо младо само мълчи,
що ли ми не праща чакана вест.

Тъпан бие гайда ручи,
сватове и свати чакам дома.
Лудо младо само речи,
и ще ти пристана нощем сама.

Мен ли се падна да не зная миг покой,
че ми открадна всички мисли той.
Ладо ле, ладо, вехна, съхна всеки ден,
време е младо да откраднеш мен. 


Сватба
 Слави Трифонов и Ку-ку бенд

Планината ми е майка,
а баща ми буен вятър беше.
Брат ми е морето тъмно, 
лудите треви са ми сестрите.
Ей такъв съм, сам ти казвам, 
всичко право ти показвам, 
ти кажи сама дали ме искаш. 
Сватове ще ти проводя - 
снегове и буйни хали - 
да те вдигнат и да те докарат.
Бели облаци ще взема,
весто було с тях ще те покрия.
А-а-а-а, моя ще си вече, 
а-а-а-а, ще е страшно, 
ако кажеш не.

Тежка сватба ще ти вдигна
и свираче триста ще докарам.
Слънцето ще нви венчае
и звезда за пръстен ще ти сложи.
С дарове ще те покрия
да не жали стара майка
и баща ти гневно да не пита
кой от къщата му вдига
най-голямото имане,
кой те лъже и с какво те мами.
На хорото с мен се хващай 
и ръката ми недейда пускаш!
А-а-а-а, моя ще си вече, 
а-а-а-а, ще е страшно, 
ако кажеш не.


А-а-а-а, моя ще си вече, 
а-а-а-а, ще е страшно, 
ако кажеш не.

Сватба 
Клуб НЛО

Той не пие, той не пуши,
няма си и своя Шуши. 
Бяло вино той пропи,
в друг живот се потопи.

С Харли Девидсън бръмчеше
и с Марина той си беше,
маминка над тях кръжеше,
дядото се суетеше.

Сватба, сватба, сватба-та
си продължава,
любовта се утвърждава.
Щуро се хоро буйно кръшно вие,
бяло вино има, само тук се пие.

И унесени, в захлас
бебе спретнаха завчас.
Сашко ще е то сега,
ще работи в ДСК.
И за гордост на тъщата 
ще е вътре във нещата,
Ще раздава час по час 
ту на банки, ту на нас.

С Харли Девидсън бръмчеше
и с Марина той си беше,
маминка над тях кръжеше,
дядото се суетеше.

Сватба, сватба, сватба-та
си продължава,
любовта се утвърждава.
Щуро се хоро буйно кръшно вие,
бяло вино има, само тук се пие.

Буре бело - от свата и сватята за сватбарите!
 
Сватба, сватба, сватба-та
си продължава,
любовта се утвърждава.
Щуро се хоро буйно кръшно вие,
бяло вино има, само тук се пие.

От баба Маринка: една дойна крава и теле, и целата пенсия! 


Други?

02 април 2014

ТЕЦ - Варна трябва да работи!

Днес имаше протест на работниците от ТЕЦ - Варна. И другата седмица пак ще има. Ще протестират упорито. Срещу кого и срещу какво? Ще кажа.  И ще кажа това, което ми е ясно.
Хората протестират срещу това, че договорите за изкупуване на произведената електроенергия в страната са подписани от предишни наши "държавници" така, че да бъдат в ущърб на националната енергетика и на българския гражданин. Енергията, произведена в ТЕЦ - Варна, не е зелена, но пък е в пъти по-евтина от тази на ветрогенераторите например. Собствениците на предприятието имат готовност и заделени финанси за ремонт (т.нар. сероочистка), който ще подобри филтрите за изпускане на газове в атмосферата, а това ще направи енергията "зелена" (или почти). Обаче! Държавата не дава гаранции, че ще изкупува тока, произведен в ТЕЦ - Варна. А отказва да даде такива гаранции, защото преди години са подписани договори, с които Държавата се задължава да изкупува тока, произвеждан от американците в ТЕЦ - Гълъбово и то на няколко пъти по-високи цени. Така варненските енергоработници са принудени да не произвеждат ток, а да стоят в готовност за включване (т.нар. "студен резерв"). Ама такъв за м. април няма! И какво правим? 
От високите етажи на властта вдигат рамене и обясняват, че ТЕЦ - Варна не е нужна на страната, понеже са договорили производство на ток с американците; ТЕЦ - Варна ще затваря. Ако пък не затвори, ще направи ремонт (ще си плати за това сама) - ще постави инсталации за сероочистване, ще е готова да работи, ама ще стои и ще гледа как американската ТЕЦ работи, защото има подписан договор за изкупуване на нейния ток.
Защо протестират хората? 
Протестират, защото ще останат без работа не само 320 работници, а още поне 700 души, които са ангажирани трудово във фирми, сателитни на ТЕЦ-а. Такива са фирмите, отговарящи за почистването, храненето, транспорта на работниците; фирми за ремонт и поддръжка на някои системи в предприятието; детската градина и училището; търговци на дребно. По груби сметки това са около 1000 души. Всъщност са 1000 семейства, които разчитат на доходите си от нормална работа, за да живеят.
Протестират, защото двойният стандарт ги обрича на безработица. А двойният стандарт е налице - токът, произвеждан във Варна, не подлежи на изкупуване, нищо, че е по-евтин. 
Протестират, защото според Закона  всеки, произвел електричество, е длъжен да продава на Държавата; той няма право да продава тока си на свободния пазар; хората пък нямат право да си купят ток от този или от другия производител, независимо кое им е по джоба и финансовите интереси.

Според моите прости разбирания, ако Варна и регионът купуват ток от местния производител (ТЕЦ - Варна), предприятието не само ще си направи ремонта, но и ще работи минимум на половин мощност, а потребителите ще плащат по-малко, защото енергията е по-евтина. Да, ама по закон не може. 

До края на месец април щели да се произнесат държавните мъже за съдбата на предприятието... Струва ми се, че просто ще се крият и ще мънкат за старите грешки на някого, по които днес хората ще плащат и то скъпо. А тези, които са подписали неизгодни договори, ще си веят крачолите някъде и ще пият коктейли... Като дойде времето, дебелият край ще сочи към...
Ей затова протестират работниците. И аз с тях! Защото мен ме касае!


Разказче за едно наум

Карат си скъпата кола Гео и Ю. на паркинга на един голям магазин. Дирят си място за паркиране. Пред тях мъж с автомобил прави знаци, че иска помощ. Спират. Мъжът слиза и на почти разбираем български казва "Солинген? Солинген?"
- Не знаем къде е магазинът на Солинген, друже - казва съпругът. - Дай адрес, ще те упътим!
- Но! Солинген! - говори мъжът и вади куфарче с ножове, а в колата си показва комплект кухненски съдове.
Излиза, че търси помощ от хората - той трябвало да хваща самолета, но стоката си нямало къде да остави. Иска да я остави при тези двама честни на вид хора. Тя била скъпа, стрували двата комплекта 20 000, затова му трябвали сериозни хора. Искал да я остави за съхранение, а той щял да си я вземе след седмица, когато уреди да може да качи куфарчетата в самолета.
- Аааааааа, да ти пазим тенджерите ли искаш? - зацепва жената. - Само трябва да ти дадем 2 000 докато се върнеш, нали?
Пламъчето на надеждата, светнало в очите на "изпадналия в беда", за миг изгасва. "Нуждаещият се от помощ, неговорещ български, мил човек" се врътва, качва се в колата си и се скрива от поглед.
- Не попадна на верния баламурник! - хвали жена си Гео и след това паркира.
На паркинга оня, "търсещият помощ", продължава да оглежда за честни хора в скъпи коли.