17 февруари 2009

Да поправим грешката

... има различни начини. Някой е решил да се намеси така:

15 февруари 2009

Следвалентински въпрос

Мина празникът на влюбените, а и празникът на виното вече трябва да е на излитане от главите на твърдите му привърженици. И като за след такъв двоен празник, свързан с някои човешки и бесовски слабости, реших да изплюя камъчето, дето толкова време го държа зад зъбите си.

Вслушвам се и специално се зачитам в хорските думи. Мало и голямо приказва и пише за секс. А си спомням, че някога хората, дори и бъзикайки се, говореха за правене на любов.
Срамно ли е вече да кажеш, че правиш любов? Че се любиш? Само сексът ли остана?

Писна ми от думата секс.
А на вас?

14 февруари 2009

Въпрос на пропаганда - може би.


По странен начин
се свързват снимките на тази стара малка книжка
с празника на виното, който е днес.
Който види връзка,
да се чувства поздравен от мен за Трифон Зарезан.
Който пък не открие никаква връзка с виното,
поздравявам го с празника на влюбените!
:)


Тези и още други работи ми показа свекърва ми. Тя обича да споделя с мен разни находки или запазени в архивите предмети. Аз пък публикувам мъничка част тук, защото ме впечатлиха няколко неща.


  1. Песнопойката е издадена в Шумен и явно представлява подборка на песни, пети от конкретен човек - Тони Ст. Топалов от с. Драгоево, Шуменско. Предполагам, че текстовете са отпечатани така, както човекът ги е пеел. Ако същите песни са записани от устата на друг певец, със сигурност ще се открият разлики и разминавания.
  2. Това е първа част - сиреч е началото на поредица от такива книжки, съхранили репертоара на местните песнопойци.текстовете са интересни и явно имат конкретни събития и личности за първооснова.
  3. Книжлето е реализирано или спонсорирано от ОНС - Шумен (разбирай Общински народен съвет), Съвет за изкуство и култура през 1968 година. Не пише име на кмет, председател на ОНС, партиен секретар или прочие. За разлика от тогава, днес всеки кмет или председател на общински съвет държи да бъде увековечено името му на всички възмижни места, сякаш лично от джоба си вади пари, за да спонсорира издаването на книжка, вестник, брошура или друго подобно.
  4. Явно всяка възможност е била използвана, за да се пропагандира трезвеността. За това говори прякото обръщение към майките и бащите на вътрешната страна на заглавната страница. Сиреч - пейте заедно с децата си, помнете песните от своя край и учете децата си на добро. Ясно послание, което в онези години са реализирали и така.
  5. Тетрадката по стенография е на свекърва ми и първите записи в нея са от 7.Х.1954 година. Линията на тогавашната пропаганда е особено ясна на гърба на корицата (лозунгът днес звучи някак смешно и наивно), но я откривам и в графиката отпред. Явно и тетрадките са служили като помощно средство при възпитанието в дух на трудолюбие и градивен мир.

Сигурна съм, че и на други са им попадали подобни тетрадки от време оно. Разгледайте ги - те говорят много и за хората, писали в тях, и за времето. Пък може и да споделите нещо интересно, което аз не съм видяла - в тези снимки или на друго място.


11 февруари 2009

Да стигнат далече!

Не бях гледала нищо, свързано с Евровизия, тази година. Не съм в течение какви песни и изпълнители са се представили и как. Днес обаче в Свежо попаднах на линк към една статия, посветена на Сахара.

На снимката разпознах едно от момичетата - Ивелина (в средата). Била ми е ученичка от V до VІІ клас. Страхотен глас има и добър характер! Колкото и да се е променила до този момент, вярвам, че амбициите и са останали. Пък може и да са повече и по-осъзнати. Дано стигнат далече като трио и дано популярността, пътуванията и парите им се отразяват само по добър начин!
Първата песен, която я чух да пее, беше "Ню Йорк". За дете на 11 години тя имаше изумително силен глас, пееше точно и имаше силно присъствие на сцената. Това беше тогава. Сега е поела по нов път и аз и желая само успехи!

08 февруари 2009

Голямото четене в миниатюра

Преди време се наложи да поопразним семейната библиотека и да зенесем немалка част от книгите си в дома на родителите ми. По този начин направихме място за книгите на децата, че бяхме почнали да се чудим къде в нашето малко жилище да събираме и съхраняваме книгите си. Наложи се да приберем кашоните с книгите на тавана в родния ми дом. Просто нямаше място в секциите в стаите. Месец и половина по-късно баща ми от вратата ни подхвана да се качваме на тавана, за да видим каква изненада ни е подготвил. Оказа се, че подредените в кашони книги не му харесват, защото трябва да рови, за да си избере нещо за четене. Пък и на едно местенце видял гризано от мишле! Затова той направил затварящи се книжни рафтове (от стари мебели), на които прилежно подредил книгите по категории - учебници, български, детски, чужди автори. На едната вратичката написал Народна билиотека "Иван Вазов". Най-хубавото е, че редовно си избира книга и с интерес чете. Понякога и ремарки оставя след себе си, но гледа да се контролира в писането по книгите. Сега се чуди какво име да даде на третия шкаф с книги - дали Христо Смирненски, или Гео Милев. :) Вторият шкаф гордо носи името на Христо Ботев.

Снощи си приказвахме за това, че негов приятел му се присмивал, че не следи филмите по n-брой телевизии, а чете книги. Ама пък аз съм доволна, че упражнява мозъка си, уплътнява си безсънните нощи (като възрастен човек понякога не му се спи) с четене и изразява мнение или пък пита за неща, които не са му станали ясни, влиза в дискусии. Последното му откритие (негово си малко и съвсем лично) е свързано с Илия Рашков Блъсков, който пише "все за нашия край, бе"! "За Черковна пише, за Провадия... Ама защо пише Ясъ-тепе, като ние си го знаем Яз тепе?" Това е старото име на неговото родно село - Ветрино. И с такова искрено чувство на гордост, че за нашия край чете в книга, говори...

"Трябва нас да дойдат да снимат за "Голямото четене" - каза вчера. "Аз в единия край на масата, майка ти в другия и четем, четем!"

Та така - голямото четене в един малък провинциален дом на двойка пенсионери е факт!

05 февруари 2009

Кратък коментар

Баща заклал двете си деца!? Не разбирам май нещо. Стори ми се че не чух добре. После чух добре, но ми се стори, че не говорят за България. Накрая ми се заби в мозъка, че това се е случило снощи в едно село някъде до Гоце Делчев!

Сега говорят (по Нова телевизия) за някаква група мъже, които нападат населението в Златица за 5 лева. И са готови да убиват!? И това е вече няколко месеца!

Не разбирам какво вътре в нас се изроди. Не ми е ясно какво е способно да изтрие човешкото съзнание, бащиното чувство за закрила, че да се стигне до такъв ужас. Какво целят хора, които тероризиращи населението на цял район. Като нови хайдути (народни закрилници) и партизани ли се изживяват? Или по-скоро са модерни хайдуци...

Сигурно с още ужасни новини ще ни залеят новините днес. Сигурно ще коментират много хора случката. Ще се тръгне в посока разбиране на този "баща" и на тези "граждани" и обяснения от психолози и т.н. Искам обаче да се говори и да се действа в посока защита на хората и промяна в битието ни към добро и градивно.

Утре (сиреч в бъдеще) искам новините ни да са за бащи и майки, предприели приключение заедно с децата си, за баби и дядовци, скочили от бънди в прегръдка с внук или внучка. За група хора, които канят цяло село на круиз с кораб.

04 февруари 2009

Приказка без край - моето продължение

Поканена да участвам от Ганчо и Тинчето, приемам щафетата и се включвам в инициативата за набиране на дълготрайни семейни спонсори на SOS Детски селища България. Включвам се със закъснение, но ...

И друг път съм споделяла, че едни от любимите ми приказки са тези на един латвиец - Имант Зиедонис. Неговите "Цветни приказки" незаслужено не са особено популярни у нас. А могат наистина на много да ни научат. Предлагам ви откъс от приказката "Кроко и Дил":


(...) А Карленс взе, че и той си купи крокодил и го нарече Дил. Забравих да ви кажа, че моят се казваше Кроко.
Ето кога започнаха истинските главоболия! През лятото, веднага щом пристигнахме на вилата, крокодилите си направиха нилска кал. Изляха цялата вода от варела във вадата и започнаха да месят земята с коремите си. Подскочат и - пльос! По корем в калта: хопа! хапа! хопа! ра-па-па! Разпльокаха земята като тесто за палачинки. Когато се приближихме, от чернилката ни посрещнаха четири страшни искрящи очи.
На другия ден се намъкнаха в бараката и решиха да си поиграят. Трябва да ви кажа, че на крокодилите винаги им хрумват гълтащи игри. Кроко предложи:
- Хайде да си подхвърляме разни неща. Който успее да ги хване във въздуха и да ги глътне, той е победител, а който не успее - губи. Хвърляй пръв - аз ще ловя.
Дил взе от рафта тенекиена кутия, пълна с пирони, и я хвърли. Но Кроко не напразно беше тренирал с крушката. Отвори огромната си уста и глътна всичките пирони. Последваха ги клещите и чукът. Тогава Дил запрати катинара от хамбара, един такъв ръждясал. Но този път катинарът профуча покрай устата на Кроко. И крокодилите си смениха местата. Дил веднага глътна дървения метър (в сгънат вид), градинската ножица, четири топки за тенис и ракетата за федербал. А след това Кроко глътна и гиричката.
Вечерта Кроко каза:
- Тежи ми на корема.
- А какво има в корема ти?
- Гиричка.
Аз отначало не повярвах и си помислих, че Кроко просто не знае значението на тази дума и нарича гиричка някаква болест.
- Ти знаеш ли какво е това гиричка?
- Това е нещо много тежко.
- И къде е сега това нещо?
- Там - каза Кроко и се потупа по корема.
Аз моментално запалих колата, напъхах крокодила в багажника и ние полетяхме към поликлиниката.

Лекарят видя Кроко на рентген и каза:
- Хаос!
- Какво, какво? - не разбрах аз.
- Хаос!- повтори лекарят. - В корема му е пълен хаос.
- Не може да бъде - каза Кроко. - Там е гиричката.
- Млъкни малко - казах аз.
- Хаос! - каза лекарят.
- Какъв хаос! Това е гиричка с топки от двете страни.
- Млъкни, крокодил такъв! - ядоса се лекарят. - Изпратете го в пункта за метални отпадъци! За претопяване!
Бяхму попаднали на нервен лекар.
- Не го пращайте за метални отпадъци, докторе - помолих аз. - Направете му клизма.
- Каква ти клизма!? На операционната!
И помъкнаха бедния Кроко към операционната. Естествено по време на операцията бяха извадени още някои крокодибски поразии. Като например карбуратор за мотоциклет "Ява".
След всички тези тъжни събития ние с Карленс решихме, че не бива повече да мъчим крокодилите. Както се казва, всяка жива душа трябва да живее там, където е нейният въздух, нейната вода. А при нас въздухът е малкокрокодилен, а водата - слабо крокодилна. Затова един ден заведохме Кроко и Дил до голямата карта на света.
(...)

За хората, които искат да подпомагат едно SOS семейство, има различни възможности:
еднократно дарение;
постоянно дарителство;
предметни дарения;
работа за младежите;
завещания и наследства.
Всеки сам решава кога и как да помогне. Дано помощта ни е навременна.

За да продължат приказката каня Стоян и Нуша.
Сигурна съм, че имат подходяща приказка.